Съдбата на археологическата колекция на Краеведческия музей на Суджанския район, чиято сграда беше разрушена на 14 март от ракетен удар на украинските въоръжени сили, остава неизвестна.

Значителна част от тази колекция се състоеше от източноевропейски емайли от 2-ри до 4-ти век. Какви са тези обекти? Защо археолозите ги свързват с историята на Великото преселение на народите? Това съобщи Олег Радюш, научен сътрудник в отдела по археология от епохата на Великото преселение на народите и ранното средновековие от Института по археология към Руската академия на науките.

Суджанският район на Курска област е един от регионите, където са разположени най-известните селища и гробища на ранните славянски култури от 2-7 век от н. е., добре проучени от археолозите. През есента на 2023 г. във фондовете на местния исторически музей бяха прехвърлени няколко съкровища от VII век, както и стотици индивидуални археологически находки, включително многобройни предмети с емайли, събрани при проучването на района.

Какво представляват предметите с емайли от 2-ри до 4-ти век? Това са бронзови бижута и малки предмети с геометрично оформени вдлъбнатини, запълнени с цветен емайл. Археолозите ги откриват при разкопки на голяма територия от Балтика, средното течение на Дон, горното течение на Волга и Ока до Крим и Северен Кавказ, като по-голямата част от находките са направени в басейна на Днепър.

Ранните славяни не седели на едно място

Броят и разнообразието на предметите с емайли, намерени от археолозите извън района на тяхното създаване, е много голям. Това са както ранни декорации, от края на 2 век, така и по-късни, чак до началото на 5 век. Като цяло проникването им в Крим и други южни райони говори за активно взаимодействие на ранните славяни със съседите им през III-V век, отбелязва Олег Радюш.

„От разпространението на емайлите виждаме, че контактите между ранните славяни и жителите на съседните територии са се поддържали през цялото това време. Нашите предци не са седели на едно място, те са общували с населението на Северното Черноморие, със сарматските номади, с представители на германската и други съседни култури. Те отишли на юг, въпреки че не знаем с какви цели и дали са се слели с местното общество. Случвали се сложни етнически процеси и движения“, каза той.

Не става дума за масово преселение на ранните славяни към Крим и Кавказ, а по-скоро за движение на малки групи и пленници. Възможно е да са участвали в походите на коалицията на варварите през първата половина на III век.

„Ако е имало някаква експанзия, най-вероятно е била на изток към Волга, където се формира общност със силен раннославянски привкус, включително наличието на емайли. Ранните славяни са минали през Хопер, където са регистрирани селища и гробища на границата на Воронежска и Саратовска области, емайлите там са доста многобройни. Възможно е и движение през Ока. Вероятните интереси на заселниците са били търговските пътища, доставките на мед и калай, необходими, включително за производството на бижута“, каза ученият.

Според него изследването на разпространението на предмети с емайли с кухини е поредното доказателство, че миграцията на народите не е започнала в края на 4 век, както се счита. Активно движение е имало и преди това, а изследването на археологическите находки дава на учените пореден ключ към разбирането на тази страница от световната история.

Модата на ранните славяни

Точното местоположение на първоначалния произход на ранните славянски емайли е неизвестно, но е ясно, че то се е намирало близо до западните граници на бившия СССР. Най-ранните датирани погребения от края на II – началото на III век са известни в Мазурското езеро и Литва.

„Горепосоченият вид емайли възникват от синтеза на провинциалното римско емайлово изкуство от 1-ви-3-ти век, най-вероятно късното келтско (Балтийско) наследство и изкуството на източноевропейските култури от ранната желязна епоха. Основата, разбира се, е римска. Варварите заимствали някои форми напълно, но обикновено увеличавали техния размер. Емайловите вложки са по-масивни и груби при изпълнението, макар да се срещат и шедьоври“, отбеляза Радюш.

Според него емайлираните накити от втората половина на 2-ри до 4-ти век отразяват модата на елита на ранното славянско общество, което започва да се формира през 2-ри век в Източна Европа.

„Ние свързваме този стил с ранните славяни, въпреки че дадения вид емайли се срещат и сред други народи, например в Балтика, където те имали свои работилници, в Естония, Финландия и дори в Швеция. На територията на съвременна Русия този вид емайли са често срещани в басейна на Ока и в района на Волга до Самарския завой и до сливането на Кама и Волга. Емайлите са много интересни маркери за живота, който се е състоял в предписмения период през 2-4 век и за който знаем много малко, още повече, че славянската археология е много бедна на предмети“, добави той.

