Влиятелна партия на Радев може да има само с неговото лидерство. А президентска република - само след пълен крах и тотален обрат, налагащи Велико народно събрание. Симптоми за подобни развития на този етап няма
На 22 януари преди 8 години петият президент в най-новата ни история встъпи в длъжност.
Румен Радев – изненадата на президентските избори през 2016 година, вече е и вторият държавен глава (след Георги Първанов), който успя да повтори мандата си.
И да допълним фактите – някогашният командир на ВВС е единственият политик и към този момент с положителен рейтинг - одобрението към него надвишава недоверието.
Може да се прогнозира, че Радев ще изкара докрай и втория си президентски мандат преди да вземе важното решение как да продължи политическата си кариера. Важно не просто за него самия, но и за българското общество, за партиите, ако щете и за конституционния модел на управление.
За осем години на „Дондуков“ 2 Румен Радев поднесе и преживя редица ключови моменти, които белязаха и самата президентска институция. Нека разгледаме осем от тях.
1. Първи служебен кабинет и конфликт с Корнелия Нинова
Победата на Радев на президентските избори през 2016-а стана повод Бойко Борисов да подаде оставка, което изправи новоизбраният държавен глава пред предизвикателството бързо, без да има политически опит, да състави служебно правителство.
Честно казано, кабинетът на проф. Огнян Герджиков бе изненада на фона на високите обществени очаквания за тотална ревизия на дългото управление на ГЕРБ, което да обърне ситуацията. Спечелила президент, БСП – основната опозиционна сила, бе във възходящ тренд и с енергичен лидер – Корнелия Нинова. Но вотът отново бе спечелен от партията на Борисов, а БСП отказа да влиза в голяма коалиция. Никакъв съюз с ГЕРБ бе принцип на Нинова, който тя удържа докрай. Не удържа обаче срива на електоралното доверие към социалистическата партия.
Нинова влезе в редица конфликти, един от тях – с президента, когото посочи сама. Развитието на отношенията им ескалираше през годините, за да се стигне до кулминацията, при която броени дни преди втория тур на президентските избори през 2021-а тя свали политическото си доверие от Радев.
Но военният ас бе подсигурил подкрепата за себе си и въпреки отлива на гласове за втори път се поздрави с победа.
2. "Грипен" или F-16 отключи войната с ГЕРБ
Кабинетът „Герджиков“ приключи мандата си с полемичното решение за изтребителите „Грипен“, като ги класира на първо място в процедурата за придобиване на нов боен самолет за ВВС.
Новият парламент моментално създаде комисия, а развоят на драмата е известен – България в крайна сметка закупи от американската „Локхийд Мартин“ нови машини F-16 Block-70, а първите две от общо 16 се очаква да дойдат през април тази година.
Сделката, чрез която българските ВВС сменят руските МиГ-ове с американски F-16, е драматична в историята на армейското преовъоръжаване не само заради огромния инвестиционен разход. Това бе политическа сделка, която резонно отключи политически амбиции и остра политическа война.
Разпрата между Радев и Цветан Цветанов, като защитник на сделката с американците, написа интригуващ сюжет. Още при завръзката на тази драма президентът публично каза: „Мисля, че господин Цветанов не разбира нищо от изтребители. Той разбира от апартаменти. Единствената връзка между господин Цветанов и авиацията е това, че той говори на автопилот. Някой друг му задава курса.“
Конфликтът по повод избора на изтребители имаше важни политически последици:
- позиционира Радев като враг, като антипод на ГЕРБ и Борисов;
- изгради образа му на политик, който може да „застреля“ опонента си с остри реплики;
- сближи Борисов и Тръмп – България плати авансово цялата сделка, а американският президент прие българския премиер в Белия дом в първия си мандат (какво ще прави през втория предстои да видим).
3. Президентът свали политическото си доверие от кабинета „Борисов“
България влезе в 2020 година с каскада от кризи – водна (режим в Перник и празен язовир), екологична (екстремно мръсен въздух), институционална (почти всекидневни политически скандали, битка Румен Радев – Иван Гешев и т.н.)
На 4 февруари президентът направи обръщение към нацията, което изненада политическите среди, но не и обществото, което бе на ръба на своето търпение. В него Радев заяви, че сваля политическото си доверие от правителството, защото „не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество“, заради „липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищение“, заради методичното погазване на закона и морала, които „доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции. Без аналог в историята на българския преход.“
И още: „България не е бунище и никой няма право да залага здравето на българите, за да извличат печалба шепа бизнесмени с протекции.“
Радев набираше мощ и влияние през война с „партията-държава“, както определяше ГЕРБ.
4. „Мутри, вън!“ вдигна мощна протестна вълна
Локдаунът замрази временно конфликтите Радев-Гешев и Радев-Борисов, но с падането на първите анти-Ковид мерки, те моментално ескалираха, за да се стигне до влизането на прокурори в президентската институция. Задържани бяха секретарят по правни въпроси и антикоруция Пламен Узунов (вътрешен министър в кабинета на проф. Герджиков) и съветникът Илия Милушев. Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков бяха разследвани за търговия с влияние по информация от държавното обвинение, а по-късно двамата осъдиха прокуратурата и получиха обезщетение. Милушев също осъди обвинението за незаконно задържане.
Влизането на въоръжени представители на прокуратурата на „Дондуков“ 2 бе клечката, от която пламна огънят.
Лятото на 2020 наистина стана много, много горещо!
С вдигнат юмрук Радев излезе от президентството и пред море от граждани призова: „Мутри, вън!“
Протестите 2020 поискаха две оставки: на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, но въпреки мощния импулс от страна на президентската институция, те не бяха изпълнени.
Страхът консолидира статуквото.
