Азиатските държави събират средства, за да увеличат регионалните инвестиции в опит да диверсифицират рекордно големите си валутни резерви, докато щатският долар поевтинява.
Десет държави от Югоизточна Азия, сред които Китай, Япония и Южна Корея, планират да обсъдят създаването на инфраструктурен фонд, който да увеличи инвестициите в строежи на пътища, пристанища и други съоръжения. Идеята за фонда ще се обсъди на среща на финансовите лидери на региона, която започна вчера в Ханой. Политиците се споразумяха да потърсят „нови източници“ на резерви, заяви управителят на Филипинската централна банка и настоя за по-широка употреба на китайския юан.
Повече от десетилетие след като азиатската криза от 1997-98 г. пресуши резервите и принуди азиатските страни от Индонезия до Южна Корея да поискат спасителна помощ, резервите в региона се увеличиха до близо $6 трлн., като половината от тях се намират в китайската хазна. Тъй като доларът все още е основната световна резервна валута, неговото поевтиняване заплашва да намали възвращаемостта на азиатските резерви.
„Азия трябва да използва резервите си по по-продуктивен начин, било като изгради мрежи за финансова сигурност, или като инвестира повече, заяви Раджат Наг, управителен директор на Азиатската банка за развитие, която провежда годишното си събрание от 3 до 6 май в Ханой. Отдавна преодоляхме кризисната ситуация от края на 90-те години и азиатските държави трябва да инвестират резервите си по-предприемчиво, например като влагат повече средства в инфраструктура.“
Dollar Index регистрира пета месечна загуба през април. Показателят, който измерва стойността на долара спрямо валутите на шестте основни търговски партньора на САЩ, се понижи с 3,9% през миналия месец и е паднал със 7,4% през тази година.

Продукт на печалбите от износа

„Прекалено големите валутни резерви си имат своята цена, заяви в интервю от Куала Лумпур миналата седмица Филип Шелекенс, старши икономист в Световната банка. Да притежаваш ликвидни резерви от чужда валута, не носи кой знае какви печалби . Има и по-добри начини парите да се инвестират и да носят приходи.“
Шелекенс допълни, че натрупаните резерви надхвърлят в значителна степен необходимите за азиатските страни предпазни мерки. Страни като Китай трябва да разпределят резервите си за вътрешни цели като например образование и здравеопазване.
Азиатските резерви са продукт на печалбите от износа, капиталовите притоци и усилията да се ограничи поскъпването на валутите в региона. Китай задържа поскъпването на юана до близо 5% спрямо щатския долар през миналата година.
Американски и европейски политици призоваха Азия да позволи на валутите си да повишат стойността си, за да помогнат на световния ръст да възстанови баланса си. Във вторник политици от Г-20 посочиха държавния дълг и фискалните дефицити, частния дълг и нивото на спестяванията, търговските баланси, потоците от нетни инвестиции и приходи и техните трансфери сред основните критерии, чрез които трябва да се определя наличието на опасни световни дисбаланси.
Резервите в чуждестранна валута бяха пропуснати по искане на Китай, който разполагаше с над $3 трлн. в подобни активи към края на март. Валутните резерви на Китай са над „разумното“ равнище, а управлението и диверсификацията на авоарите се нуждае от подобрение, заяви управителят на централната банка Чжоу Сяочуан на 18 април. China Investment Corp., суверенният инвестиционен фонд на държавата, ще получи между $100 млрд. и $200 млрд. от правителството, информира в. „Файненшъл таймс“ миналия месец.
Въпреки че са изправени пред сходни предизвикателства, засега азиатските страни не показват особено желание за регионално съгласуване, като редица от тях предприемат собствени стъпки за ограничаване притока на спекулативен капитал. Южна Корея въведе данъчни мерки, а Индонезия задължи чуждестранните инвеститори да държат някои ценни книжа за определен период.
Президентът на Азиатската банка за развитие (АБР) Харухико Курода заяви пред репортери, че инструментите за капиталов контрол са уместни в някои случаи, и посочи силните колебания във валутните курсове като „сериозен проблем“ за Източна Азия.

Програма за облигации

Все пак сътрудничеството остава сред целите. Една от планираните стъпки е програма за кредитно гарантиране и инвестиции на стойност $700 млн., която ще подкрепя деноминирани в местна валута облигации, емитирани от компании в региона. Идеята е за фирмите да стане по-лесно да пускат дългови книжа с по-дълъг матуритет, посочва АБР.
Югоизточните азиатски държави съвместно с базирания в Манила кредитор създават фонд за инфраструктурни инвестиции с капацитет от $485,2 млн., съобщиха през април финансовите министри от региона.
Застрахователите от членките на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия проучват варианти и методи за рисково финансиране, които да бъдат развити като част от регионалната рамка за справяне с бедствия и редуциране на риска от такива, казват министрите.
През март 2010 г. влезе в действие фонд от валутни резерви за $120 млрд., чиято мисия е да подпомага 13-те страни членки чрез валутни суапове при недостиг на ликвидност. Този механизъм, разширяващ предшестващата го рамка за двустранни суапове, така и не бе използван.
По време на кредитния крънч от 2009 г. азиатски държави като Индонезия предпочетоха да потърсят съдействие от съседите си, вместо да вземат заеми от МВФ, който бе с основна роля в спасяванията от края на 90-те години. Индонезия набра $5,5 млрд. в стендбай заеми от АБР, Световната банка, Австралия и Япония. Освен това увеличи размера на споразуменията си за валутни суапове с Китай и Япония, за да подобри достъпа си до чуждестранна валута.
Чуа Хак Бин, базиран в Сингапур икономист към Bank of America Merrill Lynch, заяви, че властите трябва да се концентрират върху по-бързата интеграция на икономиките. „Създаването на подобни регионални фондове е допълнителна защитна линия при кризи, тъй като повечето от тях вече имат сериозни резерви, от които ще се възползват най-напред, заявява той. Сега усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на търговията и финансовата интеграция.“