– Какъв е урокът за Русия, Китай и САЩ от грешките в Студената война според Шен Джихуа

– Прекъсването на икономическото връзки навремето води до спирала на конфронтация между САЩ и СССР

– Китай трябва да изясни дипломатическата си позиция, докато страните се прегрупират

Шен Джихуа е водещ китайски историк, експерт по историята на Студената война. Бивш военноморски пилот, син на висш служител по сигурността на Комунистическата партия, сега Шен е професор по история в Шанхайския източнокитайски университет и оглавява изследователския център по история на Студената война. Това интервю е публикувано за първи път в „South China Morning Post – Plus”, като част от поредица “Отворени въпроси”.

– Като историк от много години изследвате дипломацията на Китай по време на Студената война и имате изчерпателно познание за отношенията между Китай и Русия в миналото и сега, също и за отношенията между Китай и СССР. Какво ни казват вашите изследвания за отношенията на съвременен Китай с глобалния свят днес?

– Основното ми разбиране е, че Путин иска да се върне назад във времето и да възстанови Руската империя. Вие можете да видите това от действията, които предприема в Кавказ, Чечня, Беларус и Украйна – той иска да върне в сферата си на влияние места, които са се отделили от Русия. С това той се конфронтира със САЩ и Запада, но тази политика всъщност е заплаха и за сигурността на Китай.

Понастоящем отношенията между Китай и САЩ не са добри, така че отново Китай и Русия имат общ враг, който ги тласка към обединение. Според мен обаче Китай трябва да се придържа към външната си политика от ранните дни на реформите и отварянето към света, а не да се присъединява към другите или да чертае граници възоснова на идеология.

– Вашите изследвания включват много исторически архиви, особено тези, свързани със Съветския съюз. Някои от тях току-що са били разсекретени или не са отворени за обществеността. Как се сдобихте с архивите за вашите изследвания?

– Имах два източника. Първият беше руските архиви. След разпадането на Съветския съюз руснаците систематизираха много архивни колекции, като например специализирани архиви по германския въпрос, полския въпрос, военни и икономически архиви. Тази част от архива беше много голяма и известно време след разпадането на Съветския съюз управлението им беше доста хаотично. Открих някои от тях, когато отидох в Русия през 90-те години.
Тези архиви имаха много ограничения, но достъп до нещо е по-добре от нищо.

Мао Дзе Дун и Ричард Никсън, 1972 г. Версията на Китай за посещението на президента Никсън през 1972 г. и разказите му за по-ранни пътувания на Хенри А. Кисинджър остават до голяма степен неизвестни, защото комунистическата партия е блокирала дори китайските историци да надникнат в досиетата ѝ, казва Шен Джихуа. Снимка: Асошиейтед прес

Има и американски архиви, които са по-дисциплинирани и отворени и тяхното разсекретяване се налага стриктно от закона. След като навършат 25 години, изследователите имат право да поискат от властите да ги разсекретят.
Тези архиви са източниците, а също така и дипломатическите архиви, които често преглеждам.
Китай е най-зле по отношение на достъпа до своите архиви, защото те по принцип не са отворени за обществеността. Разсекретяването на дипломатическите архиви може да се разглежда като част от модернизацията на една държава. Архивите на МВнР бяха разсекретени през 2004 г., което беше сензация. Но след това отново бяха закрити.

– Защо според вас е важно китайците да познават и разбират историята на Студената война?

– Студената война е фазата от историята, която е най-близо до нас. Структурата и развитието на международните отношения и днес са повлияни от нея. Така че трябва да знаем как Студената война възникна, как се развива и завърши. По този начин ще можем правилно да извлечем историческите уроци. Ние не трябва да повтаряме грешките, които Сталин направи.
Тази история също така ще ни даде по-ясно разбиране на процесите и промените, които протичат сега – пълномащабната конкуренция между Китай и Съединените щати.

– Вашата нова книга „Икономическият водовъртеж“ описва икономическото отделяне между САЩ и Съветския съюз, което води до избухването на Студената война. Какво ви накара да разгледате американско-съветските отношения, когато предишният ви специализация беше отношенията между Китай и Съветския съюз и отношенията между Китай и Северна Корея?

Издание на немски на книгата на Шен Джихуа за корейската война и взаимоотношенията на Китай и СССР.

– Учените изучават Студената война от десетилетия и има редица трудове на английски език. Но в Китай няма много задълбочени изследвания по темата. През 2017 г. аз взех повод от възникналата търговската война между САЩ и Китай. По това време мислех, че отношенията между Китай и САЩ са доста добри, така че защо, запитах се, изведнъж започна търговска война? Затова исках да хвърля нов и независим поглед върху историята на отношенията между САЩ и Съветския съюз преди началото на Студената война.
Открих, че в миналото проучванията за произхода на Студената война до голяма степен са били съсредоточени в контекста на международната политика, включително по въпроси на сигурността, геополитически и идеологически аспекти. Много малко хора обаче бяха анализирали ролята на икономическите отношения между преди двете страни да скочат във водовъртежа на Студената война.

– Какви са основните тези и аргументи, които излагате в книгата си?

– Разногласията между САЩ и Съветския съюз след Втората световна война бяха основно икономически, включително по въпросите за лизингите и заемите на САЩ към Съветския съюз, германските репарации на съюзниците и по системата Бретън Уудс.

Отказът на Москва и нейните сателитни държави да участват в Плана Маршал за Европа през юли 1947 г. показва, че Съветският съюз е решил да се откъсне от САЩ и техния западен свят. И двата разрива в американско-съветските отношения възникнаха в икономическата сфера, което подсказва, че следвоенният свят се е разцепи главно като следствие от неуспеха да се създаде международна икономическа организация.

