Статистическите данни вече показват забавяне в усвояването на европейски средства точно както правителството прогнозира още миналата есен. Как по Ваше мнение това ще се отрази на корпоративното кредитиране в България?

Забавеното усвояване на европейските средства оказва ефект върху икономическия растеж, но прогнозите ни за тази година са позитивни, въпреки че очакваме  леко забавяне спрямо отбелязания темп през миналата година. Отчасти това (забавянето при европейските средства – бел. авт.) ще се компенсира от износа и вътрешното търсене.  Очакванията ни за кредитирането в корпоративния сектор също са положителни, оптимисти сме и за развитието и при потребителското кредитиране именно заради повишеното вътрешно потребление и търсене.

Тази година е една от най-добрите по отношение на среда за развиване на бизнес и за това не съдим само от гледна точка на увеличената ни кредитна дейност, но също така и от по-благоприятните съпътстващи фактори: чисто политически средата е по-стабилна,главните макроикономически параметри са положителни и по тях България стои много по-добре в сравнение с други източноевропейски държави. Такива са ниската безработица и фискалната стабилност, фактът, че държавният дълг и бюджетният дефицит са в рамките на Маастрихтските критерии. Важна е и стабилността на валутния борд, която дава увереност на бизнеса в националната валута. Банковата система също е стабилна, а колко точно, ще научим скоро, когато приключи процесът по оценка на качеството на активите в сектора.

Трябва, разбира се, да имаме предвид, че като цяло икономическата средата в Европа не е най-добрата, но въпреки това, можем да кажем, че има стабилен растеж. Налице е някакъв тип несигурност, свързана с Гърция и други държави, но в същото време има рекордно ниски лихвени нива.

Въпреки тези условия, при срещите ни с наши клиенти, те дават оптимистични сигнали, но едновременно с  това очакват  да се реализират важните икономически реформи и реформите в съдебната система и борбата с корупцията. Именно това са нещата, които и външните инвеститори  очакват да се случат, преди да насочат инвестициите си към България. В това отношение имаме предимство спрямо страни като Албания, Босна, Македония и Сърбия, които не са част от Европейския съюз, тъй като  чуждестранните инвестиции се насочват там, където средата за тях е най-благоприятна и предвидима. В региона, България обаче се конкурира с Румъния, а там вече се наблюдават сериозни резултати в борбата с корупцията. България също има шанс да постигне такива успехи, но нещата тук все още предстои да се случат.

За дълъг период от време мнозинството от корпоративните кредити биваха отпускани предимно на стари клиенти, които са познати на банките, и това отразяваше ниската склонност към риск. Какви са Вашите очаквания за връщането на интереса към нови клиенти в средносрочен план?

В Райфайзенбанк вече  наблюдаваме значителен ръст в кредитирането в сравнение с миналата година. Това се дължи както на оптимизирането и повишаването на ефективността ни в кредитната дейност, така и на по-благоприятната среда като цяло.  До известна степен се кредитират и нови бизнеси, и инвестиционни проекти, а не само вече познати компании.

Прогнозите Ви звучат доста оптимистично, но колко сериозно разглеждате притесненията за забавяне в икономическия растеж?

Трябва да се има предвид, че при износът, който е сред основните компоненти за растежа ни не се очаква да има значително забавяне през тази година.  Потреблението, коeто е водещ фактор в икономиката ни, също се развива много добре, като за това говори и растежа на потребителското кредитиране. За него допринасят както рекордно ниските лихви, така и наличието на  по-положителен сентимент , който не се наблюдаваше през последните години.

Въпреки всички мерки за улесняване и стимулиране на кредитирането от страна на Европейската централна банка, не се наблюдава възстановяване на икономическия растеж и кредитирането до равнищата преди кризата, каква е причината за това?

Политиката на Европейската централна банка, включително и отрицателните лихвени проценти, не се оказаха достатъчни, за да се постигнат очакваните ефекти. Инфлацията е ниска или дори не съществува, но и тук нямаме подобрение. Има развитие при други фактори като поскъпването на горивата – нашите очаквания са това да окаже по-силен ефект върху инфлацията в сравнение с мерките  на Европейската централна банка през тази година. Не смятам, че дори и ЕЦБ допълнително да понижи лихвените проценти, би успяла да промени нещо. Тук става дума за едно цялостно доверие, което трябва да се възстанови.

Вече има забавяне на темповете, с които растат домакинските депозити, по Ваше наблюдение какви промени настъпват в избора на потребителите как да управляват спестяванията си?

Наблюдава се раздвижване на пазара на недвижими имоти, което показва, че част от спестяванията се насочват към закупуване на имоти. Това е тенденция, която от няколко години се наблюдава в Австрия, Германия, Скандинавските страни. Къщите, апартаментите и други видове недвижими имоти се превръщат в алтернатива на банковите депозити, като в резултат на това през последните години и цените се повишават значително. Например в Австрия това се случва с темпове от рода на 5-10% годишно. В България също има проявления на  тази тенденция, макар и ефектът й да се забави във времето. След недвижимите имоти като алтернатива на банковите депозити,  се нареждат инвестициите в акции и индиректните инвестиции чрез различни фондове, чиито цени също се повишават в годините след кризата. Те осигуряват по-висока доходност в сравнение с депозитите и макар че с тях върви и  по-голямата несигурност, е видно, че за увеличената ликвидност се търсят и по-доходоносни инвестиции.

