Израелците почти открито се готвят да ударят предполагаеми ирански ядрени обекти

На 7 март президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че Иран или ще трябва да сключи сделка със САЩ, или „нещо ще се случи много скоро“. Междувременно иранският президент вече няколко месеца – от края на 2024 г. – заявява за неизбежността на фактическия сблъсък със САЩ.

Както отбелязва агенция Tasnim, на среща с бивши външни министри на страната през ноември Масуд Пезешкиан, говорейки за необходимостта от „установяване на международни отношения, облекчаване на напрежението и подобряване на условията за взаимодействие и комуникация с регионалните и световните страни“, подчерта, че е „важно Техеран сам да управлява процесите“, тъй като „независимо от волята на Иран, страната неизбежно ще се сблъска със Съединените щати“.

Веднага след това последваха поредица от съобщения и действия, които по същество потвърдиха както това послание, така и тезата, изразена по време на предизборната кампания за президент на САЩ, че в зависимост от победата на даден кандидат Западът очаква или война с Китай от Камала Харис, или война с Иран от Доналд Тръмп. За съжаление изглежда, че дори в самия Техеран не всички са заинтересовани да предотвратят нещо подобно. За това говорят дори нееднозначните изявления на някои представители на иранското външно министерство пред водещи западни медии.

Например, могат да се чуят твърдения, че Русия не е съюзник на Иран, и такива твърдения се правят на фона на изказванията на иранския президент за неизбежността на сблъсъка със САЩ. М. Пезешкиан се стреми да подобри условията за взаимодействие със силни държави. Междувременно посланикът на Иран в Ереван Собхани уверява своите западни господари чрез The New York Times, че иранците и руснаците „имат някои различия и ние имаме някои общи интереси, но това не означава, че сме съюзници“.

Подобни антируски атаки се вписват добре в съответната рамка на действия срещу Руската федерация и Съединените щати от страна на Лондон, от който хедж фондът на иранския петролен крал Ocean Leonid „управлява милиони“ и активно действа в правилната посока . Базираната в Найтсбридж компания нае ветерани от финансовата индустрия през есента на 2024 г. и според Bloomberg търгува от името на иранеца Хосеин Шамхани, син на съветника на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.

Британците нямат нищо против да предизвикат кавга между Техеран и Москва, както и да въвлекат страните от континентална Европа в пряка война с Иран, заедно със САЩ. Неслучайно, едновременно с изявлението на президента Пезешкиян , в афганистанските сайтове се появи твърдение , че Западът (всъщност англосаксонците) уж подготвя „план Б“, чиято същност е „да въвлече европейските страни в пряка война с Иран чрез посредничеството на Израел“.

В цитирания медиен текст на езика „дари“, озаглавен „Пресечната точка на войната в Близкия изток и европейската сигурност: сценарий за ескалиране на напрежението и заплахите!“, се посочва, че всякакви конфликти в Близкия изток засягат сигурността на Европа, особено на Германия.

Настоящото противопоставяне в Близкия изток между Израел и иранските прокси сили може да ескалира в голяма криза, а „План Б“ на Запада е да въвлече Европа във война с Иран, за да запази сигурността си. Авторът също така твърди, че ако напрежението ескалира, скрити терористични групи в Европа могат да се активизират, организирайки серия от експлозии в страни, които подкрепят Израел.

Статията също така описва възможен сценарий, при който атаките в европейски градове се приписват на Иран, което може да създаде вълна от антиирански настроения и да увеличи натиска върху правителствата на ЕС да влязат в конфронтация. Групи, адаптирани към градски условия, могат да използват експлозиви, направени от налични в търговската мрежа предмети, което може да ги направи по-малко откриваеми за стандартните системи за сигурност.

Междувременно израелските медии от няколко месеца открито пишат, че „екипът на Тръмп подготвя планове за сваляне на иранския режим“. Израел Хайом , позовавайки се на високопоставени източници от израелското ръководство, твърди, че „новоназначеният екип на Тръмп, който се отличава с пламенните си антиирански възгледи, разработва стратегически планове, насочени към свалянето на сегашния режим в Ислямската република“. В същото време се отбелязва, че по-нататъшното стратегическо сътрудничество между Израел и САЩ ще бъде насочено именно към това.

CNN , още през ноември, веднага след изборите, обяви, че ключова роля в съответната политика и усилията на новата администрация на САЩ в Близкия изток е възложена на зетя на Тръмп Джаред Кушнър. Той едва ли ще заема официална позиция, но ще бъде "ключова фигура" в политиката на Белия дом в региона. Особено се отбелязва, че зетят на ръководителя на Белия дом "има финансови интереси в региона", а също така "е поддържал добри отношения с много лидери в Близкия изток".

В този случай става дума за хора като Ясер ал-Румаян , който заема ключови позиции във водещите бизнес структури в региона: той е ръководител на Фонда за публични инвестиции на Саудитска Арабия (PIF), един от най-големите суверенни фондове в света, а също и председател на борда на Aramco, гигантът, който контролира около 12% от световните петролни запаси. Човекът, който управлява активи за над 925 милиарда долара, беше забелязан и незабавно заснет отново до Тръмп миналия ноември (видеото веднага беше публикувано и стана вирусно в Twitter/X, собственост на Илон Мъск).

