В космоса възниква нов ред – надпревара между Америка и Китай. Но с изискванията на изследването на космоса дори тези велики суперсили няма да могат да се справят сами.
Бяха рекламирани изключително технически предизвикателни и скъпи цели, не на последно място целта хората да живеят и работят в други светове, вероятно в рамките на десет години – но в един разделен свят, където международната добра воля е оскъдна, реалистични ли са те?
Завръщането на НАСА на Луната започна с програмата Артемида. Първата от трите мисии е стартирана успешно. Този полет без екипаж тества дали ракетите и технологията работят. Втората мисия ще отведе хората по-далеч в космоса, отколкото са ходили досега, а третото изстрелване ще изпрати астронавтите на Луната за една седмица, където те ще извършват експерименти.
Дългосрочната цел е да се използва Луната като отправна точка, за да се стигне до Марс. Но програмата се оценява на 93 милиарда долара – тежка цена за американския данъкоплатец, който вече усеща икономическия натиск. В доклад до Конгреса миналата година, офисът на генералния одитор на САЩ предупреди за „нереалистичен график за развитие“ и вероятно ихвърляне, добавяйки, че НАСА трябва да направи оценките на разходите „по-надеждни и прозрачни“.
И все пак, въпреки че НАСА ще получи по-малко общо финансиране от поисканото през 2023 г., Конгресът в момента все още подкрепя нейните начинания за изследване на космоса с хора.
Китай от своя страна постигна собствена напълно работеща космическа станция Tiangong в орбита по график. Китайската космическа програма изстреля сонди до Луната и Марс. Китайците планират безпилотна изследователска станция на Луната до 2025 г. и след това – астронавти на нейната повърхност до 2030 г.
Първоначалната космическа надпревара беше ключова част от Студената война, когато САЩ и СССР се състезаваха да бъдат първата държава на Луната. Сега, почти 70 години по-късно, САЩ са в нова космическа надпревара с нов конкурент: Китай.
Защо има нова космическа надпревара? Просто казано Луната е първокласна недвижима собственост и както САЩ, така и Китай искат да заложат претенциите си. Миналата година САЩ стартираха своята 26-дневна мисия Артемида (Artemis) I, като изпратиха космическа капсула Orion около Луната, преди да се върне на Земята. Това беше стъпка на САЩ отново да изпрати хора на Луната, но този път с надеждата за по-трайна настройка, пише Politico. Тази цел е изложена на риск поради лунния военен потенциал на Китай. Страната изрази интерес към кацане на тайконавти, китайската дума за астронавти, на Луната, както и към създаване на система за управление в космоса. НАСА предупреди, че Китай може потенциално да претендира за основни ресурсни зони на Луната под прикритието на изследвания, потенциално да блокира достъпа на други страни и потенциално да застраши сателитите на САЩ.
Предложената от САЩ лунна база вероятно ще бъде съвместна между множество нации. През 90-те години обаче се смяташе, че Китай е откраднал американската космическа технология. Това доведе до поправката на Волф, приета през 2011 г., която попречи на НАСА да си сътрудничи с Китай. На свой ред се говори, че Китай може да започне съвместна лунна мисия с Русия. „Факт е: ние сме в космическа надпревара“, каза администраторът на НАСА Бил Нелсън. „И не е извън границите на възможността те да кажат: „Пазете се, ние сме тук, това е наша територия.“ Той отбеляза, че Китай претендира за Южнокитайско море, въпреки че то се счита за международни води. В същото време космическата технология на Китай бързо се подобрява, което поражда опасения, че Китай може да постигне целта си по-рано от очакваното.
Как Китай подобрява своите космически технологии?
Китай показа бърз напредък в космическите технологии през последната година. Едно от най-забележителните постижения беше изстрелването на нова космическа станция през ноември. Мисията Shenzhou 15 изстреля трима тайконавти, изпращайки ги до новопостроената космическа станция Tiangong, за да приключат строителството. Това прави Китай едва третата страна, която управлява космическа станция, след САЩ и Русия. Новата станция е технологично напреднала и може да поддържа други астро цели, които Китай се надява да постигне, включително изстрелване на нов космически телескоп, провеждане на експерименти върху живота в космоса и стартиране на мисии до Марс, пише Forbes.
Заедно с космическата станция Китай изстреля и роботизирани спускаеми апарати и роувъри на Луната и Марс. Освен това страната е първата, която използва спускаеми апарати и роувъри за събиране на проби от обратната страна на Луната, продължава Politico. „Напълно възможно е те да ни настигнат и да ни надминат, абсолютно“, отбеляза генерал-лейтенант от космическите сили Нина Арманьо. „Напредъкът, който постигнаха, беше зашеметяващ – зашеметяващо бърз.“ Големите подобрения на Китай в неговата космическа програма разтревожиха правителството на САЩ.
Отношенията между САЩ и Китай са напрегнати от много години, което прави тази космическа надпревара особено спорна. Скорошният политически конфликт включваше гласната подкрепа на САЩ за Тайван, територия, за която Китай отдавна претендира. Освен това Китай е силен съюзник на Русия, която САЩ и други западни държави осъдиха за нахлуването й в Украйна.
Китай може потенциално да започне съвместен проект за Луната с Русия, което би поставило космическата сила на САЩ и претенцията за Луната под още по-голям риск. Китай се бори да затвърди позицията си на лидер в иновациите и битките за космоса и кацането на Луната може да помогнат да постигне това.
Страната също така показа, че може да е в състояние да установи комуникация между Земята и Луната чрез съществуващи сателити, което може да доведе до проблеми. „Има потенциални пакости, които Китай може да направи на Луната“, коментира Тери Виртс, бивш командир на Международната космическа станция и космическата совалка, пред Politico. „Ако създадат инфраструктура там, потенциално биха могли да откажат комуникациите.“ Китай отговори на тези твърдения, като каза: „Космосът не е поле за борба“ и че „Китай винаги се застъпва за мирното използване на космоса“.
Китай също е част от Договора за космоса, който не позволява на държавите да залагат претенции върху небесните тела. Така или иначе, САЩ също работят, за да се върнат на Луната, надявайки се да стартират лунна мисия Artemis II до 2024 г. и Artemis III, която ще достави хората на Луната, до 2025 г., според The New York Times. Въпреки това, датата на китайското кацане на Луната „продължава да се приближава все повече и да е все по-близо“, според Нелсън и САЩ могат да ги победят там само „с волята на добрия Господ“.
