Какъв живот искаме? В икономическа система, която не отчита кое е справедливо и кое - не? На планета, която няма сили да понесе дивата експлоатация на суровините? И с медии, които се правят, че не виждат всичко това?
Отговорите на тези парливи въпроси търсят участниците в Глобалния медиен форум (Global Media Forum), който се организира ежегодно от „Дойче веле“. "Това е платформа, която събира хора с различни професионални интереси. Хора, които по принцип рядко биха имали повод да общуват помежду си пряко: хора от медиите, икономиката и политиката", казва генералният директор на „Дойче веле“ Ерик Бетерман. Диалогът между тях през тази година е подчинен на мотото: "The future of growth - economic values and the media" или "Бъдещето на растежа - икономика, ценности и медии".
Има ли граници икономическият ръст? И непременно ли е нужен нов прираст, за да се увеличава благосъстоянието на обществото? Какви възможности за растеж крие екологичният сектор на икономиката - и на каква цена? Все въпроси, които вълнуват съвременните общества и медии.
Мечтата за живот, който да не е подчинен на бесния стремеж към икономически прираст, е широко разпространена сред екологичните движения на някои западни индустриални общества. Глобално погледнато обаче, нулевият растеж не е реалистична опция поради гигантските различия в жизнения стандарт на Африка, Европа и Америка.
В Потсдамския институт за изследване на климата например са изчислили, че САЩ би трябвало да намалят доходите на глава от населението с 80%, за да могат хората в Африка да достигнат жизнен стандарт, сравним с този в Латинска Америка. В такъв случай обаче социалните конфликти биха били огромни.
Подобно съзнателно намаляване на стопанския прираст е следователно чиста утопия. Означава ли това обаче, че индустриализирана Европа трябва да се раздели с амбициозните си цели по отношение на опазването на климата? В крайна сметка екологията е занимание за общества, които са задоволили най-важните си материални потребности. И каква да е ролята на медиите в цялата тази дискусия? Защото кой, ако не те, са длъжни да показват и обратната страна на неудържимото гонене на печалби и прираст?
Кой иначе би могъл да покаже на европейците онова, което се случва без тях (и заради тях) в страни като Бангладеш например, където жени шият евтин текстил за по няколко евро на месец и то при нечовешки условия? Медиите не могат да отговорят на всички тези проблеми на глобализиращото се общество, но биха могли да ги посочат и така да помогнат при търсенето на решение.
В този процес искат да се включат и участниците в Глобалния медиен форум в Бон. Сред тях са представители на близо 5000 партньорски радио- и телевизионни компании, които преизлъчват програмите на „Дойче веле“. В тазгодишното издание на форума участват и представители на Българската национална телевизия.
По „Дойче веле“