Факт е, че масовото недоволство и острата реторика на Радев намериха пресечна точка, но президентът остана в ролята на критик, докато протестиращите бяха на площада всеки ден.
След юмрука държавният глава не намери път, вероятно – и кураж, да напусне институцията и да поведе протеста.
Ще се отвори ли друг исторически прозорец за Радев? Спорен въпрос.
5. Проектът „Продължаваме промяната“ и втори президентски мандат
След като устоя на протестите, Борисов – 3 изкара мандата си, дори бе първа сила на парламентарните избори, но влезе в изолация и трайна неспособност да състави правителство. Линия, която бе прекъсната едва сега с кабинета „Желязков“.
След април 2021 година удари часът на президента.
Първият служебен кабинет на Стефан Янев направи разпознаваеми министрите Кирил Петков и Асен Василев, а след края на мандата му двамата станаха двигателите на проекта „Продължаваме промяната“. Още при първия си анонс те бяха категорични: „Подкрепяме Румен Радев на президентските избори.“
Резултатът: припознат за „свой“ от силите на Промяната, дори от градската десница, Радев спечели втори мандат, въпреки обструкциите на Нинова.
ПП пък спечелиха предсрочните избори и успяха да съставят правителство с подкрепата на ДБ, БСП и ИТН.
Вярно, преговорите бяха в мол, което създаваше усещане за известна бутафория, но позитивните очаквания преобладаваха.
Уви, за кратко. Много кратко.
6. Русия срещу Украйна, Радев с нови опоненти
Отношенията между президента и Промяната започнаха да се пропукват още през януари 2020 след рокади в енергетиката. Но началото на войната на Русия в Украйна тотално ги смрази, за да дойде разривът с ИТН няколко месеца по-късно по повод „Македония-я-я-я!“, както се изрази Слави Трифонов.
Радев пък тръгна срещу „шарлатанията“. Същата, на която сам проправи път към властта.
Правителството на Кирил Петков падна от власт, а ПП и ДБ, представляващи градската десница, изведнъж прогледнаха за руската нишка в избора на Радев през 2016 година. Но пет години по-късно самите те му се бяха доверили, затова антипрезидентската им реторика ги затвори в твърдите ядра.
Вярно, в началото на инвазията рейтингът и на Радев започна да пада, но вторият му мандат вече бе факт. Президентът имаше пред себе си време и можеше да чака. Да чака удобни моменти, ветрове на промяната.
Уплътняването на варианта за търсене на дипломатическо решение на войната на територията на Украйна и все по-честите призиви за мир с отстъпки от Киев, връщат Радев в играта.
7. Трети март – безспорният празник и Движението, което не стана партия
След като дойде на власт, кабинетът на Николай Денков вдигна много високо топката на Радев.
Конфронтацията между „сглобката“ и президента бе неизбежна заради енергетика, газ, служби и прочее, но да се прибави към всичко това популярен и емоционално натоварен въпрос като Трети март, бе фрапантна глупост от страна на ПП-ДБ.
Необясним феномен е да лансираш смяна на националния празник, когато 70% от българите смятат, че това е Трети март.
Президентът не пропусна да защити преобладаващите нагласи, като от връх Шипка каза следното:
„Трети март е червената линия на нашето търпение. Днес казваме „не“ на подмяната и скандалите, чрез които се прокарва проект за похищение на Конституцията. Той предвижда България да се управлява от политици, за които българското гражданство е подробност. Народното движение няма да допусне 3 март да бъде заличен, националната ни памет - изтрита, а българската държавност – разградена.“
Радев даде старт на Движение „Трети март“ в защита на празника, но управляващите много бързо изоставиха идеята си. Отказът направи Движението излишно, но патентоването на името „Трети март“ задвижи слуховете за президентска партия. Тя пак не се случи, но се случи провалът на „сглобката“ и вариантът продължи да бъде обект на публични дебата, конкуриран от още един вариант – за президентска република, която става все по-желана на фона на партийния разгул и самокомпрометирането на политическите сили.
Стана ясно едно: проектите, които Радев вдъхнови, имаха временен и частичен успех (около Отровното трио, Мая Манолова, Стефан Янев). Други като ПП го предадоха и разочароваха. Влиятелна партия на Радев може да има само с неговото лидерство. А президентска република само след пълен крах и тотален обрат, налагащи Велико народно събрание.
Симптоми за подобни развития няма.
8. Конституционните промени и властта на държавния глава
В рамките на политическата криза, отключена от „Мутри, вън!“, служебната власт на президента продължи много дълго. Няма друг държавен глава на България, който е да управлявал през пет служебни кабинета. Причината за неспособността на елита да излъчи редовна власт бе и в разбитата партийна система, в конфликтните импулси от „Дондуков“ 2, в семената на разделението, а не на обединението.
Промяната за Трети март в Конституцията не успя, но в края на 2023-а бяха приети промените, които силно ограничиха възможността на Радев да назначава служебни кабинети.
Триумфът на ПП-ДБ, че са обезвластили проруския президент беше прибързан. Промените в основния закон изправиха страната пред риск от конституционна криза, удариха силите на Промяната имиджово, разклатиха тяхната юридическа компетентност, дадоха властта на опонентите им през „Главчев“ и като финална развръзка ги оставиха извън кабинета.
Радев сега дава два месеца толеранс на новата власт, Желязков пък призова за сътрудничество между институциите. Посланието е за мир между „Дондуков“ 1 и 2.
Но Радев е силен, когато воюва. С днешна дата той и ПП-ДБ имат общ противник – Делян Пеевски. Кой би повярвал обаче в тяхната искреност, ако се обединят срещу него? Никой.
Радев има още две години на „Дондуков“ 2, за да води своите битки. Своите, не чуждите. Политическото му бъдеще зависи от техния изход.
