Ако трябва с една дума да характеризираме състоянието на Гърция през второто десетилетие на ХХІ век, то тази дума безспорно е криза.
В Гърция тя започва през 2008 г. и има опустошителни последици не само за националната икономика, но и за социалното и политическото пространство. За да се предотврати фалита на страната през 2012 г. Европейският съюз, Международният валутен фонд и Европейската централна банка, широко известни като Тройката, отпускат на Гърция общо 237,5 млрд. евро (от тях до април 2014 г. са изплатени 148,2 млрд. евро). В замяна гръцкото правителство се задължава да изготви цялостна програма за съкращаване на разходите и оздравяване на икономиката. Взетите мерки обаче се оказват недостатъчни и/или неправилни и са последвани от мъчителни години на икономическа рецесия, унищожаване стандарта на живот на гърците, колапс на политическата система и промяна в традиционните ценности на обществото.
За шест години БВП на Гърция спада с близо ¼, а безработицата се увеличава почти 4 пъти, близо пет пъти нараства процентът на хората заплашени от бедност. Бюджетът на домакинствата намалява средно с 1/3, а хиляди дребни бизнес предприятия, които представляват гръбнака на гръцката икономика, фалират. Това води до икономически спад и реално обедняване на средната класа. Въпреки положителните икономически сигнали и обявеното през 2014 г. макроикономическо възстановяване, специалистите отбелязват и някои проблеми на гръцката икономика - слабият потенциал за растеж, стагнираните чужди инвестиции и заниженото местно потребление. Европейските партньори на страната постоянно настояват за провеждането на решителни реформи, но се сблъскват с липсата на политическа воля за осъществяването им. Отсъствието на национален план за промяна се дължи на широко застъпеното в гръцкото общество убеждение, че реформите са наложени от чуждите кредитори, поради което те не могат да акумулират обществения консенсус необходим за осъществяването им.
Пакетите на строги икономии предизвикват дълбокото възмущение и противопоставяне на гръцкото общество. Високата социална цена на реформите изкара по площадите на големите гръцки градове стотици хиляди души. Много по-страшни обаче от опустошенията на историческия център в Атина и от засилилата се престъпност се оказаха негодуванието, страхът и отчаянието, завладели гръцкото общество. На политическо ниво тези емоции доведоха до крах на традиционната гръцка политическа система. Парламентарните избори през юни 2012 г. белязаха залеза на двете основни до този момент партии – лявата ПАСОК, ръководена от Евангелос Венизелос, и дясната Нова демокрация, начело с Андонис Самарас. Въпреки че с помощта на малката лява формация Демократична левица те успяха да съберат мнозинство и да съставят коалиционно правителство, то спадането на общественото доверие в тях е повече от очевидно.
При последния вот на доверие поискан от премиерът А. Самарас и гласуван от парламента на 11.10.2014 г. се оказа, че правителствената коалиция се ползва с подкрепата на едва 155 депутати в 300-местния гръцки парламент. Позовавайки се на нуждата от политическа стабилност и изправен пред необходимостта да постигне нови договорености с международните кредитори, премиерът обяви предсрочен президентски вот в края на декември 2014 г. Правителственият кандидат Ставрос Димас обаче не събра нужните за избирането му 180 депутатски гласа и страната днес е в очакване на резултатите от парламентарните избори, обявени за 25.01.2015 г.
Най-вероятен победител в следващия парламентарен вот в Гърция е лявата политическа формация СИРИЗА, ръководена от Алексис Ципрас. На изборите през 2012 г. тя спечели 26.98% от гласовете на гърците и се превърна във втора политическа сила в страната след Нова демокрация. През май 2014 г. ръководена от А. Ципрас формация успя да спечели европейските избори в Гърция, задминавайки основния си конкурент Нова демокрация с 3.9%. Последните социологически проучвания, макар да отчитат известен спад в доверието към СИРИЗА, продължават да я считат за фаворит на предстоящите парламентарни избори. Това позволява на А. Ципрас да обещава съставянето на "правителство на голямото народно мнозинство, правителство на спасението с ляв гръбнак", което ще реши проблемите пред страната. Съставянето на такова правителство обаче изглежда проблематично, предвид малката преднина на СИРИЗА пред Нова демокрация, която сочат социологическите агенции.
