Мнозина ще се опитат да охулят националите след равния резултат в Тирана, но това ще е грозно и несправедливо. Всъщност Пенев и момчетата заслужават лавров венец. При по-внимателен анализ на двубоя в сряда дори и за неспециалиста става ясно, че за пръв път нашата единайсеторка тотално овладя инициативата. Дори не оставихме на албанците честта да открият резултата. Вместо тях това направи Кишишев в собствената си врата. След това за всеобща изненада Бербатов показа, че можем да вкарваме и в другата. После Томашич си направи дузпа по учебник, а Петков я спаси. Всичко най-интересно на терена го правеха единствено българите, а албанците само ръкопляскаха. При такъв треньор и такъв отбор равният с Албания е истински триумф. Това го доказват и цифрите. Нашите момчета са два пъти по-добри от англичаните, които се издъниха в Москва с 2:1. А Пената постигна равенство. Българите са и три пъти по-технични от германците, които бяха отнесени от чехите с 3:0 насред Мюнхен. А Пената постигна равенство. Така че крайно време е да скъсаме с черногледството и да погледнем по-розово на родния футбол. Радвайте се на момента. Защото мъката тепърва предстои.