Васил Иванов-Лучано е роден на 8 юни 1964 г. в София. Той е български политик от Национално движение Симеон Втори (НДСВ). До 2001 г. се занимава с частен бизнес и заема различни управленски постове в сферата на спорта като член на УС на ПФК „Левски“, президент на боксов клуб „Левски” и Българската федерация по бокс. От 2001 г. е председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 2002 г. е министър на младежта и спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. От лятото на 2005 г. е народен представител в 40-тото Народно събрание от Стара Загора. В началото на тази година е избран за председател на парламентарната Комисия за децата, младежта и спорта. Освен това е заместник-председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, член е на Комисията по гражданското общество и медии и на УС на Националния борд по туризъм. - Г-н Иванов, на 16 април Националният борд по туризъм, който представлява най-големите структури в бранша, ще проведе годишното си общо събрание. На него ще бъде представена генерална визия за туризма. Вие сте един от активните участници в подготовката на тази важна разработка. Нейната есенция? - Туризмът е една сложна материя, която включва много и разнородни дейности, така че няма една единна рецепта, която някой да напише и с нея да реши всички въпроси. Да не забравяме, че това е една динамично развиваща се индустрия и всеки ден се появява нещо ново, с което трябва да се съобразяваме. Основният въпрос, който искаме да поставим на 16 април е нашата генерална визия за развитие на индустрията. Тя ще отчете какво е направено досега, недостатъците, добрите страни и позицията, около която се обединяваме и разбирането какво е редно да се случи оттук нататък. - Какво куцаше досега в държавната политика спрямо този важен отрасъл на нашата икономика? - Туризмът е първокласна индустрия и тя не се движи по второстепенни пътища. Така че да развиваме туризъм ни трябва добър автомобил, с каруца няма да стане. Той започва с границите на държавата, с летищата, с добрата инфраструктура и преминава през широка палитра допълнителни услуги. Разбира се, огромна важност има съществуващата туристическа база, хотелите, ресторантите, атракциите, но все пак аз си мисля, че имаме потенциал и готовност да поставим процеса на правилна основа. Има едно израстване, има една нова култура на общуване, които би трябвало да оползотворим. - Националният борд има идеята за реинвестиране на 1,5 процента от приходите в туризма обратно за рекламата му. - Да, когато говорим за икономика, не можем да заобиколим икономическите фактори. Химера е да развиваме туризъм без гарантиран паричен ресурс. Една държава, ако счита за приоритет даден сектор, тя трябва да осигури и неговото финансиране, да реинвестира в него. Тя трябва да стимулира и съпътстващи индустрии, които участват в този процес. Така че, ако ми позволите да споделя опита си като министър на спорта и като член на парламента, аз съм сигурен, че такъв тип механизми има. Сега е на дневен ред да формулираме и да заявим ясно параметрите на подобни инвестиции и да ги извоюваме в полза на туристическата индустрия. - А вярвате ли, че ще има чуваемост между браншовите организации и държавата? - Аз съм убеден, че досега никога не е бил воден по-активен диалог. Никога не са били ангажирани и толкова сериозни фигури в туристическата индустрия, каквито са моите колеги в Управителния съвет на Националния борд, не са били заедно и единни в желанието си да променят съществуващото статукво. Целта е да бъдем полезни на всички по-големи или по-малки участници в бизнеса. Трябва да е ясно, че туризмът осигурява работа на повече от 300 хиляди души в сезона и е един от малкото сектори в нашата икономика, който има потенциал за нарастване поне два пъти. Това е една великолепна възможност, която ние сме готови не да проиграем, а да реализираме, като очакваме и нейния мултиплициращ ефект. - От средите на борда се чу следният възглед, че е неразумно България да пилее сили по всички фронтове. Къде трябва да бъдат съсредоточени усилията в брандирането на туризма? - Точно така е. Време е да говорим за приоритети в туристическата индустрия. Международният опит показва, че не можем да правим всичко едновременно и еднакво добре. Имаме един много сериозен потенциал и тук ще бъде основният ми принос – в посока развитието на спортния туризъм, който осигурява целогодишна заетост и висок приход. Сигурен съм, че бизнес туризмът също има значителни възможности, особено след членството ни в ЕС – виждате какъв инвеститорски бум преживява страната ни напоследък. Не трябва да изпускаме и най-ценното, което имаме – културното наследство, минералните извори, природата, планините, те са един неизползван в пълна степен ресурс за развитие. Познавайки онова, което се случва по света, разбирам колко важно е ексклузивното, бутиковото отношение към природните ни богатства. Виното е голяма ценност за България – пътят на виното тръгва оттук. С една дума, ние имаме огромни възможности, които ми се иска да ги видя подредени в един краткосрочен план, но с дългосрочен резултат. - А сега да преминем на спортна вълна. Какви са новите промени, които Комисията за младежта и спорта внесе в парламента? - Промените са много, но най-съществените са свързани със спортните бази. Вече има строги изисквания от ФИФА и УЕФА за лицензирането на стадионите ни. В момента нито един президент на клуб няма да вложи пари в спортна инфраструктура, ако не владее базата поне за 20 години. Всъщност това са новите предложения, лично вкарани от мен – един клуб, който е държал съоръжението 10 години, да може да го вземе за 20 + 10, ако през тези 20 години той се е грижил добре за този терен. Същевременно постъпи предложение всички спортни клубове да могат да вземат базата на концесия. Една много важна гаранция за инвеститорите, които ще са спокойни, че никой няма да има претенции към съответния спортен имот. Това са стратегически неща за спорта и се надявам в най-скоро време да минат през пленарна зала и моите колеги да гласуват тази промяна. Новата уредба ще бъде глътка въздух за родния спорт, защото за жалост са много малко местата, на които се чува българският химн. За пръв път се предлагат всички наши олимпийски медалисти за премии, така че да бъдат осигурени до края на живота си. И всичко това ще бъде регламентирано веднъж за винаги със закон. - А на какви условия трябва да отговаря един клуб, за да може да кандидатства за дългосрочното предоставяне на спортната база? - Първото условие е да се е грижил 10 години за базата, да има перфектна инвестиционна програма и да е съгласен с договора, при който след изтичането на указания период той да върне обекта в нормалния му вид. - Ако има за даден спортен обект няколко кандидати, как ще се процедира? - Десетте години. Ако някой е стопанисвал обекта 10 години, той ще бъде в най-изгодна позиция. Сам разбирате, че не може „Левски“ да отиде на „Българска армия“ и ЦСКА да отиде на „Герена“. - Какво решение ще бъде взето за 21 обекта, които са към Национална спортна база (НСБ). Кой ще се грижи за тях? - НСБ са на самоиздръжка и са търговско дружество, така че за момента няма проблеми. Една част от тях ще влезнат в националните спортни обекти, които ще бъдат описани в закона, а за другите ще се търси решение, така че да могат да се издържат самостоятелно. - Защо пожелахте да се откажете от вашия любим спорт – бокса? - Не съм се отказал по никакъв начин по простата причина, че съм член на изпълкома на Европейската федерация. Но когато станах председател на Комисията за младежта и спорта, счетох, че не е коректно да се занимавам с каквото и да е друго и помолих да изляза от бокс клуб „Левски“. В комисията нашето призвание е да помагаме на всички спортове, не само на бокса. - Какви са шансовете на българския спорт на олимпийските игри в Пекин? - Бокс, борба, гребане и щанги. Въпросите зададе Стоян Кирчев