Държавата кара платците си да се гръмнат, ако не дават рушвети навреме.
„Комунизмът никога не е управлявал в държава, засегната от корупция, война или и двете". Фразата на 35-я американски президент Джон Кенеди у нас може успешно да се перифразира, че подкупничеството се развихря най-силно именно след тоталитарно робство. Няма и помен от реформа в държавната администрация в последните 25 години, която да изкорени корупционните практики, а напротив, даже се засилват.
Защото в България понякога е по-добре да дадеш подкуп, вместо да действаш по законовия ред. Иначе как може да се обясни абсурдът шофьор, прегрешил дребно и платил си чинно фиша, издаден му от пътния полицай преди 2 години, да излиза с името си на нередовен гражданин в регистрите и до днес? Или КАТ и НАП, като лява и дясна ръка, не знаят кой какво върши, или държавата разчита на онези от хората си, които отказват да пазят платежни и квитанции от всяка дреболия в продължение на години, и се опитва да източи от тях сумата двойно.
А когато същият човек с опетнена административно репутация реши да докаже, че дългове просто няма, същите институции правят всичко възможно да го накарат да съжали, че не е подкупил полицая. „И к'во праим ся?!" Редовната реплика на катаджиите, които очакват с документите да им бъде бутната и банкнота от поне 20 лева, понякога е по-добрият изход преди кисненето по опашки в учрежденията. И по-евтино, със сигурност. За да изчистиш името си от регистрите на НАП и пътната полиция коства часове разкарване, късане на нерви и горене на бензин.
Какво обаче е изумлението на чиновниците хрантутници, които за пореден път не са си свършили работата, видят ли насреща си чистото платежно. Да чакаш извинение за неудобството от тази държава е като да чакаш от умрял писмо. Може да е клише, но със сигурност е доказано неведнъж. Защото не стига, че ще размахаш документа за изрядността си, ами и ще те накарат да го копираш собственоръчно, а после да се обадиш да провериш сам дали името ти е изтрито от позорния списък на длъжниците.
„Да" на подкупа, „не" на съвестта. Тук или трябва да си приготвиш банкнотата предварително, или да си знаеш, че после ще ти излезе солено желанието да си чист пред институциите, на които плащаш редовно и данъци - за да си вършат работата. Както и че може така да те размотаят, че да ти идея да ги разстреляш. Или да се гръмнеш.
Което напомня за онази стара история за комунистически Китай, в който европеецът решил да отвори фирма, но трябвало да събере 150 подписа, ако искал да не дава рушвети на чиновниците. Когато получил всичките и решил да се прибере у дома, докато изчака решението на властите, на летището задъхан китаец от поредната институция се затичал срещу него: „Сър, господине, трябва още един подпис!". След това европеецът просто се гръмнал.
Огромен Китай и малка България могат да се конкурират поне по това. Тук и да няма комунизъм, войната срещу корупцията е отдавна загубена.
