Считаният от мнозина за най-добър баскетболист на всички времена Майкъл Джордан бе приет в Залата на славата, клас 2009. Заедно с Еър Джордан в залата ще влязат още Дейвид Робинсън и Джон Стоктън, както и треньорите Джери Слоун и Вивиан Стрингър. Петимата ще бъдат въведени в Залата на славата в Спрингфийлд през уикенда на 10-12 септември. „Като малък никога не съм си представял, че след време ще бъда в каквато и да е зала на славата. Всичко, което исках, беше да вляза в колеж", каза Майкъл Джордан. Майкъл прави своя дебют в професионалния баскетбол на 26 октомври 1984 г. за „Чикаго Булс“, отбора, с който записа най-големите си постижения, отбелязвайки 16 точки. Въздушния завършва сезона с 28 точки средно на мач и е избран за новобранец на годината. През сезон 1987/1988 Джордан бележи 37,1 точки средно на мач и печели първата си титла за най-добър реализатор. Печели и конкурса за забивки, част от уикенда преди Мача на звездите. През сезон 1988/1989 година той бележи 32,5 точки средно на мач и печели своята трета титла най-добър реализатор на сезона. В началото на 90-те години на миналия век около Джордан изгряват звездите и на Скоти Пипън и Хорас Грант и отборът печели няколко титли. На Олимпийските игри в Барселона през 1992 година Джордан участва във „дрийм тийм“ отбора на САЩ (който и до момента е баскетболният отбор с най-много звезди, участвал на олимпиада). В края на 1993 година Майкъл изненадващо се отказва от баскетбола, след като вече е спечелил всичко възможно - три последователни титли в НБА, три поредни отличия за най-добър играч във финалите, седем поредни реализаторски титли и куп други индивидуални награди. Той започва кариера на професионален бейзболист в отбора на „Чикаго Уайт Сокс“, опитвайки се да изпълни детската си мечта, но следва провал. Две години по-късно той се завръща в „Булс“ и печели четвъртата си титла. През 2001 година той отново се завръща на терена с екипа на притежавания частично от него „Вашингтон“ но не стига до плейофите. След още две години се отказва окончателно.