Бомбардирането на Северни потоци струва на руския бюджет трилион рубли: как Русия компенсира загубите?


Прекъсването на "Северни потоци" струва на руския бюджет повече от един трилион рубли пропуснати приходи от износ на газ миналата година, изчисли Федералната митническа служба. Дори санкциите срещу петролната индустрия нанесоха по-малко щети на бюджета. Въпреки това сметките излизат. Как успяха да компенсират тези загуби?

Руският бюджет през 2023 г. пропусна планираните 1,138 трилиона рубли приходи под формата на мита за износ на газ поради експлозиите на газопроводите "Северен поток" и "Северен поток-2", съобщи и.д. ръководител на Федералната митническа служба (ФМС) на Русия Руслан Давидов.

Миналата година основна роля за спада на приходите от петрол и газ изиграха приходите от газ, които паднаха с 35%. Приходите от петрол също намаляха, но не толкова: те паднаха със 7,2% до 7,786 трилиона рубли миналата година (срещу 8,391 трилиона през 2022 г.).

Въпреки това общият план за прехвърляне на митническите приходи в бюджета през миналата година дори е надхвърлен с 2,5%. Това беше постигнато главно благодарение на увеличения внос. „В контекста на падащите световни цени на енергийните ресурси и завършването на данъчната маневра в структурата на бюджета през миналата година 74% са приходите от внос. Това са рекордните 4,932 трилиона рубли за Федералната митническа служба, което е с 27% повече от установената прогнозна цел за внос“, каза Давидов.

По-рано ръководителят на Централната банка Елвира Набиулина каза, че през 2023 г. делът на петролния и газовия сектор в БВП е намалял и в този смисъл икономиката е станала по-малко зависима от нефтената и газовата индустрия.

Експертите обаче са по-предпазливи относно намаляването на зависимостта на руската икономика от приходите от петрол и газ. „Все още е преждевременно да се говори за значително намаляване на зависимостта на Русия от приходите от петрол и газ. Но разбира се, този процес е започнал и икономиката е започнала да се преструктурира към високотехнологично производство. Пример за това е пускането на първия новопостроен завод за трактори с пълен цикъл за последните 52 години от “Ростселмаш.” Приходите от износ наистина намаляха и тук, разбира се, основната загуба е от износа на газ. Но, както се казва, „всяко зло за добро”. Газовите работници имат къде да използват добития газ на вътрешния пазар. Газификацията в страната днес е едва 73%“, казва Николай Переславски, ръководител на отдел „Поддръжка“ на групата компании ЦМС.

„Ако сравним тригодишния период преди началото на СВО от 2019 г. до 2021 г. и непълния тригодишен период от 2022 г. до 2024 г., тогава ситуацията с приходите на бюджета от нефт и газ и не от петрол и газ не се е променила много. Средно приходите от нефт и газ в периода преди СВО възлизат на около 34,1% от общите бюджетни приходи и средно 6,3% от БВП. През периода от 2022 г. до 2024 г. средно приходите от нефт и газ могат да нараснат до 34,8% от общите бюджетни приходи, а също така трябва да възлизат на около 6,3% от БВП. Тоест, все още е преждевременно да се говори за намаляване на зависимостта на Русия от приходите от петрол и газ“, отбелязва Николай Дудченко, анализатор.

Данните от първите месеци на тази година също не показват намаляване на зависимостите. „Въз основа на резултатите от януари-февруари 2024 г. държавният бюджет на Руската федерация е получил 1,62 трилиона приходи от нефт и газ, което представлява 32% от общите бюджетни приходи. Това не е много голяма сума, а две трети от приходите на руския бюджет вече няколко години са съставени от приходи, различни от нефт и газ, което като цяло е плюс. Въпреки това, преди пет години, през януари-февруари 2019 г., делът на приходите от нефт и газ в руския бюджет беше 39%, а тогава Русия получи почти 60% от приходите в държавния бюджет от ненефтени и газови приходи. Тоест намаляването на дела на приходите от петрол и газ за пет години, като се вземат предвид дори сътресенията в геополитиката, настъпили от 2022 г., загубата на “Северните потоци”, санкциите и „ценовият таван за руския петрол, възлиза само на пет процента точки“, казва Наталия Милчакова, анализатор.