Редица банки придобиват значителни материални активи или цели предприятия, които са били заложени като обезпечения за необслужвани заеми. Това със сигурност подпомага предстоящата оценка на банковата система, но каква според Вас ще е съдбата на тези активи след това, когато се предложат на пазара?

Райфайзенбанк успя да изчисти портфейла си през последните няколко години. Бяхме готови да продадем придобитите активи на цени, които бяха по-ниски от предкризисните нива и които не прогнозираме да бъдат достигнати в дългосрочна перспектива. Очаквам това  да се случи след прегледа на качеството на активите. Всичко останало би било спекулация. Пазар има -виждаме, че има сделки със земя, с молове, хотели, търговски и жилищни площи. Уверен съм, че за предлаганите активи ще има интерес както от местни, така и от международни инвеститори. Доскоро интересът отвън бе нисък, но вече се наблюдава завръщането на чуждестранните инвестиционни фондове, включително и на такива, специализирани в преструктурирания на подобен род активи.

Ако България се присъедини към единния европейски механизъм за банков надзор, големите банки ще се надзирават от Европейската централна банка, а повечето малки институции ще са прерогатив на централната ни банка – какви според Вас ще са последствията от такова разпределение на отговорностите?

В края на краищата надзорът ще се случва по хармонизиран начин. Специално за Райфайзенбанк бих казал, че при нас прегледът на активите се случи още преди две години и като част от Групата Райфайзен, на практика вече сме под надзора на Европейската централна банка. Сега ще минем през преглед на активите и на местно ниво, който също е в съответствие с европейските критерии.

Смятате ли, че големите банки, които се надзирават директно от ЕЦБ, ще бъдат разглеждани от клиентите като по-ниско рискови по отношение на влоговете, и обратно, онези кредитоискатели, които се приемат като по-рискови, биха се насочили към онези банки, които остават под надзора на Българската народна банка?

Преди две години би имало разлика между това, кой осъществява надзора. Европейската централна банка разполага с международно и обективно надзорно звено, което е изключително строго и Групата Райфайзен вече се ползва с неговото доверие. Преди три години, когато пристигнах тук, не ми бе трудно да забележа разликите в  подхода и в доверието, с което се ползват различните  финансови институции. Смятам обаче, че с новото си ръководство Българската народна банка предприема правилните стъпки, за да възстанови онова доверие в банковата система, което бе разклатено преди две години. Сега прегледът на активите протича с прилагане на еднакви критерии спрямо всички банки, което е много различно от подхода, който е бил прилаган спрямо Корпоративна търговска банка тогава. Смятам, че хората, които са депозирали парите си в КТБ, са осъзнавали, че мениджмънтът й поема по-висок риск в сравнение с банките, които са част от международни групи, и спрямо по-консервативните местни банки. След като прегледът на активите мине, картината ще стане много по-ясна. Може да се наложи някои банки да възприемат нов подход към необслужваните си кредити, да увеличат провизиите си и да се окажат в нужда да увеличат капитала си. Ако акционерите им не могат или не пожелаят да осигурят необходимия допълнителен капитал, то Българската народна банка може да настоява да се намалят рискови активи, или пък да се прибегне до консолидации в банковия сектор. По този въпрос вярвам, че БНБ ще действа без да се поддава на политическа намеса и местните банки могат да бъдат  също толкова устойчиви, колкото и чуждестранните.

Съгласен ли сте, че участието във валутен съюз без фискална унификация може да бъде устойчиво решение за държави като България, които имат да извървят дълъг път по догонване на жизнения стандарт в Западна Европа?

България има валутен борд и той от много години осигурява стабилност на валутния курс. Той е доказал надеждността си, включително и преди две години, когато бе подложен на сериозен стрес  тест. В този смисъл няма причина да се бърза с присъединяване към единната валута,  след като икономическите играчи и в момента се възползват от предимствата на една стабилна и предвидима валута. Във Франкфурт (централата на Европейската централна банка, бел.ред.) също не мисля, че има настроения да се ускорява процесът по присъединяване. Обвързването на националната валута към еврото дава достатъчна сигурност на международните сделки и на тях не им се налага да хеджират валутните си операции. Анализаторското звено в централата ни във Виена не подлага на съмнение стабилността на валутния борд и при сегашната ситуация не виждам причини да се бърза към еврозоната. Особено в светлината на възможното излизане на Великобритания от ЕС, която въпреки че не е част от Еврозоната, може да доведе до отрицателни последици в самата в Еврозона. Не би бил изключен и ефект на доминото, особено в Скандинавието, където този въпрос се обсъжда интензивно.

iconomist.bg