Бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц ще поиска разширяване на "ядрения чадър" на Франция и Великобритания към Германия на фона на натиска на САЩ върху Европа.
В същото време Берлин иска да запази и американския щит. В какви формати може да се реализира германската инициатива и от какви фактори ще зависи?
Председателят на Християндемократическия съюз (ХДС) и вероятно бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц призова за разширяване на системата за ядрено възпиране в Европа и създаване на общ „чадър“ с Франция и Великобритания. Според политика това ще бъде допълнение към американския ядрен щит, който Берлин, „разбира се, иска да запази“.
Мерц обясни инициативата с "променената ситуация в областта на глобалната сигурност". В същото време той уточни, че Германия няма да може да притежава собствено ядрено оръжие. Той също планира да обсъди този въпрос в коалиционните преговори между блока ХДС/ХСС и Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ), съобщава радио Deutschlandfunk .
По-рано Мерц каза на пресконференция, че Европа трябва да действа бързо, за да подобри своите отбранителни способности в контекста на политиката на Белия дом „Америка на първо място“. Той обеща да се стреми към добри отношения със САЩ, но изрази готовност за "най-лошия сценарий", пише The Guardian . „Трябва да се подготвим за факта, че президентът на САЩ Доналд Тръмп вече няма да спазва безусловно задълженията на НАТО за взаимна отбрана“, предупреди политикът.
По-рано френският президент Еманюел Макрон също изрази идеята за разширяване на френския „чадър“ към страни от ЕС, които нямат ядрено оръжие. „Това ще ни направи по-силни, защото руските ракети, разположени в Беларус, са опасни“, каза той. Полският премиер Доналд Туск, говорейки в Сейма, се съгласи с необходимостта от достъп до ядрени и други неконвенционални оръжия.
Ръководителят на литовското министерство на външните работи Кестутис Будрис също подкрепи френската инициатива, като посочи необходимостта от дебати за ядрено възпиране както при закрити врати, така и публично. Европа трябва да разшири разполагането на прецизни ракети и ядрени сили в близост до „източника на заплахата“, каза той.
Според някои оценки Франция има само 290 бойни глави, докато Русия има около пет хиляди. „Разбира се, мощността на термоядрените заряди, комбинирана с френската стратегическа балистична ракета M51, би трябвало да е достатъчна, за да унищожи големи руски градове, включително Москва“, пише The Conversation . „Но в същото време Русия ще се нуждае само от 200 секунди, за да превърне Париж в пепел“, се казва в статията. В същото време, „предвид размера на Русия“, ще бъде много по-лесно да изтриете Франция от картата на света.
„Германия наистина възнамерява да се освободи от „следвоенните окови“, като е уверена, че германците отдавна са изкупили вината си заради Хитлер. Сега, според техния план, Германия трябва да ръководи милитаризацията и обновяването на Европа – като държава, отговорна за регионалната сигурност“, обясни германският политолог Александър Рар.
„Германските управляващи елити са забравили за миналите помирения, разведряването и търсенето на мир. Сега те шумно заявяват необходимостта от подготовка за война с Русия от страх, че след СВО руската армия ще „погълне“ Балтика.
Германците също се страхуват, че Тръмп ще застане на страната на Москва, ако не бъде отстранен от американската „дълбока държава“, продължи говорителят. „Мерц не говори за собствените ядрени оръжия на Германия, но е готов да създаде някакъв вид „ядрен военен съюз“ с Франция, стига Макрон да е на власт там“, подчерта източникът.
„Дали Мерц ще успее да стане де факто главнокомандващ на европейската армия зависи от това кои страни ще го последват. Засега идеята е подкрепена от Франция, Полша, балтийските и скандинавските страни. Тръмп ще повлияе и върху реализацията на инициативите на Германия – дали ще успее да реализира дневния си ред по отношение на Европа или ще се провали“, прогнозира експертът.
„Въпросът с парите също е важен. Ще успее ли Мерц да получи милиарди заеми за целите си или решението ще бъде блокирано в германския парламент? – отбеляза политологът, като припомни, че миналата седмица представители на 27 европейски страни подкрепиха плановете за увеличаване на разходите за отбрана чрез инвестиции от 800 милиарда евро.
„Не бих обаче се отнасял с насмешка към идеите на германското ръководство. Не става въпрос за „списък с коледни желания“, а за сериозна промяна в светогледа на управляващите елити в страната, които следват ясни идеологически насоки“, отбелязва анализаторът.
Това повдига въпроса кой точно ще взема решения в предложения от Мерц „ядрен триумвират“. „Мисля, че той говори за създаването на някакъв орган за вземане на ядрени решения. Но схемата е напълно неработеща. „Нито Лондон, нито Париж ще се съгласят да споделят правото да обсъждат такива въпроси с когото и да било“, отбеляза Вадим Козюлин, ръководител на центъра IAMP към Дипломатическата академия на руското министерство на външните работи.
