Доц. Чавдар Николов Програмата на ГЕРБ в настоящия й вид свидетелства еднозначно за въпиеща липса на европейска нормалност в нашето общество. Политическото пространство в България се е превърнало в някакво криво огледало, в което всички изглеждаме, най-меко казано, уродливо. Така наличната ненормалност, разбира се, е всеобща, съвкупна и комплексна, но ние ще ограничим разглеждането й до три ключови сфери: партийният живот, образованието и медиите. Въвеждането на плосък данък от БСП за пореден път разбърка всякакви тукашни, едва започнали да улягат представи за ляво и дясно. А това, което у нас се мисли за автентична партийна десница, волю-неволю бе направо натикано в сферата на икономическия сюрреализъм и трансцедентност. Нормалната европейска ляво-дясна дискусия в контекста би следвало да се развива по линията „прогресивна скала на облагане – умерено прогресивна скала за облагане на доходите”. Вместо нея обаче имаме спор „плосък данък без или със и ако със, тогава с колко, необлагаем минимум”. Какви икономически знания се предлагат у нас? Появата на авансцената на икономисти с капацитета на експертите на ГЕРБ говори от своя страна за качествата на образованието. Това, че магистърската степен, надградена над неикономическо бакалавърство, относително рядко прави един човек пълноценен икономист, е едно на ръка. Икономическите знания, които у нас се предлагат, са предимно теоретични. Те са почерпани главно от американски, в най-добрия случай – от британски учебници. Макрокономическата и финансовата практика в Европейския съюз, където доминираща е все пак континенталната, а не англосаксонската наука и култура, се познава слабо от преподавателите и естествено нито достатъчно се преподава, нито се анализира. На студентите не се обяснява дори и фактът, че между хубаво звучащите теории и държавническата практика са налице редица съществени разлики. Иновационният процес зад океана съвсем не е оставен на собствените закони на пазара, а бива последователно финансиран и насърчаван посредством държавните военни поръчки. България като европейски рекордьор в данъчното облагане Прост пример – в колко от учебниците по публични финанси у нас се разяснява подробно регресивното действие и социалната проблематичност на косвените данъци? Защо след като ГЕРБ предлага данъчната ни система да остане да се крепи единствено върху данъка добавена стойност и акцизите, никой от „авторитетите” не реагира адекватно? Държавата, която се явява пример за всеки грамотен либерал – САЩ, гради данъчната си система почти изключително на прякото данъчно облагане, коефициентът на съотношение между приходите от косвени и преки данъци в бюджета там е 0,42. В многоцитираната Ирландия пък има относително равновесие между косвените и преките налози – коефициент 0,97. Българският коефициент понастоящем възлиза на около 3,0 в полза на косвените данъци, което е „девиативен” рекорд в Евросъюза. Ако обаче се реализират възгледите, заложени в програмата на ГЕРБ, същият коефициент ще клони към безкрайност. Следователно подобно неевропейско, а африканско измерение ще придобие и социалната данъчна несправедливост в България. Примитивният балкански либерализъм В подобна абсолютно ненормална партийна и образователна среда да се очаква разумно поведение на медиите е в рамките на нищожните вероятности. По телевизии и радиа, както и по големите вестници, бива толериран и насърчаван единствено примитивният балкански либерализъм. Обичайното състезание е кой да застане „още по-“ и кой „най-“ в дясно. Ежеминутно налаганото обяснение е колко хубаво и смислено се явява именно това дясно, а всичко останало е повече от глупаво и незаслужаващо каквото и да е внимание. Черни дни очакват пенсионерите Затова в настъпващата суматоха така и никой не обяснява, че предлаганото от ГЕРБ вещае катастрофа, подобна на тази с „реституцията на бащината земя в реални граници”, но със значително по-голям социален обхват. Рискът, при приватизация на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса, хората да останат без пенсии и всички да се окажем без достъпно здравеопазване, е неприемливо голям. Безогледното орязване на бюджетните разходи в съкратени срокове вещае от своя страна невиждана досега криза в образованието, при която отминалата учителска стачка ще ни изглежда като не повече от „подробност от пейзажа”. Но за да не излезе, че плашим хората с празни приказки, ще дадем отново показателен пример от световната практика. Когато фалира гигантът „Енрон“, той затри активи за около 70 милиарда долара. Но по оценка на експерти това не бе най-страшното. С компанията изчезна и пенсионният й фонд, и нейните служители, а и още много други лица изведнъж загубиха пенсиите, на които разчитаха. Ролята на държавно организираните пенсионни институции е да гарантират макар и малки, но все пак пенсии. В това отношение, разбира се, може още много да се желае за работата и на Националния осигурителен институт, и на НЗОК, но все пак фактът, че ги има, е положителен. Частните пенсионни и здравни фондове биха могли да изпълняват изключително допълваща роля. Единствената държава в света само с частни пенсионни фондове е Чили и тя в момента усилено мисли за срочно възстановяване на системата на държавното пенсионно осигуряване. Защото във въпросната сфера пазарът демонстрира един от своите така наречени ”провали”, сиреч качества, които следва да се коригират от държавата. Оставени сами на себе си, въпросните качества дават социално неприемливи резултати. Престъпни глутници от недообразовани икономисти застрашават страната Сега с голяма доза сигурност се прогнозира, че даже сегашното откровено бездарно държавно управление още в недалечно бъдеще ще породи носталгични настроения, съпоставено с евентуално властимащата и властуправляваща партия ГЕРБ. Сънят на разума раждал чудовища. Възгледите са си възгледи, но раздаваните без основателни знания дипломи продължават да раждат глутници напористи некадърници със самочувствие. А заради “плодотворната” им дейност страната ни може да загуби и малкото, което досега е постигнала и съхранила.