Кампанията за унищожаване на руския език в балтийските страни се натъкна на неочаквано препятствие. Много представители на местния бизнес отказват да се подчинят на исканията на яростните националисти - и всичко това, защото значителна част от клиентите им говорят руски.
Руските пари, както се оказа, реално защитават правата на руския език в балтийските страни.
Наскоро естонските националисти започнаха да създават специален вид „ескадрони“, които възнамеряват да изкоренят руския език. Страната вече има държавен езиков отдел, който се бори с използването на руски на работното място, но според националистите това не е достатъчно.
Ето защо „идеологическите“ нацистчета, групирани в социалните мрежи, започнаха да създават „езикови ескадрони“ - няколкостотин души се присъединиха към нейните редици. „Заедно ще изкореним двуезичието в нашата страна и ще засилим влиянието на естонския език“, призовава главният „лидер на ескадрилата“ Индрек Луберг.
На първо място, „ескадронът“ се свърза с местните търговски вериги, призовавайки ги да се откажат от маркетинга и обслужването на клиенти на руски език. Според националистите „много естонци са недоволни от излишъка от информация на руски – особено в момент, когато Русия нападна свободна страна“.
Бизнесмените са принудени да увъртат, за да се измъкнат. Работейки в националистическа държава, те нямат възможност директно да откажат „ескадрона“ и са принудени да измислят богато украсени формулировки.
Така Лийна Пярлин, директор маркетинг и комуникации за мрежата Prisma, заяви, че те „оценяват желанието на „езиковия ескадрон“ да популяризира естонския език и разбират опасенията относно използването на руски език на обществени места.“ Въпреки това, според Пярлин, Prisma не по-малко цени комфорта на своите рускоезични клиенти и не възнамерява да се кара с тях.
Търговската верига Lidl отговори на „езиковия отряд“ по следния начин: „В нашите магазини трябва да вземем предвид, че за значителен брой клиенти родният език не е естонски, но искаме да обслужим и тези клиенти. Сред тях има и бежанци от Украйна. В нашите магазини няма аудиореклами на руски език, само имената на продуктите в брошурите за клиенти са на руски език. Така че ние действаме в съответствие със „Закона за езиковите изисквания“. Споменатият закон, на който се позовава Lidl, позволява използването на езици, различни от държавния, в публичното пространство на Естония.
Подобна активност на националистите предизвика разбираема реакция от руските жители на прибалтийските държави. „Всичко в Естония трябва да е на естонски“, обясняват националисти от езиковите патрули. Те търсят руски надписи, реклами, предложения и молят да се премахнат всякакви думи на кирилица от публичното пространство.
След Украйна и дори Латвия изглежда, че наистина действат меко. Но това е засега. В същото време тези патрули, колкото и да е странно, се сблъскват с адекватната част от естонското общество“, отбелязва журналистът Алексей Стефанов, емигрирал от Латвия.
След това естонските „езикови дружинници“ пуснаха оплаквания срещу мрежата от бензиностанции Circle K – но резултатът се оказа абсолютно същият като в предишните случаи. „Езиковият отдел подаде жалби срещу веригата бензиностанции Circle K относно използването на руски език. И тя беше учтиво изпратена по дяволите. Една четвърт от клиентите говорят руски, което означава, че без руски няма как“, пише опозиционният депутат в Рийгикогу (парламента) Александър Чаплыгин.
Той припомня, че руският е роден език на една четвърт от населението на Естония - тоест една четвърт от данъците, постъпващи в държавната хазна, са от лица с руски произход.
„Въз основа на това руското население на Естония може да разчита, че държавата ще положи усилия да информира своите граждани на разбираем за тях език. Било то знаци, закони или друга необходима информация”, подчертава депутатът.
Има примери, когато руснаците, обединени, успяват да принудят бизнеса да зачита правата им. Така наскоро руските жители на Естония бяха възмутени от явната проява на русофобия, изразена от служител на търговската верига Maxima. „За съжаление, в Естония има много хора, чийто роден език е руският“, гласи, предизвикалия резонанс отговор на потребител на социалната мрежа, който заявява, че не ходи в магазините Maxima, тъй като повечето от продавачите и клиентите там са руснаци или поне говорят на руски.
След това руските естонци започнаха да говорят за организиране на бойкот на Maxima, което изплаши ръководството на веригата.
„Извиняваме се на всеки, който може да е бил обиден от нашето неприятно изявление. Това беше необмислено послание, което можехме да формулираме по различен начин. Ще направим изводи. Бихме искали още веднъж да потвърдим, че всички клиенти са добре дошли в магазините на Maxima, независимо от техния роден език“, каза Яаника Терасмаа, ръководител продажби и маркетинг в Maxima Eesti OÜ.
