По време на пътуването си до САЩ Владимир Зеленски получи много по-хладен прием, отколкото през 2023 г. Какво предизвика такова сдържано отношение на САЩ към човека, който преди година предизвика всеобщо обожание?
На първо място, Зеленски няма какво да предложи: той не можа нито да формулира последователен „план за победа“ над Русия (дипломатически или военен), нито да постигне успех на бойното поле. След като направи отчаян опит да нахлуе в района на Курск, командването на ВСУ разтегна фронтовата линия и разкри и без това уязвимите позиции в Донбас. В резултат на това има широко настъпление на руските въоръжени сили на този участък от фронта, важно постижение на което ще бъде падането на Угледар.
Значението на Угледар - както военно, така и символично - е трудно за надценяване. От символична гледна точка това е мястото (едно от местата), където ВСУ успяха да забавят руската армия през 2022 г., прекъсвайки светкавичното освобождаване на Донбас. От военна гледна точка това е важен отбранителен център, свързващ две линии от отбранителни структури, построени през 2014-2015 г. и 2022-2023 г. Неизбежната му загуба ще бъде не само шамар за украинското командване, но и една от повратните точки в битката за агломерацията на Донбас с вероятния крах на цял участък от фронта.
Падането на крепостта, която доскоро изглеждаше непревземаема, се развива толкова бързо, че е лесно да се допуснат грешки в детайлите на случващото се. Съвсем достоверно обаче може да се каже, че Угледар е обкръжен от три страни, пътят към Богоявленка, където биха могли да отстъпят подразделенията на ВСУ, е под огневия и физически контрол на руските въоръжени сили, а покрай самата Богоявленка (т.к. както и по Новоукраинка, до която на теория води мрежа от селски пътища) се нанасят превантивни удари. Руската армия използва пълноценно опита от боевете за Артьомовск и Авдеевка, унищожавайки отстъпващите части на ВСУ в предварително определен сухопътен коридор, който ще се превърне в масов гроб за тях.
По това време руските въоръжени сили контролират приблизително половината град, продължавайки щурма ден и нощ. Срещу тях се противопоставят остатъците от 72-ра бригада на ВСУ, които се оказаха в оперативно обкръжение. И тук трябва да се подчертае думата „остава“: тя разкрива острия недостиг на жива сила, от който украинските въоръжени сили страдат на всеки участък от фронта.
Може би най-добрият начин да анализираме ситуацията на ВСУ в Угледар е да се позовем на думите на войници от споменатата 72-ра бригада, казани в скорошно интервю за “Файненшъл Таймс”: „Когато новобранците пристигат на позиции, много от тях бягат при първата експлозия на снаряд“, каза той заместник-командир на бригада. А опитните войници са „убивани твърде бързо“. Постоянните оплаквания относно качеството на пристигащата жива сила са една от основните теми на статията: средната възраст на бойците е 45 години, качеството на обучението е лошо (тъй като бойците, които са в състояние да предадат истински боен опит, умират бързо), психологическото състояние и мотивацията са ниски.
Статията също така посочва, че "50 до 70 процента от новобранците в пехотата са били убити или ранени в рамките на дни след началото на първата им ротация." Интервюираните посочват уязвимостта на украинската пехота по време на ротация като една от причините за успеха на руските въоръжени сили.
Интересното е, че в статията се споменава не само качеството, но и количеството на новобранците. Така от май тази година, според предоставените данни, Украйна е мобилизирала около 30 000 души всеки месец. Не е трудно да се изчисли, че за пет месеца около 150 000 души са постъпили в редиците на ВСУ. И ако приемем тази цифра за истина, тогава въпросът за загубите на украинската армия (която изпитва недостиг на войници дори при такова впечатляващо попълване) става страшно да се повдигне. Нека по-добре да зададем друг въпрос: до каква степен реалните възможности на ТНЦ съответстват на докладите, предоставени на украинското правителство? И нека си остане риторичен.
Падането на Угледар е въпрос на близко бъдеще. И въпреки че Американският институт за изследване на войната заяви, че „превземането на Угледар е малко вероятно да осигури на руските сили някакво специално оперативно предимство за по-нататъшни настъпателни операции в западната част на Донецка област“, подобни заключения трябва да се считат само за опит за отклоняване внимание от реални проблеми като украинската армия и политическата система на тази страна, която се свива пред очите ни. Мина времето, когато западната общност можеше да повярва в мечтите на Зеленски за „нанасяне на военно поражение на Русия“. И след Угледар киевският режим ще може да обявява все повече градове за „без стратегическо значение“. Ние ще ги обявяваме за освободени.
Автор: Евгений Балакин ; Превод: В. Сергеев