Няколко пъти в годината властелините на световната икономика слизат в града за малко. Многобройният им антураж лети в бизнес класа, профучава в колони с официални автомобили и спи в петзвездни хотели, пише Уилям Песек. А какво получават в замяна данъкоплатците, които спонсорират цялото това суетене около срещите на върха? В отговор се дават само двусмислени комюникета и празни обещания и се долавя смътното усещане, че световните лидери ще трябва да открият света на видеоконференциите.
Последната среща на върха на звездите на новоразвиващите се пазари е пример за това. Сякаш не ни беше достатъчна азбучната супа от организации като Г-7, Г-8, Г-20, АТИС и ОПЕК, а сега трябва да следим и конференциите на БРИКС. През 2009 г. и 2010 г. те бяха просто БРИК: Бразилия, Русия, Индия и Китай. Тази година беше добавено още едно тромаво „С“ за ЮАР. Дори икономистът от Goldman Sachs Джим О'Нийл, който преди 10 години измисли акронима БРИК, не разбира защо е добавено то.
Някои азиатски държави са много по-достойни да се присъединят към организацията, като например Южна Корея и Индонезия. Въпреки това, колкото повече гледам в какво се превръща БРИКС, толкова повече си мисля, че Сеул и Джакарта трябва да откажат, ако ги поканят. Дори представители на членките на БРИКС споделят колко изкуствена е цялата организация.
Да вземем например слуховете за нов световен ред. Никой разумен човек не би оспорил нуждата от такъв ред, но Г-20 е много по-плодотворна рамка за преоформяне на световните пазари и институции. Освен това всяка държава от БРИКС има място и на масата на Г-20.

Странична роля

Номерът е нововъзникващите икономики да поискат по-голямо влияние, а не да играят само странична роля. Това не означава, че икономическите формирования са безсмислени. В Азия например 10-членната Асоциация на държавите от Югоизточна Азия е единственият форум, на който може да се включи потисническият режим на Мианма. И все пак АСЕАН се занимава повече с възможностите, а не толкова със същността на нещата.
Групата за Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) е цирк. Единственото общо, което всичките 21 членове на групата имат, са крайбрежните територии. Чудесно би било да създадем свободна търговска зона в страните от АТИС. Под наблюдението на АТИС двустранните споразумения се превърнаха в стандарт вместо всеобхватните международни споразумения. Събранията на групата вече са като тези в Давос. Подобно на Световния икономически форум те служат като оправдание, което важните клечки използват, за да пътуват и да сключват сделки. Вместо да се срещат на Хаваите през ноември, лидерите на АТИС трябва да си сътрудничат и да намалят въглеродния си отпечатък.
На срещата на върха на БРИКС на 14 април в китайския град Саня бяха повдигнати важни теми като регулирането на дериватите и волатилността в цените на суровините. Това, което всъщност стана ясно от срещата, беше, че най-важна в БРИКС е буквата „К“.
Групата така и не постигна нищо, освен да обсъжда неутолимия апетит на Китай за суровините на останалите четири държави членки и да подхвърля някоя и друга критика по адрес на САЩ.

Китайски пари

Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка са водещи икономики, които могат да имат позиция по доста въпроси, но въпреки това срещите на БРИКС се превърнаха в геополитически еквивалент на инвестиционно пътуващо шоу. Китай има купища пари, реалните действия обикновено се случват встрани от формалните дискусии, а представителите на другите страни се борят за повече китайски инвестиции и по-голям достъп до 1,3-те милиарда китайски потребители.
Тази динамика предлага полезен шанс за сверка с реалностите. Индия е започнала да разбира, че търговският й дефицит с Китай, който надвишава $20 млрд. годишно, ще нараства независимо колко близо седят индийският премиер Манмохан Сингх и китайският президент Ху Цзинтао. Русия вече осъзнава, че е някогашна суперсила, която сега е част от групата на новоразвиващите се нации, без дори да я ръководи. Бразилия пък си дава сметка, че макар да е най-голямата икономика в Латинска Америка и доброволно да свали търговските си защити пред китайските стоки, правителството в Пекин не мисли да направи същото. Южна Африка пък знае, че от нея ще се очаква проява на повече воля по пътя към напредъка.
Колкото и да им се иска на тези икономики да спечелят нещо от 9,7-процентния китайски растеж, все пак трябва да предпазват и националните си икономики. Валутите им поскъпват, докато Китай работи на пълни обороти и поддържа подценена стойността на юана. Проблемът е, че членството в братството БРИКС сериозно затруднява евентуалните критики, които политиците в Бразилия, Москва, Делхи и Претория биха помислили да отправят към Пекин.
Затова и гневът им се насочва другаде. САЩ си заслужават част от недоволството заради лицемерните си политики от 2008 г. насам. Още през 1997 г., когато Азия започна да се разраства стремително, Америка посъветва региона да повиши лихвените проценти, за да подкрепи валутите, да редуцира дълга, да избягва да обвинява спекулантите за пазарните колебания и да следва политиката на свободния пазар. А днес САЩ правят точно обратното.

Засенчването на САЩ

Но въпреки това големите промени, като подмяната на долара като основна световна резервна валута, е по-вероятно да се увенчаят с успех, ако са инициатива на по-значими групи като Г-20. Страните от БРИКС разполагат общо с над $4 трлн. във валутни резерви, така че спокойно могат да се откажат от долара и да раздрусат сериозно пазарите. Ако си мислите обаче, че бразилският реал, руската рубла, индийската рупия, китайският юан или южноафриканският ранд скоро ще заменят долара, сте в дълбоко заблуждение. Дори ако юанът се окаже способен да функционира като жизнеспособна резервна валута, първо трябва да бъде напълно конвертируем. А този момент е още доста далеч.
Членките на БРИКС не искат да живеят в свят, управляван от Вашингтон. Не и когато общият им БВП надмине този на САЩ към края на 2014 г. И е наистина абсурдно, че управлението на МВФ и Световната банка все още се прехвърля между САЩ и Европа, като целият останал свят ги гледа отстрани.
Бъдещето със сигурност принадлежи на новоразвиващите се икономики. Но все още не е ясно дали БРИКС като политическа институция се развива в нещо, което може да изиграе достатъчно активна роля в изграждането му.