Данните за разпределение на бюджетите говорят, че най-добре беше това, което се случи през годината - да бъдат премахнати така наречените делегирани бюджети. Преди те бяха в закона, сега е записано, че разполагаме с „прогнозни бюджети“, което е значително по-гъвкаво от предната година, защото има възможност за преливане на средства от месец в месец и от тримесечие в тримесечие.
Имам информация от НЗОК, че където има недостиг на средства в деветте районни здравноосигурителни каси, те ще бъдат добавени и осигурени през следващото тримесечие, така че ще се компенсира този недостиг. Всичко това показва, че методиката в момента е по-добра от предходните и все пак позволява и достатъчно контрол върху изразходването на средства. Показателно е и това, че след като четири месеца министерството не успя да изработи методика за финансиране на бившите диспансери по различните видове заболявания, сега МЗ на комисия в парламента съобщи, че е приело почти едно към едно същата методика за гъвкаво разпределение на средствата и прогнозите.
Безкрайно изненадан съм, че министър Стефан Константинов предлага за следващата година фиксирани бюджети на болниците, което е абсолютно едно и също с делегирани. Година и половина отне, за да се разбере, че това не е удачен начин на финансиране. Фиксиран бюджет на мен ми звучи така – даваш някаква сума пари за годината на дадено лечебно заведение и не се интересуваш как и защо се разходват. Това не е начин да се махнат клиничните пътеки от 2012 г., защото означава, че всяка болница ще си прави каквото си иска, ще лекува това, което си иска, и ще получава дадена сума пари. Няма как да подкрепим тази идея, след като две години водим битка за премахване на делегираните бюджети, а сега няма как да подкрепим и фиксираните.
На този етап мога да кажа, че от големите болници няма някакви постъпили възражения, защото средствата идват редовно. Все още в някои общински болници има не съвсем точно разчетени средства и там трябва да се извършват определени корекции.