Емайлите, открити извън територията на ранните славянски култури в районите на Днепър и горна Ока, са открити в погребения. Това позволило на археолозите да определят по-точно тяхната възраст, контекст и е индикатор за връзките между различни племена в Източна Европа.

„Ранният славянски погребален ритуал почти никога не включва предмети. А всички находки в славянските територии, като правило, са или случайно намерени от местни жители или грабители, или са открити от археолозите по време на разкопки на поселения, или са открити в съкровища. А извън пределите на славянските паметници от II-IV в. от н.е. — в Прибалтика, в Поволжието, във Финландия — емайли са открити в погребения. За нас това е много интересно», отбеляза експертът.

Днес изследователите са събрали находки от южни обекти, проучили са емайли от Курск, Белгород, Брянск и Орлов и съставят каталог, който вече съдържа повече от шест хиляди артикула. Работата с този масив от информация им позволява да изграждат хипотези и теории за ранните славянски племена.

„Предмети с емайли са попаднали например в погребения и паметници на късните скити – уседнало население, живяло в Северното Черноморие до III в. сл. н. е. Има ги в некрополите на антични градове, в сарматски погребения, например в Дон, на територията на Молдова, Румъния и Одеска област, в гробни паметници в Северен Кавказ. Покрай Волга стигат почти до Астрахан, там имаме случайни находки и дори до Зауралска Башкирия“, изброи Радюш.

Що се отнася до кавказките находки, повечето от тях са открити през 19 век в колекции от ограбени гробища близо до входовете на клисури, недалеч от пътища. Техните специални характеристики включват аксесоари от мъжката воинска култура, като рога за пиене.

Номади с емайлирани шпори

Едно от най-интересните погребения, съдържащи емайл, е открито от археолозите в района на Бахчисарай в Република Крим в гробището Скалистое-III. Това е погребение на много богат воин от края на 2-ри – началото на 3-ти век, при когото са открити меч, юзда, антични монети и много съдове, включително стъклен бокал. Напълно античният вид на воина е нарушен само от шпорите, лежащи в краката му, украсени с емайл, отбеляза Олег Радюш.

„Важно е да се знае, че южните номади почти никога не са използвали шпори. Шпорите са аксесоар на западния стил на управление на конете, а за келтските и германските култури те също са символ на статус в обществото, тъй като воинът на кон има по-висок статус от този, който е пеш“, каза той.

В този случай шпорите, според учените, могат да показват и запазването на демонстративни етнографски детайли на определени племенни групи в чужда културна среда. Този символ е необходим преди всичко за „своите“, които познават шпорите на краката си, а не за местното обкръжение.

Пътищата на жените са загадъчни

Как ранните славянски емайли попадат в Кавказ и Крим? След като анализирали находките, учените заключили, че това не се е случило чрез търговия. Емайлите са пътували като част от дрехите на хората, често жени, заедно със своите собственици.

„Жените от ранните славянски племена обикновено са носили сложна носия. Тя се състояла от много части, една или две от които са украсени с емайли, и включва шапка с метални фрагменти, гердан за врата, корони, фибули, които прикрепят към гърдите бронзова верижка със звънчета за предпазване от духове, гривни, висулки и т.н. Такъв костюм е много специфичен, има своя собствена история на произход и е съмнително някой да го продаде като сувенир“, отбеляза Олег Радюш.

Най-вероятно става дума за брачни съюзи с жени, които са се озовали в различна културна среда, но са запазили малки детайли от костюма на своята родителска общност. Според археолозите това много ясно се демонстрира от сарматските надгробни могили, където се откриват отделни подковообразни фибули, заобиколени от чисто сарматски артефакти.

„Пътищата на жените, конете и оръжията в древната история са неразгадаеми. В гробищата в Крим много рядко, почти никога не се срещат няколко емайлирани предмета на едно място. Винаги е един. Понякога те се намират в по-късна времева среда под формата на фрагменти. Очевидно това са неща, които вече са излезли от употреба, но все още по някакъв начин са свързани с контактите на последните им носители с ранното славянско население“, поясни ученият.

Резултатите от изследването са публикувани в списанието «Долноволжски археологически бюлетин».

ПП