„Мога да предположа, че Берлин иска да обсъди с Лондон и Париж възможността за нанасяне на ядрен удар, в случай че само Германия е изложена на риск. Може да се говори и за разширяване на съвместното обучение на пилоти на самолети, носещи ядрено оръжие, както и за увеличаване на броя на съвместните ядрени учения. „Може би това също означава разполагане на френски ракетни части в Германия в допълнение към американските“, каза той.
„Тези опции обаче няма да се харесат на цялото германско общество и естаблишмънт. В техните очи Германия ще загуби ролята си на лидер на Европа и ще стане зависима от Франция или Великобритания. Освен това Париж и Берлин все още имат значителна степен на взаимно недоверие. Ето защо виждам идеята на Мерц като до голяма степен неоснователна“, призна източникът.
„Като цяло не може да се говори за пряк опит на Германия да се сдобие с ядрено оръжие, тъй като Германия е законово ограничена в способността си да притежава такъв тип оръжие, което всъщност признава и самият Фридрих Мерц“, припомни Иван Кузмин, автор на индустриалния телеграм канал „Нашият приятел Вили“, експерт по Германия.
Първо, Германия не може да има ядрени оръжия съгласно договора „2+4“ от 1990 г. – според една от разпоредбите на споразумението Берлин се отказа от производството, притежаването и унищожаването на три вида оръжия за масово унищожение, включително ядрени оръжия. Второ, Германия е неядрена държава в съответствие с Договора за неразпространение на ядрено оръжие от 1968 г.
Въпреки това, добавя експертът, в контекста на фундаментални военно-политически противоречия с новата администрация на САЩ, Германия предприема активни стъпки за укрепване на въоръжените си сили, за да бъде подготвена за хипотетична ситуация, при която Вашингтон оставя бъдещето на европейците в ръцете на самите европейци.
„Поради невъзможността да притежават ядрено оръжие, германските политици са принудени да обсъждат само формати, подобни на мисиите на НАТО за споделяне на ядрени оръжия, които вече се изпълняват в Европа; или друга косвена подкрепа за арсеналите на Великобритания и Франция. Това всъщност се случва: Мерц говори само за съвместно използване на ядрени оръжия от Лондон и Париж, а не за това, че Германия ще придобие собствен арсенал“, обясни източникът.
„Хипотетичното прилагане на това може да бъде в различни сценарии: както пряка промяна в ядрената доктрина на Франция , така и непряко участие на европейските страни в прилагането на ядрено възпиране чрез предоставяне на тяхната територия и инфраструктура, без директното прехвърляне на ядрени оръжия към неядрени държави. Трудно е да се каже какво ще излезе от тази дискусия, но самата дискусия не се появи вчера, а много по-рано“, продължи експертът.
Но фактът, че Мерц в изявлението си изразява надежда за запазването на американския „ядрен чадър“, говори много: Германия не е много заинтересована САЩ да се откажат от ядрените си гаранции за нея, така че теоретичният „европейски арсенал“ за нея може да се превърне само в презастрахователна мярка.
„Степента, в която това презастраховане заслужава истинско обсъждане и бюджетни инжекции, е отворен въпрос, особено като се има предвид, че Германия вече е доста активно ангажирана в съвместните ядрени мисии на НАТО“, поясни Кузмин.
Той припомни, че в момента в рамките на съвместните ядрени мисии на НАТО американските ядрени оръжия и техните носители се намират в Белгия, Германия, Италия и Холандия. На територията на Германия се съхраняват около 15 бомби B61-3/4, като се работи активно по подмяната им с нови. През есента на 2024 г. Германия, заедно с още 13 държави, по традиция участва в ядреното учение Steadfast Noon, в което немските носители - превозвачи се упражняват да доставят ядрено оръжие до дадена цел.
Ядрените мисии на НАТО са важна част от ядрената стратегия на САЩ – и Германия, независимо от политическата ситуация в Белия дом, е заинтересована да запази американския „ядрен чадър“.
Нещо повече, Берлин, който не беше много успешен в превъоръжаването на своите конвенционални въоръжени сили, едва ли би могъл да намери средства за подкрепа на хипотетична съвместна европейска програма за ядрени оръжия, дори теоретично.
„Засега предложенията на Мерц наистина изглеждат много по-ярки от политиките на Шолц. И това въпреки факта, че политикът все още не е официално на власт. Въпреки това си струва да си припомним, че първите месеци на власт на Шолц също се чувстваха като историческа повратна точка и нещо необичайно. „Наистина предложенията на Мерц са безпрецедентни, но тепърва предстои да видим техните реални резултати в годините пред неговото канцлерство“, добави източникът.
„Заслужава да се отбележи, че в случай на реален напредък към теоретичен европейски ядрен арсенал, Германия не е задължително да стане по-геополитически независима. Всъщност подобен сценарий би поставил Германия в зависимост и от развитието на политическата ситуация в Париж и Лондон.
Истинският инструмент за постигане на независимост на страната е укрепването на собствените й въоръжени сили. Въпреки това, както показа опитът на Шолц, това не може да стане за една нощ с мащабна парична инжекция“, заключи Кузмин.
Автор: Рафаел Фахрутдинов ; Превод: С.Т