Теменужка Костова е завършила юридическия факултет в СУ „Климент Охридски“. Работила е 4 г. в Министерството на икономиката и енергетиката като главен юрисконсулт в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“. От 2004 г. е изпълнителен директор на Българската асоциация по рециклиране. Работи по проблемите на международното екологично право и е написала книга „Процедури и приложни документи по разрешителните и лицензионни режими“. Омъжена, с две деца. - Г-жо Костова, как се осъществява ефективен контрол върху разделното събиране на отпадъци? - Фирмите отдавна осъществяват разделно събиране на отпадъци и те трябва да бъдат предадени като такива. Основно ромите се грижат за събирането и предаването им. Когато отпадъците се съберат разделно, те се и предават разделно. Решаването на проблема от страна на общините обаче се ограничава единствено с увеличаването на такса смет. Сега в центъра на София ще се плаща близо 200 лева такса смет, защото средствата, с които разполага общината, не са достатъчно. Общинските бюджети не могат да обезпечават събирането на отпадъците. Трябва да се намали такса смет за хората, които декларират, че осигуряват разделно събиране. Така ще се намали и общото количество на сметта - ако сега за година един човек генерира 100 кг отпадъци и декларира, че ще ги събира разделно. Мога да се обзаложа, че 80% от тези отпадъци ще бъдат рециклируеми – това са пластмаси, метали, хартия. Следващата година този човек няма да генерира 100 кг, а само 20 кг. Следователно ще трябва да си плати само за депонирането на тези 20 кг, останалите ще предаде за вторични суровини. - В много случаи на вторични суровини нелегално се предават отпадъци. Как се преодоляват тези проблеми, как се осъществява контрол върху тях? - В тази посока работим от много време и нещата започват постепенно да се балансират. Не може да се обвиняват само тези, които изкупуват отпадъци, тези, които събират, или тези, които крадат. Всеки трябва да си пази имуществото, за да няма кражби. Контролните органи сами признават, че част от тези кражби се осъществяват със съдействието на работещите в тези предприятия. Също така вече има сертификат за произход за удостоверяването на количествата суровина. Той декларира, че суровината има легален произход от съответното предприятие. Всяка фирма, която има лиценз и ги е купила, трябва да даде този сертификат на съответния купувач. Това става, ако се закупува скрап от предприятие. Ако се взема скрап от бита, тогава се изисква физическото лице да декларира, че това е негов отпадък. - Това не превръща ли дейността на ромите в нелегална? - Те всъщност вършат нещо много важно, което не се оценява от държавата и обществото. Те отделят желязото, отделят хартията. Ако не са те, просто няма кой да се занимава с тази дейност. Като оставите стария хладилник до кофата с боклук, след минути е изчезнал - предаден е за вторични суровини. Докато в други страни има организирана система, веднъж месечно се обявява, че фирми минават по домовете и вземат отпадъците. При нас такива няма. Но това си е балканска тенденция, същото е в Македония, Румъния. Държавата вместо да облекчава това и да го стимулира, непрекъснато се стреми да утежни работата на това население. От миналата година въведе един данък 15%, който се удържа от сумата, която получават при предаване на отпадъка. От Нова година се очаква този налог да стане 10%. Всички европейски регламенти казват, че отпадъците се събират без какъвто и да било разход за населението. - Какъв е делът в сивата икономика на това нерегламентирано предаване на вторични суровини? - До момента има 810 лицензирани фирми за вторични суровини, те държат над 3000 площадки в цялата страна. За малка България това е огромна цифра. Всички те се водят на отчет в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), където се издават лицензите. Според нас голяма част от отпадъците с нерегламентиран произход се губят в леярните, защото откраднатият кабел най-лесно се предава там. Тя няма лиценз, не води отчетност, влага го в общото количество метали за претопяване, прави го на отливка или на блок и край. Тези фирми също не удържат този данък на физическите лица, не плащат и корпоративни данъци. Те се водят на отчет в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на базата на разрешението, което получават. Най- интересното е, че голяма част от тях и разрешение нямат, което е направо престъпление. Това са предприятия, които генерират вредни вещества и замърсяват околната среда. - Нека поговорим за случаите, когато от пунктовете за вторични суровини се съгласяват да не изискват документ за самоличност или сертификат, ако някой се съгласи да продаде суровината на по- ниска цена? - Следейки пазарите и работата на търговците, се вижда, че има пунктове за вторични суровини, които продават на по-ниски цени. Проблемът е в данъчното третиране на тези сделки. От 1 януари тази година беше въведена системата за обратно начисляване - на практика ДДС реално не съществува, защото този, който е получател по доставката, сам си начислява и сам дължи ДДС-то. Колкото има да внася към бюджета, толкова има право и на данъчен кредит. Това е правилен подход във всички европейски държави. Прави се, за да може сектори, като търговията с отпадъци, да бъдат поставени на особен режим, да се защити бюджетът. В противен случай при облагането им бюджетът е източван за стотици милиони, защото това са много бързо ликвидни сделки. Търговията сформира огромен оборот и огромни задължения по ДДС. Това предполага и измамите. На практика при формално фактуриране, фирми фантоми начисляват ДДС, което след това не се внася в държавния бюджет. Така се стига до нелоялна конкуренция и ощетяване на хазната. Само през 2001 г., когато бяха освободени сделките от НАП (тогава Национална данъчна дирекция) имаше загуби за 2,5 млн. лева от ДДС от скрап. Отмяната на ДДС обаче въведе данък върху доходите на физическите лица при продажба на отпадъци. Това затрудни фирмите, тъй като те трябва да го събират. - В какви размери са деформациите на пазара? - Все още около 70% от отпадъците в страната се събират от физически лица. Това означава, че е допустимо и възможно при предаването на тези количества да има нарушения. Смятам, че фирмите членове на организацията, спазват законите. До момента те са минали през две-три данъчни ревизии. Но все пак има на регионално ниво фирми, които си позволяват изкупуване на отпадъците, без да удържат данък на физическите лица. Затова направихме предложение до бюджетна комисия на парламента този данък или да отпадне, или да премине към общия ред. Сега е 10% за физическите лица. Ти предаваш излязла от употреба вещ, която вече има остатъчна стойност, за която си платил всички данъци, ДДС и др. Ако ти предаваш често хладилници и други излезли от употреба уреди, държавата да намери друг начин да те контролира. Нека те накара да се легитимираш като свободна професия (събирач), за да си плащаш данъка. Защо трябва да се ангажира бизнесът да му удържа тези 10%. Никъде няма такъв прецедент.