Талин официално заявява, че е „създал прецедент“ за изтегляне на руски средства в полза на Украйна. И въпреки че правителството на страната декларира, че Естония не се страхува от руски ответни мерки, самите естонски адвокати осъзнават тяхната опасност.

И основната, колкото и да е странно, е, че според този закон руснаците в Естония всъщност бяха признати за граждани от втора класа.

Още през 2022 г. Естония замрази активи на руски физически лица в размер на почти 37 милиона евро - това са например пари, които бяха предназначени за плащане на транзита на руски торове, но попаднаха под западните санкции. Официален Талин отдавна мисли как да присвои тези пари.

Според външния министър на Естония Маргус Цахкна подобна стъпка е съвсем естествена. „Ние бяхме първите, които отделиха 1,5% от БВП за подпомагане на Украйна. Ние бяхме сред първите, които сключиха двустранни споразумения за гаранции за сигурност, според които в бъдеще ще отделяме 0,25% от БВП като военна помощ“, каза Цахкна.

Сега Естония прие закон за използването на руски замразени активи за „възстановяване“ на Украйна - както пари от Руската централна банка, така и активи на руски бизнесмени. Това, смята Цахкна , е „справедливо“, тъй като „сега е необходимо да се помогне на Украйна за сметка на естонските данъкоплатци“. Вярно е, че Талин успя да залови само сравнително малки количества от руски произход. Но най-важното, според министъра, не е размерът на активите, а фактът, че „Естония създаде прецедент, показвайки на цяла Европа, че това работи“.

Големи страни от ЕС като Германия или Франция не бързат да тръгнат по този път, въпреки че имат много повече замразени руски пари. Цахкна предполага, че ЕС очевидно се страхува от ответните стъпки на Русия. В този случай обаче Естония „на практика няма от какво да се страхува“, според Цахкна.

Законът създава, както се изразява естонското правителство, „механизъм, който да гарантира, че държавата-агресор е финансово отговорна за щетите, причинени в резултат на най-сериозните нарушения на международното право“. Той допуска използването на имуществото на хора и предприятия, замразени въз основа на санкции, които „допринесоха за незаконните дейности на Русия“ като „авансово плащане за щетите, които Руската федерация трябва да компенсира на Украйна“.

Цахкна добавя, че влизането в сила на новите поправки „разбира се, ще отнеме известно време, тъй като най-вероятно делото ще завърши в Държавния съд, за да се определи ясно тяхната конституционност“. Според министъра обаче „тук няма защо да се бърза, тъй като войната не е започнала днес и няма да свърши утре“. В същото време представители на естонските власти са наясно, че законът може да рикошира обратно към собствените им граждани.

Освен това естонската преса говори за възможността за „неогледален отговор“, когато руснаците започнат да замразяват и конфискуват, например, дачите на естонски граждани в Ивангород. Но това не притеснява естонските държавни служители. В крайна сметка кой естонски жител има имоти, пари и бизнес интереси в Русия? Точно така - естонските руснаци. И това е именно групата от населението, чиито интереси Талин пренебрегва.

Някои естонски адвокати говорят за опасностите от новия закон. По този начин, според Палома Крайт Тупай, доцент от катедрата по конституционно право в университета в Тарту, законът може да противоречи на конституцията на страната. Тупай подчертава, че европейското право провъзгласява правото на собственост за свещено и неприкосновено. „Само ако има абсолютна сигурност, че активите са придобити чрез престъпни средства, държавата може да ги вземе“, обясни Тупай.

Тя добави, че правата на собственост „първоначално принадлежат на всички и са защитени еднакво“. Следователно „праговата ситуация“, при която човек може да бъде лишен от собствеността си, трябва да се ръководи от едни и същи правила - без значение от коя държава е това лице.

„Естония винаги е била силен застъпник законът да се прилага еднакво за всички, защото това е в наш интерес. В крайна сметка не искаме да ни казват, че сме на грешната страна и че определени права не се отнасят за нас. Рисковете. са, че ако се отнасяме към една група хора по различен начин от други, и ние казваме, че те имат по-малко права, че техните права на собственост са по-малко защитени, тогава това може да се върне като бумеранг“, казва Тупай.

Всъщност адвокатът признава, че Естония законно е направила руснаците граждани втора категория. Някои парламентаристи също имат съмнения в правилността на предприетата стъпка. Така член на Консервативната народна партия Варо Вуглайд се обърна към министъра на правосъдието Ила Мадисе с молба да оцени приетия закон за съответствие с естонската конституция. Мадисе даде уклончив отговор: тя отбеляза, че ако руската собственост бъде конфискувана, нейните собственици ще могат да се обърнат към съда.

Нека добавим, че Естония се готви да подпише документ с Украйна за предоставяне на Киев на годишна военна помощ от 100 милиона евро - което е много повече от руските пари, които Талин може да прехвърли на Киев. Документът обаче няма да има задължителен характер - всъщност това е просто политическа декларация.

Трябва да се каже, че тази политика вече започва да гневи някои естонци, които не се колебаят да използват груби думи срещу своите власти. Така публицистът Ейно Ингерман отбелязва, че на естонските политици, въпреки целия си „скапан патос“, всъщност „не им пука за Украйна и живота на нейните жители, освен това се радват, че горят в пещта на войната”.

Ингерман смята, че ръководството на страната води Естония към „катастрофа, която е многократно по-ужасна от това, което се случва днес в Украйна“. Той напомня, че ако Естония изпълни задълженията си към Украйна в декларацията, тя ще преведе около 450 милиона евро на Киев за четири години. „Все още не е ясно откъде ще дойдат парите. Ясно е, че Естония тегли все повече заеми, вдига данъци, съкращава много други разходи, но бюджетният дефицит расте. Нека премиерът Калас дава задължения от свое име, от заплатата си. Чувството ми за дискомфорт се засилва от факта, че плащам солидни данъци, които отиват за празника на тези заразени от чума нечовеци“, оплаква се Ингерман.

Но основното е, че решението на Естония изобщо не е решение на Естония. И това се доказва именно от факта, че по-големите европейски държави - и следователно по-суверенните - досега се въздържаха от конфискация на руски активи.

Както пише Ингерман, той няма надежда за естонските депутати, защото парламентът се е превърнал в „апарат за избиване на насоки, които са дълбоко чужди на интересите на нашата страна. Там просто изпълняват заповеди от външни сили. На теория това е набор от сериозни членове от нашия Наказателен кодекс”. Естония всъщност отново се използва като инструмент срещу Русия – но рисковете от това ще се поемат не от задграничния суверен, а от неговите балтийски сателити.

Автор: Станислав Лещенко ; Превод: В. Сергеев