Китайските власти вече не се стесняват да заплашват сепаратистите в Тайван с война, в която „няма да има милост“. Това се дължи на факта, че позицията на китайските власти на острова се влошава и остава само месец и половина до „часа X“: въпросът за войната и мира може да бъде решен още през януари.

„Искам да подчертая, че независимостта на Тайван означава война”.

Това са много груби думи за китайски служител, за да падне на глухи уши. Сравнимо с удар с юмрук по маса от представител на ядрена сила. И фактът, че Чен Бинхуа, служител на Службата по въпросите на Тайван към Държавния съвет на Китайската народна република, не е особено високо летяща птица, не трябва да е успокояващ. Другарят коментира въпроса, който е упълномощен да коментира. И той знае какво говори.

Малко по-рано заместник-председателят на Централната военна комисия Чжан Юся каза, че „армията няма да прояви милост към онези, които се опитват да откъснат Тайван от КНР“. Също така си струва да го слушате.

Ако погледнете отвън, тежестта на тайванския проблем изглежда е намаляла. За предстояща война за този остров, която обещава да засегне цялата световна икономика, вече се пише много по-рядко, отколкото миналата година, когато Пекин беше шумно заподозрян в намерението си да проведе собствена военна операция.

Това очевидно затишие се дължи главно на нуждите на президента на САЩ Джо Байдън. Неговият екип се опитва да прекъсне тенденцията на бързо влошаване на отношенията с Китай и възлагаше големи надежди на преговорите с президента Си Цзинпин в Сан Франциско (този калифорнийски град беше временно освободен от тълпите бездомници по случай пристигането на виден гост на срещата на върха на АТИС) .

Следователно Вашингтон вече не боде китайския дракон с игла за плетене и не провокира ядрена война с него, както беше по време на скандалното пътуване до Тайван на (вече бившия) председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси .

Въпреки това, американците продължават тихомълком да въоръжават островитяните в случай на китайска намеса, с цел или да сплашат Пекин, или да направят тайванската операция възможно най-скъпа. Така че имаме само затишие, но от китайска страна, както показват изявленията на другарите Чен и Чжан, затишие изобщо няма.

Пекин е по-агресивен, отколкото преди шест месеца. Има причини за това.

Дата, която може да определи съдбата на Тайван, Китай и световната икономика: 13 януари 2024 г. На този ден на острова ще се проведат едновременно президентски и парламентарни избори. И ако опозиционната партия “Гоминдан” се застъпва за обединение с КНР в единен Китай по примера на Хонконг, управляващата Демократична прогресивна партия иска да запази пълна независимост от Пекин под „чадъра“ на САЩ.

Преди година, когато ДПП злощастно загуби общинските избори, изходът от битката изглеждаше предрешен: “Гоминданът” щеше да си върне властта и да изгради мостове с Пекин, за да договори най-добрите условия за обединение на Тайван.

Ако САЩ се намесят в процеса на предаване на властта с помощта на цветна революция и други политически технологии, рискът КНР да започне военна операция ще се увеличи многократно. В края на краищата това по същество би означавало, че американците няма да допуснат въпросът с Тайван да се реши „по приятелски начин“ – мирно и политически, както не допуснаха Русия в случая с Украйна.

Американците просто протакат, а забавянето на разрешаването на проблема с Тайван ще струва скъпо на Пекин: САЩ използват забавянето, за да напомпват острова с оръжия.

Но нещо се промени през годината – и то не в полза на Китай. Тайванските „демократи“ направиха редица промени, засилиха пропагандата, поработиха върху грешките и значително коригираха рейтингите си, което прави изборните резултати непредвидими.

И най-важното, кандидатът за президент на “Гоминдана” Хоу Ю не успя да постигне споразумение с друг виден опозиционер - бившият кмет на столицата Тайпе и известен трансплантолог Ко Уен-дже, който създаде своя собствена сила през 2019 г., Тайванската народна партия . Двамата се скараха в ефир, което означава, че и двамата ще се кандидатират за президентските избори и ще „ограбят” опозиционния електорат. Така кандидатът от сегашното проамериканско правителство, вицепрезидентът на Тайван Уилям Лай, значително подобри шансовете си за победа, която не е предопределена, но много вероятна.

Или прословутите американски политически стратези вече са си свършили добре работата, или са получили значително пространство за маневриране благодарение на случайността, или самият “Гоминдан” изпуска щастието си - за сановниците в Пекин това не е важно, защото резултатът е един и също и недопустим.

Следователно предстои сериозна битка. Пекин всеки месец повишава тон - на практика крещи на американците да не прекрачат граници. Изявленията на Държавния съвет и Централната военна комисия все още не са на най-висок тон.

Подготовката за морски изпитания на новия самолетоносач “Фуджиан” с неговия електромагнитен катапулт за изстрелване на изтребители и изображението на кораба, който ще ръководи атаката срещу Тайван, е по-шумен по свой начин.

Бъдещето на Южнокитайско море и неговите търговски пътища сега е по-несигурно и изглежда по-опасно. Но изявленията на другарите Чен и Чжан също са неясни по свой начин. Без съмнение, те трябва да бъдат взети на сериозно. Но все още е преждевременно да ги считаме за обявяване на военни действия срещу Тайван, ако ДПП спечели изборите.

Факт е, че конфронтацията между Пекин и Тайпе се различава значително от типичната структура с непризнати държави, когато някакъв отдалечен регион произволно се отделя от метрополията и започва да се смята за суверенна сила. В китайския случай властите както на КНР, така и на Тайван твърдят, че се считат за законна власт в цял Китай, единна и неделима.

Тоест островът не иска държавна независимост и не иска колапс на страната, а признаване на себе си като „истинския“ Китай, по-голямата част от който сега е „незаконно“ управляван от комунисти.

Звучи смешно, но до 70-те години на миналия век, когато американският президент Никсън реши да се сприятели с китайския председател Мао срещу СССР, това беше официалната позиция на западните държави. Дори мястото на Китай в ООН тогава беше заето от хора от Тайпе, а не от Пекин.

Това поражда правна казуистика, към която терминът „сепаратизъм“ е слабо приложим, тоест пълното отделяне на Тайван и превръщането му от възникналата през 1912 г. Китайска република в друга отделна държава с преобладаващо китайско население, като например Сингапур.

Но ако Тайпе не обяви отделяне от Китай, тогава действията на неговите власти, независимо от коя партия принадлежат, са бунт, а не сепаратизъм или отцепване, за което Тайван е заплашен с война от Пекин.

По този начин другарят Си и неговите сановници си запазват правото да решат какво да се счита за приближаване до границите, след което военният конфликт е неизбежен. Ако те решат, че това, което се случва, не е сепаратизъм, а просто някаква пречка в процеса на политически диалог с Тайван, тогава това е така.

Но може да е много по-лошо. Сегашните западни елити с огромното си самочувствие и ниски компетенции вече доказаха на примера на Украйна и Борис Джонсън: лесно могат да пропуснат дори сигурен шанс да избегнат голяма война, и то няколко пъти.

Дмитрий Бавирин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо