Людмила Куюмджиева Напоследък се дебатира поставянето на правата на длъжниците пред това на кредиторите, това би довело до силен негативен ефект към страната. Това съобщи управителят на БНБ Иван Искров по време на вчерашния икономически форум за финансовата криза. По думите му, очакванията на хората не трябва да са много големи, защото колкото и пари да се наливат в системата, без да са започнали да се възстановяват световните партньори, няма да има изход от кризата. Искров бе категоричен, че няма да има регулация за лихвите нито по кредити, нито по депозити от страна на банков надзор. Банкер №1 коментира, че предстои изменение на наредба номер 9, за да се върне режимът на класификация на кредити. Това означава, че ще се облекчи процесът по предоговаряне на вземанията и ще се повиши комуникацията кредитор-длъжник. По време на форума управителят на БНБ изказа тезата, че страната ни трябва да бъде предсказуем партньор за чуждите инвеститори, за да могат след възстановяването си да инвестират отново при нас. Той подкрепи премиера Сергей Станишев, че без финансова стабилност не може да съществува стабилност и в икономиката. Според Искров в бюджета се виждат ясни мерки за подкрепа на бизнеса. Банкерът бе категоричен, че каквито и промени да предстоят, те ще бъдат в рамките на сегашния монетарен режим, а валутният борд функционира добре, а банковата система е в много по-добро състояние. Според Искров мисленето, че когато трезорите вдигат лихвите по кредитите, имат проблеми, е грешно. Има 8 банкови системи от 27 в ЕС, които все още имат растеж на кредитите, каза Искров и допълни, че този процент у нас е 0.71 за ноември, 0.4 - за януари. По думите му, няма как проблемите в реалния сектор да не се отразят на страната, но нашите банки са добре капитализирани с много буфери да поемат това, което се очаква, допълни Искров. Финансистът Емил Хърсев подкрепи идеята на управителя на БНБ Иван Искров, че държавата не трябва да поема рискове с големи задължения към други страни. Ако се случи дадена банка да не е в добро финансово състояние, в нея не трябва да се наливат средства, както се прави в други страни, а първо да се национализира и да се смени ръководството й, а след това да се подпомага финансово, смята той. По думите му идеите за рефинансиране на български банки в условията на икономическа криза би трябвало да се ограничат. Според него не трябва да се подкрепят определени отрасли приоритетно от държавата. Според него най-важното на този етап е да се запази финансова стабилност, която по думите му стои в основата на икономиката. Той изрази мнение, че е възможно през втората половина на тази година да се стигне до дъното на икономическата криза у нас, обаче дотогава трябва да се запази бюджетният излишък, за да има средства в етапа на подем на икономиката.