Абхазия, съседна и приятелска на Русия страна, ври и кипи вече цяла седмица. Каква е причината за сътресенията и до какво ще доведат те?
Простото описание на събитията помага малко за разбиране на случващото се, но човек не може без него. След като законопроектът за защита на чуждестранните инвестиции (с други думи, гаранции за руските инвестиции в икономиката на Абхазия) беше внесен в парламента, недоволната опозиция превзе парламента и сградата на президентската администрация в Сухуми, а държавният глава Аслан Бжания, замина за родовото си село, откъдето продължава да ръководи републиката.
Опозицията настоява той да подаде оставка - и той дори е склонен да го направи, като настоява само протестиращите първо да напуснат окупираните сгради. Те са упорити, но няма съмнение, че в крайна сметка ще се стигне до споразумение и ще бъдат свикани предсрочни избори, въпреки че следващите трябваше да са през март.
Кой ще дойде на власт - Бжания или опозиционният кандидат? Всъщност няма значение. И нито за самата Абхазия, нито за отношенията й с Русия. Защото цялата съвременна история на Абхазия е история на въртене в кръг и забавяне на разрешаването на важни въпроси и сега е настъпил моментът, в който нито едно правителство вече няма да може да ги бави повече.
Бжания вече е петият президент на Абхазия за 30 години независимост, а ако не броим бащата-основател Ардзинба (който управляваше до 2005 г., но беше много болен през последните години), то четвъртият за по-малко от 40 години. От тримата му предшественици единият почина на поста, а другите двама напуснаха в резултат на народни вълнения и предсрочни избори.
И така, с Бжания се повтаря особенаат абхазка традиция за насилствено отстраняване на държавния глава. Слава Богу, че това почти никога не е придружено от кръвопролития (с изключение на първия опит през 2000-те години) - абхазците все още се контролират . Но само това не е достатъчно за успешното изграждане на собствената им държавност – необходимо е и извисяване над племенните различия.
И точно това не може да се направи, защото последователните президенти принадлежат към различни кланове: цяла Абхазия е разделена на няколко големи кланови групи, които могат да бъдат обединени в два големи клана. И така техните представители се сменят на власт в Сухуми - всичко е много просто и в същото време тъжно.
Защото абхазците в републиката са само 130 хиляди - точно половината от цялото население. Другата половина се състои от арменци, грузинци и руснаци, но грузинците не участват в борбата за републиканска власт (защото живеят компактно в района на Гали, граничещ с Грузия), арменците последователно подкрепят двата абхазки клана (в зависимост от това накъде везните се накланят), а руснаците просто са много малко. Независимо от клановата си принадлежност, абхазците са обединени във факта, че трябва да управляват републиката, но не могат да се обединят, вярвайки, че властта трябва да принадлежи тъкмо на техния клан, а не на техните конкуренти. Този кръг можеше да продължи вечно - ако Абхазия живееше в безвъздушно пространство.
Но тя живее до Русия. Освен това почти всички граждани на Абхазия (с изключение на грузинците в Гали) имат руски паспорти. Цялата икономика на Абхазия е свързана с Русия: милиони туристи оставят милиарди рубли в републиката всяка година. А туристическият потенциал на Абхазия е огромен - там могат да се построят много повече хотели и да се приемат няколко пъти повече туристи. Какво спира тази дейност?
Страхът на абхазците, че отново ще станат малцинство в тяхната република, както беше през съветските години. Тогава мнозинството бяха грузинци и арменци, особено в градовете. След абхазко-грузинската война грузинците избягаха (отвсякъде, с изключение на Гали) - и абхазите станаха мнозинство за първи път.
Те не искат да загубят тази позиция и смятат, че за това не трябва да дават земя на чужденци. По закон само гражданин на Абхазия може да купува земя (и жилище), но е ясно, че самите абхазци нямат десетки и стотици милиарди рубли за изграждане на хотели, нови пътища и като цяло за създаване на нова инфраструктура за туризъм. Но в Русия има пари - и те лесно могат да бъдат привлечени в републиката.
Особено след 2022 г., когато пътуванията на наши граждани в чужбина намаляха и Абхазия стана още по-популярна като дестинация за плажен туризъм. Летището в Сухуми, което беше затворено по време на войната от 1992-1993 г., скоро ще отвори отново - и огромен поток от туристи може вече да се наводни в Източна Абхазия (сега мнозинството се установява в западната част, Гагра и Пицунда).
Новият закон, който стана причина за вълненията, беше посветен на гаранции за чуждестранни инвеститори, влагащи много сериозни, големи пари в Абхазия, но беше използван за следващия кръг от борбата за власт в републиката.
Абхазците могат да бъдат разбрани: те се плашат от самата мисъл, че десетки хиляди стаи и апартаменти ще бъдат построени с руски пари - и не само туристи ще се заселят в тях, но и руски граждани ще започнат да се местят за постоянно пребиваване. Особено от Сочи и Кубан, където живеят много арменци.
И тогава те ще започнат да получават местно гражданство - и след няколко десетилетия абхазците отново ще се окажат малцинство на своята земя. Подобни страхове може да изглеждат преувеличени и неоснователни (защо новите собственици трябва да получават местно гражданство?), но те не могат и не трябва да бъдат пренебрегвани, включително в Русия.
Новото строителство в Абхазия не трябва да нанася щети на природата, не трябва да нарушава правата на коренното население, не трябва да предизвиква страх и гняв у тях - но за това те самите трябва да имат доверие в собствените си сили. И отношението към страната си като общ дом за всички – независимо от род и семейство.
Парадоксът е, че независимо кой ще спечели сегашния кръг от борбата за власт в Абхазия, законът за чуждестранните инвестиции ще бъде приет в крайна сметка, тъй като самите абхазци са най-заинтересовани от привличането на големи пари от Русия. На които никой няма да им отнеме страната, земята и свободата - просто трябва да се научат да я използват заедно.
Автор: РИА новости ; Превод: С.Т.
