Едва 0,3 на сто от българите инвестират свободните си средства в акции. Това съобщи Антония Гинева, член на КФН, на конференция, организирана от регулатора в четвъртък. По думите й обществото в страната има много слаба финансова култура, като това се потвърждава и от малкия интерес към капиталовия пазар. Най-разпространените финансови продукти за потребителите са задължителните застраховки "Гражданска отговорност", заемите и депозитите. Всички останали са много слабо застъпени. Потребителите слабо познават своите права и не се ориентират добре във финансовите услуги, затова трябва да се вземат мерки, за да се подобрят тези дадености, обясни Гинева. Комисията е стартирала програма за защита на потребителите на небанкови услуги и в момента работи по създаването на интегриран информационен сайт.
Той трябва да е готов до септември и ще съдържа финансово помагало с най-често използваните финансови инструменти и термини, финансов речник и тестове, с които всеки би могъл да оцени нивото си на финансова грамотност. През втората половина на годината ще са готови и информационни материали за потребителите, изработени съвместно със Световната банка, предвиждат от КФН. Замислят се и инициативи в училищата, както и училищна финансова олимпиада.
Половината от българите не знаят какво означава годишен процент на разходите (ГПР) по кредитите, пък сподели по време на срещата Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация “Активни потребители”. Ниската култура на потребителите води за висока задлъжнялост, допълни той. За пример той посочи статистика според която едва 26 на сто от хората, взели заем, биха се обърнали веднага към своята банка, ако имат финансови затруднения. Всеки четвърти смята, че няма нужда да прави нищо, докато 19 на сто от хора взимат пари назаем, за да погасят вноските си.