Диана Йосифова Европейската комисия е уважила жалбата на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА) от 16 януари т.г. срещу изискването в Закона за лекарствените средства „един фармацевт – една аптека“, съобщиха от сдружението. Според неговите членове някои текстове от закона противоречат на чл. 43 и чл. 56 от Договора за Европейската общност. Това е първата стъпка, която ЕК предприема, за започване на процедура за установяване на нарушения на общностното право. След получаването на референтен номер на жалбата на АСА, ЕК е длъжна в тримесечен срок да се произнесе дали страната ни ще последва Италия във вече водещото се дело за аналогични рестрикции в законодателството. Останалите страни - членки на съюза, които са в процедура на присъединяване към делото са Португалия, Франция, Испания, Германия и Австрия. През 2005 г. срещу Италия бе заведено дело в Европейския съд в Люксембург заради подобно законово изискване по отношение собствеността върху аптеките и конкретно решение по казуса се очаква през 2009 г. В този тримесечен срок ЕК ще осъществи връзка с властите за събиране на официална информация по жалбата. На евентуален втори етап ще се открие процедура за нарушение или ще последва официално уведомително писмо до държавата. Като крайна стъпка комисията може да отправи мотивирано предложение за промяна на законодателството, което е равно на последно предупреждение преди отнасяне на казуса до Съда на Европейските общности. В своята жалба АСА се позовава на становището на Комисията за защита на конкуренцията, които смятат, че изискването собственик на аптека да бъде единствено магистър-фармацевт, както и забраната за хоризонтално интегриране на аптеки, противоречат на Закона за защита на конкуренцията. Съсредоточаването на функциите на собственик и управител в едно лице създава условия за конфликт на интереси. Подобно изискване затруднява навлизането на нови участници на пазара на търговия на дребно на лекарствени продукти и застрашава конкурентния баланс, сметнаха от КЗК. Другата страна на медала Специално за “Класа“ Мирослав Ненчев, председател на Съюза на фармацевтите, който подкрепя изискването, каза, че подобни инициативи са започнали и срещу други страни, но до конкретни санкции не се стигало. Според него либерализирането на фармацевтичния пазар няма да подобри конкурентната среда. За пример Ненчев даде Норвегия, където през 2001 г. се въвежда дерегулация на аптечните услуги. В резултат на това, не само че не се подобрява конкурентната среда, но се достига и до няколко много негативни тенденции: близо 90% от аптеките се съсредоточават в 3 вериги (предприятия), аптеките се откриват предимно в големите населени места, стига се до наемане на неквалифициран персонал и влошаване на качеството на услугите (същата тенденция се наблюдава и в Полша). Обратно, най-широк достъп до лекарствени продукти се наблюдава в страни като Австрия и Финландия, които прилагат етичния модел, мотивира своята позиция Ненчев. Изводът му е, че именно дерегулацията води до създаване на господстващо пазарно положение на определени компании, до поддържане на по-ниски наличности, до ограничаване на достъпа до лекарства, до намаляване на квалифицирания персонал и до съсредоточаване на аптеките само в определени населени места.