Европейската централна банка (ЕЦБ) може да активизира борбата си с инфлацията след подмяната на близо една трета от състава на управителния съвет тази година.
Безпрецедентни седем места в 23-членния ръководен орган на ЕЦБ ще бъдат овакантени в година, която е белязана и от оттеглянето на президента й Жан-Клод Трише. Новото поколение централни банкери, по всяка вероятност под ръководството на италианеца Марио Драги, ще направи институцията още по-решена да се бори с инфлацията, прогнозират икономистите от Citigroup и Societe Generale.
„В краткосрочен план ЕЦБ може да заеме по-твърда линия, твърди Клаус Баадер, един от главните икономисти за еврозоната на Societe Generale в Лондон. Драги ще иска да покаже, че не се отнася небрежно към инфлационните рискове, а новите членове ще са по-пасивни, засилвайки влиянието на утвърдени врагове на инфлацията като главния икономист на банката Юрген Старк.“
Германия, единствената страна от голямата четворка в еврозоната, която все още не е подкрепила Драги, е с нов президент на Bundesbank, Йенс Вайдман, който заменя Аксел Вебер в управителния съвет на ЕЦБ. Той и Люк Куне, новият управител на белгийската централна банка, могат да подкрепят ново покачване на основния лихвен процент, за да овладеят растящия инфлационен натиск.

Твърде благосклонна политика

Ръководителите на ЕЦБ, които вдигнаха основната лихва с четвърт пункт на 1,25% миналия месец, ще заседават на 5 май в Хелзинки. Някои икономисти очакват да бъде отправена индикация за идваща нова промяна през юни.
Паричната политика все още е „твърде благосклонна“, заяви Куне в интервю на 18 април, с което очевидно зае по-категорична позиция от предшественика си Ги Каден, който на 31 март подкрепи „предпазливо“ покачване на лихвения процент.
Драги също възприе по-категоричен тон. По думите на Трише корекцията от миналия месец не означава непременно началото на затягане, но Драги вече загатна за такова. „Паричната политика трябва да вземе предвид появата на инфлационно напрежение, провокирано от поскъпването на храните и енергоносителите“, заяви той на 13 април.
Повечето икономисти и инвеститори прогнозират още две увеличения с по четвърт пункт през тази година до 1,75%.
„Смятаме, че ЕЦБ трябва да вдигне лихвата над очакванията на пазарите“, пише Андрю Босъмуърт, фондов мениджър в Pacific Investment Management, в коментар за германския в. „Берлинер бьорзен цайтунг" на 28 април. И добавя: „В момента лихвеният процент е твърде нисък на фона на икономическия растеж и инфлационните очаквания.“
Инфлацията, която ЕЦБ се стреми да поддържа малко под 2%, се покачи на 2,8% през миналия месец. Новите членове на управителния съвет ще трябва да претеглят този факт и риска от задълбочаване на кризата със суверенните дългове, покосила периферни еврочленки като Ирландия, Гърция и Португалия.
Като представител на най-голямата европейска икономика Вайдман ще получи централна роля в тези обсъждания.

Разместване в ръководството

Следващия месец белгиецът Петер Прат ще замести Гертруде Тюмпел-Герел в изпълнителния борд на ЕЦБ, чиито шестима членове, заедно с централните банкери на 17-те страни от еврозоната, сформират управителния съвет.
През юли управителят на централната банка на Малта Майкъл Бонело ще бъде заменен от Йозеф Боничи, а Нут Велинк ще се оттегли като ръководител на холандската централна банка. Академици и представители на банката вече посочват 54-годишния Лекс Хохдюн като най-вероятен негов наследник.
Изборът на Драги за поста на Жан-Клод Трише, чийто мандат изтича на 31 октомври, може да доведе до още две промени.
Италия ще трябва да си намери нов централен банкер, който да влезе на мястото на Драги в управителния съвет на ЕЦБ, а Лоренцо Бини-Смаги вероятно ще трябва да отстъпи мястото си в шестчленния изпълнителен борд на някой французин, за да се избегне доминацията на Италия в най-висшия изпълнителен орган на банката.

Наследството на Трише

Европейските лидери ще решат официално кой ще е наследникът на Трише през юни, заяви говорителят на Меркел Щефен Зайберт миналата седмица. Френският президент Никола Саркози, италианският премиер Силвио Берлускони и испанският финансов министър Елена Салгадо вече изразиха подкрепата си за Драги, а най-вероятно Белгия, Люксембург и Португалия също ще наклонят везните в негова полза.
Естония прие еврото на 1 януари тази година и Андрес Липсток се присъедини към управителния съвет на ЕЦБ, а с него новите лица може да станат общо осем.
В интервю от 15 април Бонело заяви, че независимо от промените в управителния съвет всички отговорни лица са решени да спазват ангажимента си към основния мандат на ЕЦБ.
„Сигурен съм, че новите членове ще се отнесат към мисията на ЕЦБ със същата отговорност, с каквато действаха и напускащите колеги, казва той. Разпределението на гледните точки може да е променено, но в края на краищата всички членове на ЕЦБ са решени да свършат работата, за която са тук, а тя включва ангажимент към единствената ни основна задача – запазването на ценовата стабилност.“