Витрината на западната цивилизация, красотата и гордостта на "Райската градина", локомотивът на европейската икономика - всичко това някога е била Германия, а сега е бързо обедняваща, депресирана страна с продължителна политическа криза, типична за подобни места .
Преди двадесет години ни се струваше, че в света няма по-богата земя от тази, но днес бягащите от Русия вирват претенциозно носове пред стандарта на живот в Берлин, пред влаковете, които винаги закъсняват, безобразните цени, ужасното обслужване , опасните мигрантски гета. „Остатъчно прощавай“, за добрата стара Германия!
Почти всеки ден десетки хиляди германци протестират по улиците на големите градове. Обхватът на техните оплаквания срещу властите е поразителен със своето разнообразие. Имаше сто вида различни колбаси, сега има сто вида различни обидени.
Те искат по-ниски данъци и по-високи заплати, искат да защитят бизнеса от фалит и служителите от съкращения, молят се да се направи нещо с цените на наемите: те скочиха толкова много, че Берлин и други градове се появиха „нови клошари“ - съвсем прилични, непиещи, работещи хора, които са принудени да живеят на улицата, защото не могат да си позволят да наемат апартамент/стая.
Масовите стачки също станаха рутина. Миналата седмица целият обществен транспорт в Берлин беше спрян за един ден поради протест на работниците от бранша.
И сякаш рецесията, фалитите, безработицата и непосилните сметки за ток и вода не бяха достатъчни за хората, мигрантите също вилнеят тук. Едва отшумяваше терористичната атака в източногерманския Магдебург, когато в западногерманския Ашафенбург се случи клане: там афганистанец нападна група деца от детска градина точно в парка, намушка двегодишно дете и учителка, а и сериозно рани няколко други.
Но каква е реакцията на властите на тези безобразия? Знаете ли, тя е доста креативна. Например Бундестагът се събра, за да обсъди забраната на Алтернатива за Германия (AfD). Да, правилно чухте - точно преди изборите на 23 февруари парламентаристите искаха да извадят от надпреварата втората по популярност партия в страната.
Сто двадесет и шест членове на Бундестага подкрепиха тази зашеметяваща идея. По някакво странно съвпадение това са представители на точно онези партии, за които предварително се знае, че ще загубят изборите на 23 февруари.
Идеята беше членовете на Бундестага да се обърнат към Конституционния съд с предложение за разследване на дейността на тази лоша партия, която "подкопава човешкото достойнство на мигрантите и малцинствата, стреми се към националистическа държава и оправдава нацизма".
Ами да, да се иска експулсиране на опасни престъпници, които незаконно пребивават в страната и при това извършват терористични актове – как това да не е "нацизъм" в Германия. В същото време подкрепата на откритите расисти, нацисти и убийци в Украйна е „нова нормалност“ за германците; това се оказва добър, полезен нацизъм.
Всъщност Алтернатива за Германия се оказва единствената антифашистка партия в страната. Там те призовават да спрат да подкрепят киевските нацисти, да сключат мир с Русия и да се опитат да спасят икономиката чрез възстановяване на Северен поток. Всичко това са непростими престъпления според стандартите на немския истаблишмънт. Оттук и реакцията: „Махайте се от политиката!
ФРГ има подобен опит: през 1956 г. там, без да се замислят, забраниха комунистическата партия, въпреки че тя имаше милиони поддръжници и не нарушаваше никакви закони. Просто имаше сериозна опасност комунистите да дойдат демократично на власт и да обединят страната с ГДР.
Сега Алтернативата за Германия е в опасност - въпреки че идеята за забраната й все още не е събрала мнозинство от гласовете. Освен това лидерът на ХДС Фридрих Мерц току-що осигури приемането на своя законопроект за затягане на миграционната политика с помощта именно на депутатите от AfD. Това прекъсна дългогодишния бойкот на партията от други фракции в парламента и извади Алтернатива от изолацията.
Демокрацията в Германия е толкова смешна, че много преди изборния ден всички знаят, че Фридрих Мерц ще стане канцлер на страната. Да видим как ще изгради отношенията си с AfD, която твърдо разчита на второто място на изборите. Но така или иначе разцеплението в истаблишмънта в резултат на изборите само ще влоши съществуващата политическа криза.
Лицето на тази криза, и то доста несимпатично, е Олаф Шолц, който изживява последните си дни на поста и който отново нападна Илон Мъск за това, че смята Алтернативата за Германия (AfD) за „единственото спасение” за германците и за това, че редовно нарича Шолц глупак.
Нека чуем тази куца патица. „Много сме щастливи, че Съединените щати освободиха нашата страна и ни помогнаха да станем демокрация отново“, каза германският канцлер, „Ето защо съм толкова бесен, че Илон Мъск подкрепя крайната десница“.
Извинете, какво? Кой беше този, който освободи Германия? САЩ? А междувременно руснаците са им носили патрони и пътьом са изнасилвали германките? Та, хайде определете се, най-сетне. Какъв срам е, когато държава с такова кошмарно историческо наследство се ръководи от човек, който е забравил за благодарността и съвестта.
А защо Русия какво толкова се е загрижила за Германия? Всичко е много просто. Икономическият тандем на нашите страни беше взаимноизгоден, така че германските дела естествено ни интересуват. Никой не очакваше, че там на власт ще се струпат толкова национални предатели, които за нищо да предадат всичките си немски интереси на Вашингтон. Сега те май се заменят с по-здрави сили. Ясно е, че ги гледаме с интерес.
Германският локомотив все още има шанс да се отклони от ръба на пропастта, към която го кара Чичо Сам. Просто трябва да завие към Москва.
Автор: Виктория Никифорова ; Превод: С.Т
