Михаил Рангелов Йонко Иванов е роден на 19 януари 1958 г. Завършил е Техникума по електротехника „С.М. Киров“ и ВМЕИ-София. Автомобилен инструктор е от 1982 г. През 1992 г. е един от учредителите на Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка, а от 2000 г. е председател на Управителния му съвет. Господин Иванов, преди няколко дни Ваши колеги се обявиха против новите промени в наредбите за обучение на шофьори. Наистина ли инвестициите в нова техника и оборудване са излишни? - Смехотворно е такива твърдения да се изнасят по такъв начин. Не бива да слагаме новия стил на обучение под съмнение и да го измерваме с хиляда, две или три хиляди лева. Тези практики са вече реалност в цяла Европа. Тези инвестиции са еднократни за период около 10 години. От СОАТ-БГ обявиха, че инвестициите по новите наредби са доста сериозни и ще нарушат правилата за свободна конкуренция. За колко пари става дума? - Не чак толкова много. Самото интерактивно обучение ще включи в себе си една инвестиция от около 3500 лева. Това във времето се изплаща много бързо и няма да натежи на крайната цена на курса. Тук бих искал да споделя, че цената на курса в момента е около 650 лева, но увеличението се дължи основно на нарасналия брой на часовете от 24 на 31. До момента няма увеличение на цената на обучение. Но дори и с въвеждане на всички изисквания на новите наредби цената на курса няма да се повиши с повече от 100-150 лева. Така че стойността на курса ще стане около 800-850 лв. Това е една от най-ниските цени в Европа, независимо че изискванията за обучение са едни и същи. Това е изискване на ЕС за уеднаквяване на обучението във всички страни членки. В момента например се обсъжда уеднаквяване на буквите, обозначаващи учебния автомобил. Когато това се приеме, няма да има буква „У“, буква „L“, а ще има едно лого за учебните автомобили. По такъв начин ще се върви и към унифициране на обучението в целия Евросъюз. Вие самият съгласен ли сте с подготвяните промени в Наредби 37 и 38 на транспортното министерство? - Тези наредби са действащи от Нова година. Това, което са наблюдава от пръв поглед, е, че тези документи са доста качествени. Те се доближават и дори надминават схемите и начините на обучение в развитите европейски страни. Някои колеги в гилдията протестират срещу това, че тези наредби ще затворят кранчето за купуване на шофьорските изпити. Фиктивно обучение вече става невъзможно. Същевременно наредбите дават възможност хората да се обучават по нов начин. Това ще рефлектира върху поведението им, когато ще излязат самостоятелно на пътя. Тези нови наредби ще ощипят тези инструктори, чийто офис е в багажника на автомобила. Когато се погледнат изпитните протоколи и се види, че от 16 човека само 1 е взел изпита, става ясно на кого пречат тези наредби. Какво може да вземем от европейския опит и да го въведем в подготовката на кандидат-шофьорите? - Преди години българската система за обучение на шофьори беше една от най-добрите. В момента отзвукът в Европа за новите наредби е изключително добър. Преди няколко дни получих писмо от германските съюзи, които искат подробности за новия начин на обучение и приветстват въвеждането на мултимедийната подготовка. Искам да споделя, че въвеждането на ситуационното мултимедийно обучение е първата крачка. Тя е достатъчно евтина, за да могат хората, които влизат в кабинетите, да придобият по-обстойна представа за начина на поведение. Това ще окаже влияние не само когато излязат по пътищата на страната, но и на останалите европейски държави. Каква беше досега системата? Хващат ви на улицата, дават ви един учебник и листовки, незнайно къде намерени, и ви казват: „Гответе се сами.“ Така следват второ, трето, четвърто явяване на изпит, давате пари и курсът ви излиза тройно. Или отивате в някое малко градче, за да сдобиете с книжка по некоректен начин. 31 часа достатъчни ли са да се подготви един кандидат-шофьор? - Общо взето, европейският принцип е, че човек се обучава, докато не му кажат: „Стига!“ В България обаче този вариант се оказа неуспешен. При нас хората гледат не да се научат, а да вземат книжка по какъвто и да е начин с минимум средства. Затова смятам, че 31 часа са достатъчни и хората ще бъдат добре подготвени. Още повече че в новата учебна документация е включено и шофиране по магистрала. Защото в момента големият брой произшествия се дължат до голяма степен на високата скорост на движение. Не може хората да се учат да карат с 50 километра в час, но като вземат книжка, да започнат да карат със 150. 25% от катастрофите с фатален край се дължат на шофьори със стаж до 2 години. Може ли да се каже, че причините са и в обучението? - Причините са комплексни. Като започнем от пътищата, преминем през автомобилите и стигнем до психологията на младия човек. Винаги съм твърдял, че автоинструкторът е повече психолог и педагог, отколкото занаятчия. В младите хора има много агресия. Целта е ние да я пречупим и когато той седне в автомобила, да мисли основно за безаварийно шофиране, а не да показва мускули на пътя. Това, което обаче държавата не иска да разбере, е, че в Европа обучението започва на 15-16 години. На 17 години се дава възможността човек да издържи изпита и до навършване на пълнолетие да шофира с опитен придружител до него. Точно тук става обменът на опит между младия водач и по-опитния. Внимание трябва да се обърне не само на младите шофьори, но и на шофьорите от третата възраст. Те са потенциални създатели на ПТП. Това са т.нар. неделни шофьори, които са взели книжка преди 30 години и не знаят нито едно от новите изменения на правилата за движение. Има хора, които не знаят, че имаме определена минимална и максимална скорост за движение по магистрала. И за тях трябва да има преквалификация. Как се отнасяте към идеята шофьорските изпити да се изнесат извън държавата и да се поемат от независима организация? - Идеята бе лансирана от транспортния министър Петър Мутафчиев, но тя така и си остана. Не видяхме последващо предложение. Аз лично имам съмнения, че тези изпити ще се дадат на организация, приближена до транспортното министерство. А би трябвало да се търси реално изменение на сега съществуващата система. А това може да стане единствено с прозрачен и достъпен конкурс.