Европейските банки се подготвят за реакция при сценарий, в който пазарът се срива след напускането на някоя страна от еврозоната, съобщи „Файненшъл таймс“, цитиран от Investor.bg. Вестникът посочва, че след като са получени запитвания от няколко финансови институции за евентуалното влияние на подобно събитие, Международната асоциация за търговия с деривативни инструменти и суапове (ISDA) се е свързала с някои от членовете си с цел сформиране на работна група. Основната й роля е да определи механизъм за действие, ако валутният съюз намали своите членове. Все още обаче всичко е в начална фаза и не е ясно кои са банките, участващи в тази група, посочва британският вестник.
Все още подобен сценарий се разглежда като малко вероятен, но според запознати интересът на участващите в разговорите към евентуалните последици от напускане на някоя държава на еврозоната е нараснал значително. Това се дължи на повишения риск след разразилата се дългова криза в Европа през последните месеци.
Създаването на работна група не бива да се разглежда като „очакване подобно събитие да се случи“, заяви говорител на ISDA. И уточни, че „организацията е решила да формира групата, за да се разгледат различни сценарии, при които някоя страна може да напусне еврозоната, и да се обмисли какви правни и административни проблеми могат да възникнат за деривативните пазари, както и необходимите за отстраняването им стъпки“.
Тезата за напускане на някоя държава - членка на валутния съюз, има свои привърженици и крайни противници. Например президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише се противопоставя категорично на подобни идеи. На обратния полюс е немският канцлер Ангела Меркел, която настоява страните, които не желаят да се реформират, когато това е необходимо, да бъдат изключвани от еврозоната. В разгара на кризата с дълга на Гърция много икономисти призоваха страната да изостави еврото и да се върне към драхмата.

---

Икономическото доверие във валутния съюз се подобрява до рекордни нива за последните 2 г.

---

Икономическото доверие в еврозоната отчете изненадващ ръст през юли и достигна рекордно високи нива за последните две години, сочат данни на Европейската комисия. Това се дължи на позитивните сигнали от Германия и нарастването на доверието в индустриалния сектор. Индикаторът се е повишил до 101.3 пункта през юли, а стойността му за юни бе ревизирана възходящо до 99.0 от 98.7 пункта. Така той премина средната стойност в дългосрочен план от 100 пункта. Участниците на пазара прогнозираха покачването да бъде 99.1 пункта.
От комисията уточняват, че подобрението в индустриалното доверие е било основен двигател на по-добрите данни като цяло. Показателят се е повишил до -4 от -6, като се очакваше да достигне -5 пункта. Бизнес климатът се покачва до 0.66 пункта от 0.40, което е най-високо ниво от март 2008 г. Участниците на пазара прогнозираха показателят да бъде 0.39 пункта. Потребителското доверие също е отчело по-добри стойности, достигайки -14 от -17 пункта за юни.