В същото време експертът ще отбележи, че въпреки увеличението на приходите в руския бюджет със 71% през януари-февруари тази година, в сравнение със същия период на 2019 г., те са паднали почти пет пъти (в абсолютни числа). И вместо бюджетен излишък, Русия все пак има дефицит, макар и не много голям, едва 0,8% от БВП. От друга страна, положителното е, че курсът през 2018 г. за намаляване на зависимостта от петролната и газова игла продължава, а Русия получава приходи и от други източници, казва Милчакова.

Вносът през 2023 г. се е увеличил с 9,5%, от 276,5 до 302,9 млрд. долара. Най-значително е нараснал вносът от Азия: с почти 30% до 187,5 милиарда, отбелязва Дудченко. Най-голям принос за ръста на вноса имат машини, оборудване, превозни средства, както и текстил, текстилни изделия и обувки, закупени от Русия. „Растежът на приходите от внос беше подпомогнат и от девалвацията на рублата, която загуби около 30% през 2023 г. спрямо долара, еврото и юана“, казва Переславски.

„2024 г. няма да е коренно различна от 2023 г. Производителите на петрол досега успяха да поддържат петрола около 80-90 долара за барел поради по-ниското предлагане. Газът в Европа днес се търгува около 300 за 1000 кубометра. Приходите в бюджета от износ могат да се увеличат чрез търсене на нови пазари. Петролната индустрия успя частично да пренасочи експортните потоци. Думата е на производителите на газ: трябва да се осъществи проектът „Силата на Сибир – 2“, казва Переславски.

През първите два месеца на годината руският бюджет вече е получил 1,6 трилиона рубли от износа на нефт и газ. Министерството на финансите очаква приходите в бюджета за петрол и газ да нараснат до 11,5 трилиона рубли през тази година, а техният дял трябва да бъде 32,8% от общите приходи. За да се изпълни планът, цената на петрола “Уралс” е определена на 70,1 долара за барел при обменен курс на долара от около 90,1 рубли. „Като цяло това са доста изпълними показатели, като се има предвид, че разликата за петрола “Уралс” спрямо световните еталонни стойности все пак започна постепенно да намалява, а световните цени на петрола са склонни да продължат да растат“, смята Дудченко.

В същото време си струва да се разбере, че приходите от износа на газ за Европа преди това не бяха толкова приоритетни за Русия, колкото петродоларите, които се изпращаха в „джоба“, тоест във Фонда за национално благосъстояние. От рязкото намаляване на дела на руския тръбопроводен газ икономиките на много европейски страни загубиха много повече от руския бюджет, припомня Милчакова.

Само през 2022 г. Европа е загубила приблизително един трилион долара поради нарастващите цени на енергията, изчислява “Блумбърг”. Като цяло общите загуби на ЕС от санкциите срещу Русия и решенията за ограничаване на търговията възлизат на около 1,5 трилиона долара и това е според най-консервативните изчисления на МВнР. Повечето изпълнителни директори в Германия, най-голямата икономика в ЕС, казаха, че ЕС е станал по-малко привлекателно място за правене на бизнес през последните пет години. Това показва проучване на Германската търговско-промишлена камара. В допълнение към прекомерната бюрокрация и търговските бариери, германският бизнес е недоволен от растящите разходи поради нарастващите цени на енергията. Германската икономика, като основен купувач на “Газпром”, получи отстъпка за газ - и в един момент загуби това конкурентно предимство. Германия буквално загуби своята индустрия, включително химическата. Миналата година производството е намаляло с 1,5%, а енергоемкото производство с 10,2%. Химическата промишленост показва спад от 10,2% спрямо 2022 г. Това е най-ниското ниво от 1995 г. насам.

Автор: Олга Самофалова ; Превод: В. Сергеев