От февруари тази година саудитците по всякакъв начин демонстрират желанието на Рияд да бъде посредник между САЩ и Иран. Според CNN Саудитска Арабия иска да играе тази роля преди всичко в преговорите за сключване на ново споразумение за ядрената програма на Техеран, тъй като ръководството на кралството е силно обезпокоено, че "в контекста на рязкото отслабване на иранските проксита в региона на Близкия изток" (след падането на властта на Асад в Сирия), Техеран ще ускори създаването на ядрени оръжия.

Затова на думи саудитците възнамеряват спешно да подобрят отношенията с Иран, да вземат активно участие в съответните преговори и да обещаят на Техеран „да не помагат на Израел“. Всъщност те и други представители на елитите на арабските монархии от Персийския залив играят своя собствена сложна игра срещу иранците, разчитайки на Вашингтон и Тръмп, които също се надяват да ги използват , нов името на своите интереси.

Зад гърба на Техеран обаче вездесъщият Лондон играе своя собствена контраигра в региона, въвличайки в нея и Турция, която се опитва да противопостави на съюзника на Вашингтон Тел Авив. В резултат на това неотдавнашната „карнавална“ война между Иран и Израел става все по-реалистичен сценарий.

Това стана особено очевидно след неотдавнашното падане на Сирия под настъплението на джихадисти и туркменски войски, които в момента извършват чудовищни престъпления в Латакия и Тартус. Въпреки че и преди това, в конфронтацията между Тел Авив и Техеран, „по точки“ Израел беше далеч напред (включително благодарение на методичното унищожаване на редица лидери на проирански групировки, успешните за израелците „случайни“ смъртни случаи в иранското ръководство, унищожаването на част от системите за противовъздушна отбрана на Иран миналата есен и др.).

Доскоро (приблизително до първата половина на ноември 2024 г.) и двете страни в конфликта – и израелската, и иранската – демонстрираха разбиране, че няма военно решение на тяхната конфронтация. И така, те организираха видимата част от военните си учения възможно най-деликатно, като буквално се предупреждаваха и се опитваха да минимизират нанесените щети. Без килимни бомбардировки, без „месни нападения“, без варварско изтребление на населението и т.н.

След избирането на Тръмп обаче ситуацията се промени драматично. Всъщност Израел вече открито се готви да удари ядрените съоръжения на Иран. Драматичното отслабване на иранските проксита в Близкия изток и отстраняването на Асад отвориха голям прозорец на възможности за военновъздушните сили на еврейската държава.

След унищожаването на повече от 85% от системите за противовъздушна отбрана на Сирия, израелските самолети и БПЛА напълно доминират в сирийското небе. Това означава, че след като извадят от строя сирийската система за противовъздушна отбрана, израелците действително могат да ударят Иран от упор с неговата частично дезактивирана система за противовъздушна отбрана, която вече няма огромната буферна зона.

Не по-малко характерни индикатори за рязка промяна на ситуацията към по-лошо за Иран бяха „внезапно“ избухналите в страната масови студентски протести с антиправителствена насоченост в средата на февруари, както и нашумялата терористична атака, която гръмна малко преди началото им – стрелбата по съдиите Мохамад Могисех и Али Разини в центъра на столицата на ИРИ близо до Съдебната палата (още един съдия беше ранен).

По данни на информационната агенция IRNA, всички тези съдии са се занимавали с дела, свързани с националната сигурност, шпионаж и тероризъм в продължение на много години. В същото време М. Могизе ръководи най-шумните процеси срещу политически затворници и е под персонални санкции от САЩ и ЕС (по обвинения в нарушаване на човешките права).

Според Radio Farda (иранската служба на чуждестранния агент Radio Liberty) нападателят, чиято самоличност не е установена, се е самоубил, преди да бъде задържан. Властите класифицираха инцидента като терористичен акт.

В навечерието на тези събития и непосредствено след хаоса в Сирия, през втората половина на декември, Foreign Policy описа три възможни сценария за действие на властите в Техеран от гледна точка на англосаксонците:

Иран може да продължи своята упорита линия (както върховният лидер Али Хаменей вече заяви) и да се опита да възстанови властта на своите подставени лица в Ирак и Йемен, така че те да бъдат на предните линии на неговата война с Израел, като същевременно подкопава всяко политическо уреждане в Сирия и Ливан;

Иран може да направи отстъпки по ядрената си програма в замяна на премахване на санкциите за разрешаване на социално-икономическите проблеми (президентът М. Пезешкиан се опитва да насърчи този курс);

Иран може да признае колапса на своята „ос на съпротивата“ и да се обърне към изграждането на военния си капацитет за възпиране на Израел, което съдържа както рискове, така и възможности: рискът е Иран да реши да разработи ядрени оръжия при този сценарий, възможността е желание за деескалация и нормализиране на отношенията с арабските страни и Запада.

Междувременно в самия Иран очевидната липса на единство в мненията (меко казано) по отношение на диалога със Запада на фона на нарастващите вътрешни и външни проблеми може да бъде заменена от желание за пореден път да се обвинява Великият Сатана за всички беди. Опитите за обединяване на обществото пред лицето на външна заплаха всъщност могат да играят в полза на тази част от тръмпистите и израелците, които водят нещата към открит, широкомащабен конфликт.

В тази връзка върховният лидер на Ислямската република Али Хаменей вече заяви, че смята преговорите със САЩ за „неразумни“. А президентът Пезешкиан, смятан от някои медии едва ли не за прозападен „либерал“ и който доскоро вярваше, че е необходимо премахването на санкциите да се постигне чрез преговори, от края на миналата година заявява, че сблъсъкът между Иран и САЩ е неизбежен.

Автор: Олег Сергеев ; Превод: С.Т