След две години дебати руският парламент уреди правилата за чуждестранни инвестиции в 42 отрасъла и така установи правата за достъп на чужди компании до местния пазар. Миналия петък Държавната Дума – долната камара на руския парламент, окончателно одобри закона за „стратегическите индустрии" с 355 срещу 3 въздържали се. Стратегическите индустрии на Русия включват сектори като енергетика и отбранителна промишленост, космическия сектор, металургия, риболов, медии. В закона, наречен „За реда на осъществяване на чуждестранните инвестиции в стопански организации, имащи стратегическо значение за националната безопасност на Русия", се визират общо 39 вида дейности. Освен изброеното тук са и дейностите, осигурявани в условията на естествен монопол. „Най-важното сега е, че знаем правилата на играта" - коментират от Американската търговска камара в Москва. „Написано е. За това пледирахме. Режимът е разрешаващ, не забраняващ." Заради нарастващата държавна намеса в икономиката на Русия чуждестранните инвеститори търсеха яснота каква според правителството е приемливата форма на инвестиции. Според икономисти механизмът на присъствието на чужди компании на пазара става по-разбираем. Някои неща не се променят спрямо сегашния режим – например, когато руска компания сключва договор за сътрудничество с чуждестранен партньор и контролният пакет на създаваните джойнт-венчъри принадлежи на руските предприятия. Такъв е и сега принципът на работа на Роснефть с CNPC, Shevron и Shell, на „Газпром“ с ВР, Total и др. Разрешение, но само с премиерски подпис Според приетия на второ четене закон забранено е на чуждестранни компании, правителства и институции, включително Международната финансова корпорация към Световната банка, да контролират компания от индустрия, включена в стратегическия списък, без специалното разрешение на премиера. Условието е да получат разрешение от специална комисия, оглавявана от руския премиер, ако искат да купят 50% или повече от стратегическа руска компания. Ако съсобственик в инвестиращата компания е чуждестранна държава, съгласуване на покупката е нужно при сделка за над 25% от акциите. Коментарите на анализаторите са, че така бъдещият премиер – настоящият президент Владимир Путин, ще има повече пряк контрол върху икономиката, след като напусне Кремъл. В Думата, която прие законопроекта, партията на Путин „Обединена Русия" доминира. След второто четене не са позволени някакви по-сериозни промени в законопроекта. След третото четене, по-скоро формално, законопроектът трябва да премине и през горната камара (също контролирана от „Обединена Русия") и след подписа на президента става закон. Според заместник-председателя на Думата Валери Язов този закон е нужен на Русия заради националната сигурност. „Чуждестранните инвеститори ще разберат при какви правила ще играят и ще могат да планират инвестициите си - особено в сектора нефт и газ." Москва запазва нефта и газа Една от дейностите обаче, която се отнема от чуждите инвеститори, е разработката на стратегически и особено големи находища на полезни изкопаеми. В тази сфера те ще трябва да се задоволят или с блокиращ пакет от добивните компании, или да създават смесени предприятия с руските компании за нефт и газ. Самият Путин наскоро изрази следната теза: щом не пускат руските компании да купуват активи на Запад, защо Русия трябва да дава на Запада ценните си суровини? Русия е най-големият износител на енергийни суровини в света и не е тайна за никого, че те са част от лостовете за руската външна политика. Съществуват и възможности да се избира главен доставчик и да се продават технологии. Причината това да се предвиди, според експерти, е тъй като Русия все още няма достатъчно опит в разработката на някои сложни находища, например в шелфа на Северно море. В списъка на секторите в икономиката, включени в стратегическия режим са „залежи на минерали с федерално значение". Това означава полета, съдържащи поне 70 милиона тона суров петрол, 50 милиарда кубически метра газ, 50 тона злато или 500 000 тона мед. От особено значение за националната сигурност са и телекомуникационните компании с „доминиращи позиции", радио и телевизия, които предават поне за половината население на региона, издания с тираж от поне 1 милион. В последния момент интернет доставчиците бяха извадени от този списък. Предвидено е изискването компании, които вече притежават над 5% от фирма, включена в стратегическия списък, да съобщят за актива си на правителството. Притегателният център Въпреки някои сериозни ограничения и критиките, които Москва понася от Запада, за външните инвеститори тя е огромен и силно привлекателен пазар. Русия е девета поредна година в икономически възход и за 2007 г. е привлякла над $120 милиарда чужди инвестиции. Отчитайки световния пазар на нефта и газта, присъствието на руския пазар за чуждите компании е важно само по себе си независимо от бариерите. Руски издания твърдят, че държавният монополист „Газпром“ активно лобира в Думата за приемане на законопроект, според който разработката на всички големи газови проекти автоматично да мине в негови ръце. Но „Газпром“ може да стигне и по-далеч, а именно - да настоява за поправки в договорите за разделяне на продукцията, сключени през 90-те години, които да се съгласуват със закона за експортното право на газовия монопол, приет през 2006 г. Ако планът се осъществи, единственото, което чуждите предприятия ще могат да притежават, са акции на „Газпром“. Политически сметки Приетият в петък законопроект обаче има и някои „прозорчета“: отсъстват критерии, според които едно предприятие може да се отнесе в списъка на стратегическите. Руски коментатори отбелязват, че законът се приема в момент, когато голяма част от руските компании изнасят активите си в чужбина предвид политическите рискове от новите избори в страната. След приемането на закона ще могат да се контролират като „чужди" фирмите, управлявани извън граница. Ако се стигне до разчистване на сметки, операциите на подобна компания на територията на Русия ще могат да бъдат спрени. Така се получават сериозни лостове за натиск върху частните корпорации. Но някои критики от страна на пролиберално настроени икономисти срещат отпор, тъй като се припомня законът в САЩ, приет след 11 септември 2001 г. Именно той даде право да се спират инвестиции, които ще навредят на националната сигурност – в това число и сделки между частни компании. Същите ограничения въведоха и в Канада. Позовавайки се на този закон, например м.г. американският президент Джордж Буш заяви, че правителството трябва сериозно да прегледа параметрите за продажбата на близо 1/5 от „Насдак“ на суверенен фонд от Дубай, както и дали представлява заплаха за националната сигурност. При друг случай американската администрация забрани на компанията Sourcefire да бъде купена от израелската Checkpoint. Причината бе, че Sourcefire е разработчик на програми на ЦРУ и ФБР. По повод мерките в Канада министърът на промишлеността Джим Прентис беше заявил: „Канада е отворена за бизнес, но не и за разпродажба. Също като другите страни по света и за нас е важно да разполагаме с мерки за защита на националните интереси.“ Прентис направи изявлението си след оферта на държавната компания на Абу Даби - „ТАКА“, която искаше да придобие канадската енергийна „Прайм Уест енерджи тръст“ за $5 млрд. Но не й позволиха...