Следователно системната конфронтация по време на Студената война се прояви първо в икономиката, а началото на Студената война започна като следствие на икономическото разделение.

В този процес и САЩ, и Съветският съюз имаха стратегически неразбирателства помежду си, повлияни от идеологията.

– Съдържа ли тази страница от историята уроци за отношенията между САЩ и Китай днес?

– Мисля, че най-фундаменталната грешка, която Сталин прави, е било пълното отделяне на Съветския съюз от САЩ и опита за създаване на вътрешен затворен икономически цикъл в социалистическия лагер. Аз не смятам че е възможно да има икономическо отделяне.

След Втората световна война икономическата интеграция беше нарастваща тенденция, но поради конфликтите между САЩ и Съветския съюз икономическите отношения бяха изкуствено прекъснати.

Сталин се притеснява, че след като не си сътрудничи икономически със Запада, ще ще бъде изместен от Запада и няма да може да контролира всички страни в неговата сфера на влияние и в крайна сметка Съветският съюз ще бъде изолиран. Ето защо, след като решава да не се присъедини към системата на Бретън Уудс, Съветският съюз организира свой собствен Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). По-късно Сталин предлага „два паралелни световни пазара“, за да се откъсне от западните страни.

Да го кажа просто, САЩ създадоха следвоенна международна икономическа структура (включително Международния валутен фонд, Световната банка и предложената, но несъздадена международна търговска организация) с надеждата, че големите световни сили, особено Съветския съюз, ще се присъединят. Но Съветският съюз, след дълго обсъждане, отказа да се включи през декември 1945 г. и САЩ започнаха да изпитват стратегически съмнения относно готовността на Съветския съюз да участва в международното сътрудничество.
Преди този провал дългите, но в крайна сметка неуспешни преговори между двете страни по въпроса за американските заеми за Съветския съюз, бяха първите плочки от доминото, които падат, преди Съветския съюз да бъде изключен от доминираната от САЩ глобална икономическа система.
(Бел. ред – През 1941 г. президентът Рузвелт подписва закона за Lend-Lease (Заем-наем), чрез който СССР получава помощи от провизии, суровини и техника във войната срещу нацистка Германия. По тази програма СССР получава над половината от потребяваните алуминий, мед, горива, взривни вещества, 14 000 самолета, 400 000 джипа и камиони, 8000 трактора и строителни машини, 13 000 танка, 2000 локомотива и др. Ракетните системи „Катюша“ са монтирани на 20 000 камиона „Студебейкър“. Сталин през 1943 г. вдига наздравица за програмата на срещата си в Техеран с Рузвелт и Чърчил, и е признавал неколкократно пред Хрушчов, че без американска помощ СССР е щял да загуби войната – пише Хрушчов в мемоарите си. Документирани са подобни изказвания и на маршал Жуков. Сталин отказва да плаща задължения по програмата „Заем-наем“, с мотив, че Русия е изплатила с кръвта на войниците си. Чак през 1972 г. СССР и САЩ сключват споразумение за изплащане на дълга. Москва се задължава да плати 722 млн. долара до 2001 г. (вкл. лихви). Но СССР плаща само 48 млн. и спира. Сочи като причина закона “Джаксън-Веник”, според който на СССР се отказва достъп до напреднали западни технологии. Русия като правоприемник на СССР продължава да плаща чак след 1990 г. при президента Елцин. Докъм 2008 Русия се смята, че се е издължила с изплатени 674 млн. долара, което преизчислено, е само част от стойността на доставената техника, суровини и провизии по време на войната).

Историкът Шен Джихуа показва копия на съобщения, свързани с влизането на Китай в Корейската война, които държи окачени в кабинета си. Снимка: Ню Йорк Таймс

Това беше изключително вредно за Съветския съюз. Икономическият кръг на социалистическия лагер беше откъснат от външния свят, възпрепятствайки обмена на стоки и технологии. Те не се възползваха от бързото развитие на другата страна. Двадесет години по-късно икономическата пропаст се разшири. Изразено в термини на БВП, съветската икономика все още беше развита през 70-те години на миналия век поради базата си, която бе създала в тежката промишленост. Но в действителност пропастта между нея и САЩ в науката и технологиите нарастваше. Това беше така, защото капацитетът на Съветския съюз се съсредоточава в отбранителната индустрия.

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век източноевропейските страни бавно бяха включени в международни икономически организации.

По времето на реформите на бившия съветски лидер Михаил Горбачов Съветският съюз също беше започнал да кандидатства за членство в Международния валутен фонд и Световната банка, но около месец след като беше приет, Съветският съюз колабира и се разпадна.

– Доминиращо мнение сред американските историци е, че Студената война е била неизбежна. Какво е вашето виждане?

– Историята не може да бъде върната и изживяна отново. Но аз вярвам, че Студената война не беше неизбежна. Според моите изследвания всяка стъпка, довела до Студената война, е имала шанс да бъде обърната, но въпреки това САЩ и Съветският съюз паднаха в бездната на Студената война.

Разглеждайки процеса на Студената война, несъмнено САЩ бяха тези стартирали „двигателя“. Но Съветският съюз не беше невинен. От една страна, често се казва, че САЩ са тълкували погрешно мотивите на Съветския съюз. Въпреки че със сигурност е имало идеологическо пристрастие, присъщо на американските политици, в много случаи неподходящото или агресивно поведение на Москва е това, което е предизвикало неразбирането и е предоставило на Вашингтон мотивите за промяна на политиката си и за мобилизация на общественото мнение срещу съперника.

Връщайки се към днешните отношения между САЩ и Китай с уроците от историята на Студената война, можем да заключим, че всеки детайл има значение.

От „South China Morning Post”, със съкращения.
Автор Юанюе Данг, Пекин.
Пълният текст на английски – scmp.com