Революционните призиви на СИРИЗА от 2012 г. за национализация на имуществото на богатите, отказ от плащане на дълговете и за излизане от еврозоната намериха отлична почва в сериозно засегнатото от кризата гръцко общество. На изборите обаче то трябва да отговори на въпроса доколко вярва, че СИРИЗА е силата способна да измъкне държавата от кризата. Дилемата, пред която ще се изправи крайната гръцка левица след потенциална победа на предсрочните парламентарни избори е как едновременно да изпълни лозунга "Без нови жертви в името на еврото" и да ръководи страна от еврозоната. Един от въпросите, който вълнува анализаторите е колко и какви са всъщност компромисите, които СИРИЗА може да направи без да се разпадне като формация?
Решението на последния конгрес на СИРИЗА страната да остане в еврозоната беше повтаряно многократно с цел да се успокоят международните валутни пазари, които реагираха на новината за предсрочния парламентарен вот в Гърция с рекорден спад на цената на еврото. Факт е, че с приближаването си до реалната политическа власт формацията смекчи някои от най-крайните си идеи и дори увери кредиторите, че ще се въздържа от едностранни решения във връзка с дълга. Въпреки това А. Ципрас настоява, че ще успее да предоговори условията на заема и да възстанови доходите на гърците на нивото от преди кризата. Радикалната гръцка левица характеризира икономическите проблеми на Гърция като проблеми на преразпределението, което при нейна изборна победа може да доведе до стагниране и дори оттегляне на чуждите инвестиции от страната. Притеснения будят и някои антидемократични практики на партията, а също и тайната подкрепа, която оказва на анархистките групировки.
Ако политическата динамика в гръцката левица дава основания за предпазлив оптимизъм относно бъдещето на Гърция в ЕС, то засилването на крайната десница, олицетворена от партията Златна зора на Николаос Михалолиакос създава сериозни основания за притеснение. Възходът на създадената още през 1993 г. профашистка партия, започна на парламентарните избори от май 2012 г., на които тя спечели 7% от гласовете на избирателите и месец по-късно отново потвърди успеха си. През следващите две години, въпреки арестите на видни нейни членове, Златна зора продължи да печели привърженици и на европейските избори през 2014 г. се превърна в трета политическа сила в страната, събирайки 9,4% от гласовете на гърците. Въпреки че според последните социологически проучвания подкрепата, с която се ползва Златна зора е спаднала, не бива да забравяме, че такова спадане имаше и преди изборите за европейски парламент, а крайните резултати на партията останаха стабилни.
Точно както СИРИЗА, така и Златна зора се възползва от фрустрацията на гръцкото общество от Тройката и чуждата доминация над страната, но поставя акцента върху въпросите свързани с миграцията, закона и реда. Решението на кризата, което тя предлага е просто и съответно лесноразбираемо – изгонване на всички чужденци, независимо дали това са имигранти или чужди кредитори, от Гърция. Методите, които използва също не представляват изненада за крайнодясна, ксенофобска партия с екстремистки уклон. Те варират от доставка на храни на бедни гърци до погроми на имигрантски лагери и сблъсъци с леви активисти. Особена опасност представлява подкрепата, с която Златна зора се ползва в полицията и армията на Гърция.
Днес икономическите показатели дават основания за умерен оптимизъм относно възможностите на Гърция да поеме по пътя на икономическо възстановяване, но генерираните от кризата проблеми остават много – политическият контекст е крайно политизиран, парламентаризмът е отслабен, администрацията не функционира, а социалното напрежение създава взривоопасни възможности. Осъществяването на национално-отговорна програма за изход от кризата не е възможно без наличието на силна политическа партия (движение, коалиция), която да се ползва с широка обществена подкрепа, за да може да я приложи. Нито коалицията на Нова демокрация и ПАСОК, нито опозицията в лицето на СИРИЗА и Златна зора, нито нароилите се леви партии не изглежда към момента да разполагат с такъв потенциал. Явно шест години след началото на кризата Гърция все още е на кръстопът - икономически, политически и обществен.