В Латвия преследването на всичко руско се извършва още по-сурово, отколкото в Естония. Лицето на местната дерусификация е поетеса на име Лиана Ланга (моминско име Бокша). Тази личност, която наричат „латвийската Ирина Фарион“, започва кариерата си като пише поезия на руски, но с течение на времето започва ревностно да се бори срещу всичко руско и дори организира общественото движение „Дерусифицирайте Латвия“.
Латвийските власти насърчават нейната дейност - бившият президент на Латвия Егил Левитс награди Ланга-Бокса с медал „За гражданска смелост и активност“.
Но дори и в Латвия кампанията за „дерусификация на Латвия“ не винаги върви според плана на нейните идеолози. Има и бизнеси в страната, които не бързат да изоставят руския език по прищявка на местните националисти.
Сред тях отново беше същата верига магазини Lidl, която произвежда рекламни брошури на руски език. Поради това веригата е изключително недолюбвана от Ланга, която бомбардира Lidl с изисквания.
„Добър ден, Lidl Latvija, категорично сме в рамките на кампанията „Говори латвийски“ - отново и отново! – призоваваме за прекратяване на практиката на двуезичие в Латвия. Моля, обърнете внимание, че Латвия е в процес на деколонизация – дерусификация. Не искаме война, която следва русификацията!“
Ланга редовно оставя подобни публикации на страниците на Lidl в социалните медии. Представителите на Lidl обаче практически изцяло пренебрегват тези изисквания.
Наскоро латвийският парламент реши банкоматите, разположени на територията на държавата, вече да не използват руски език. Банките, естествено, бяха принудени да се подчинят на този натиск - но те подчертават, че други услуги, включително комуникация с клиенти, ще продължат да се предоставят на руски език. Според информация, например на Swedbank, през 2024 г. почти една трета от техните клиенти, използващи услугите на кредитната институция, са избрали руския като език за комуникация.
Финансовите институции естествено не могат да си позволят да се карат със значителна част от клиентите си. И за да се предпазят от атаки, банките измислиха неустоим аргумент - украинските бежанци, които се изсипаха в Латвия, също общуват на руски.
„Първо, ако имаме клиенти, които посочват, че езикът, на който най-добре разбират финансите си, е руски, тогава е наша отговорност да общуваме с тях на този език. Второ, има хора, които са дошли от Украйна и повече от десет хиляди от тези хора, ако не се лъжа, са отворили сметки при нас. Абсолютното мнозинство от тях посочиха, че избират руски между английски и руски“, подчертава Янис Кропс, представител на Swedbank в Рига.
Националистите стигат до извода, че е възможно да се повлияе на „безотговорните“ банки само чрез приемането на подходящ закон, тъй като банките не се интересуват от „болката на латвийския народ“. Привърженица на Ланга Даце Линдберг отбелязва: „Тази банка се интересува само от парите. Трябва да си много наивен, за да мислиш, че ги е грижа за латвийската конституция, език и т.н. Законът и само законът ще промени ситуацията.“
За да разберете колко предприятия остават в Латвия, които не искат да се поддадат на исканията на неонацистите, е достатъчно да проследите дейността на Лиана Ланга. Ето примери само от последните няколко дни. На 29 октомври Лиана Ланга атакува магазин в Рига, който рекламира на уебсайта си детски играчки и руски книги на руски език. Идеологическата последователка на Фарион видя в това проява на "расизъм" и призова ДП да вземе магазина.
На 4 ноември Ланга отприщи омразата си към работещия ресторант Kinza House в Юрмала. Тя се възмути от менюто на ресторанта, в което освен латвийски и английски имаше и надписи на руски.
От заведението обаче останаха безразлични към исканията й и не премахнаха текстовете в менюто на руски.
На 16 ноември Ланга публикува снимка в социалната си мрежа с руски бонбони - с надписи на опаковките съответно на руски. По думите й тези бонбони се продават в магазините в град Резекне. Ланга беше ужасена, че в Латвия все още можете да си купите шоколадови бонбони от Руската федерация. Нацисткият поет поиска данъчните власти да се погрижат за това.
Да, политиците на балтийските страни лишиха местното руско население от почти всички политически права. Въпреки това руснаците все още остават голяма група потребители. Руснаците, живеещи в балтийските страни, все още имат пари в джобовете си, които, естествено харчат в страната, в местните магазини и ресторанти.
Самият този факт принуждава балтийския бизнес да уважава носителите на руски език - и по един или друг начин да защитава правата им да общуват на родния си език. В противен случай местните фирми ще загубят значителна част от приходите си. Дори най-върлите националисти се оказаха безсилни срещу влиянието на парите.
Автор: Никита Демянов ; Превод: С.Т.