Земните граници на Европа паднаха. Всеки камион може да пътува от Париж за Лисабон без никакви пречки. В небето обаче нещата стоят другояче. На един самолетен товар му се налага да премине през три контролни пункта на въздушния трафик. Държавното въздушно пространство продължава да се пази ревниво, въпреки че Брюксел и авиационният отрасъл имат намерение да променят това. Партньорството им води началото си от 2004 г., когато бизнесите убедиха Европейската комисия, че за да създадат единното въздушно пространство за Европа, което се опитват да постигнат от десет години, те се нуждаят от технически компонент. Венсан Де Врой от Асоциацията на европейските авиолинии, който представлява превозвачите, които летят по разписание, заяви: "Разходите на авиолиниите по неуредиците на системата за контрол на въздушния трафик възлизат на около ?3.3 млрд.” За сравнение, годишните приходи на европейската авиоиндустрия са около ?2 млрд. Той твърди, че разпокъсаната система от 35 агенции за държавен контрол, повечето от които са монополни и са държавна собственост, е причината за повечето неуредици, а силно задръстените и тежки маршрути водят до увеличаване на разходите за гориво и закъснения. "Европейските авиолинии плащат два пъти повече за управление на въздушния трафик отколкото щатските”, казва той. В излезлия наскоро доклад на комисията се изтъква: "Вече е ясно, че трафикът е сгъстен до максимум и трябва само да се случи нещо непредвидено (като например мъгла, лошо време или спиране на тока), за да причини големи закъснения в цялата европейска мрежа.” Контролът на въздушното движение се осъществява с радио контакт между контрольорите на земята и пилота. От комисията твърдят, че този метод на работа е анахронизъм, базиран на технологията от петдесетте години на миналия век, който ненужно натоварва хората и увеличава риска от грешки. Европейският трафик нараства с 5% годишно, като през миналата година само полетите по разписание са преминали 227 млрд. пътнически километра. За да се справят с това, контрольорите започнаха да разделят небето на все по-малки и по-малки участъци, но вече почти не е останало пространство за делене. В началото на месеца министрите на европейския транспорт решиха да учредят публично-частен консорциум, чрез който да се финансира и проведе проучване на така наречения Проект Sesar (Проучване на контрола на въздушния трафик на единното европейско небе) до 2012 г. Целта е той да бъде приключен до 2020 г. Консорциумът Sesar бе създаден през 2005 г. и съчетава 50 компании и юридически лица, занимаващи се с въздушен транспорт – от летища до контрольори на движението – а централата му е в Airbus в Тулуза. Директорът на проекта Sesar Кристиян Дюма твърди, че консорциумът им е жизнено необходим. "В момента растежът на отрасъла зависи от пазара. Ние искаме да избегнем блокирането му от контрола на въздушния трафик. За първи път цялата авиоиндустрия постигна съгласие по проблема – и не беше лесно да стигнем до това.” Целта е да се повиши сигурността, разходите за управлението на трафика да се намалят наполовина и до 2020 г. да се постигне растеж от 72%. Проектът цели още да намали въглеродните емисии до 12 млн. тона чрез по-къси маршрути и по-малко обиколки. Специалистите от Sesar вече определиха няколко прости начина да се спестят до ?1 млрд. годишно чрез по-икономичното ползване на въздушното пространство и капацитета на летищата. Но трудностите започват от тук. Другия месец Sesar ще публикуват изследванията си върху приложимостта на проекта, за да оценят потенциалните ползи от единната система – която комисията оценява на ?4.4 млрд. годишно – въпреки че отрасълът гледа с недоверие както на това, така и на другите прогнози. След това членовете на консорциума Sesar ще трябва да решат дали да вземат участие във финансирането на проучванията и растежа на отрасъла. Комисията осигурява ?700 млн., а Eurocontrol – брюкселската организация, която координира контрольорите на държавния трафик – още толкова. От Брюксел заявиха, че са получили 12 оферти от заинтересовани участници в индустрията, които са готови да вложат между ?900 млн. и ?1.2 млрд., но че още не могат да обнародват подробности от преговорите. Повечето предложения идват от производители на оборудване, които ще си възвърнат инвестициите като продават продукцията си на авиокомпаниите и органите за въздушен контрол. Предстоят обаче трудности. Министрите тепърва трябва да доказват желанието си да създадат единно европейско небе, особено като се има предвид, че контрольорите се боят да не загубят работата си и може да се опитат да саботират плановете им. Много от по-малките държави не искат да загубят контрола над въздушното си пространство, а авиолиниите не искат да поемат разходите по закупуването на нова екипировка и адаптирането към системата, които г-н Де Врой оценява на ?30 млрд. "Разходите ще започнат веднага, а облагите ще дойдат чак в бъдеще. Смятаме, че ще се наложи да прибегнем до обществени пари”, твърди той. От Асоциацията на европейските авиолинии също искат да се уверят, че съответстват на технологията, която се разработва в САЩ. Г-н Дюма твърди, че преговорите ще са трудни, но съгласие ще бъде постигнато поради една причина: "Всички са съгласни, че няма друга алтернатива.”