Богатите страни трябва да плащат за загубите и щетите, които причиняват на природата в по-бедните страни по същия начин, както за въздействието върху климата, твърдят изследователите.
На преговорите за климата Cop27 през ноември световните лидери се съгласиха да създадат „специален фонд за загуби и щети, предоставящ финансова помощ на бедни нации, засегнати от климатично бедствие". По-развитите страни, които до голяма степен са отговорни за срива на климата, трябва да плащат компенсации на по-бедните нации, които обикновено са по-уязвими от неговите въздействия.
Сега изследователите твърдят, че трябва да се създаде подобен „фонд за загубата на природа". Това е така, защото загубата на местообитания и прекомерната експлоатация на ресурси в бедните страни се дължат на потреблението в глобалния север, твърдят изследователи в коментар. Търговските споразумения между тях се основават на исторически несправедливости и дисбаланс на силите.
Изследователите заявяват: „Глобалната загуба на биоразнообразие се дължи непропорционално на консумацията на хора в богатите нации. Концепцията за „загуби и щети" – позната от международните споразумения за срив на климата – трябва да се вземе предвид за ефектите от загубата на биоразнообразие в страните от глобалния юг."
Подобно на срива на климата, загубата на диви животни има значителни социални и икономически последици. В резултат на разрастването на разрушителното минно дело, селското стопанство и обезлесяването от страна на богатите нации, хората в по-бедните нации често имат по-малко природни ресурси, за да се изхранват, по-малко възможности за генериране на доходи и имат загуба на културни ценности.
Флотите на ЕС, които прекомерно ловят риба в Западна Африка, за да нахранят потребителите в Европа, са пример, че „това е причинило значителни отрицателни въздействия върху местните общности, които разчитат на рибата за доходи и храна, което води до бедност, безработица, влошено здраве и социален стрес в местните общности". В Обединеното кралство неотдавнашен правителствен доклад изчисли, че вътрешното потребление на култури, добитък и дървен материал е свързано с 35 977 хектара (88 863 акра) обезлесяване на тропически гори през 2018 г.
„Най-уязвимите, най-бедните хора са най-силно засегнати от загубата на биоразнообразие и се нуждаят от допълнителна подкрепа за справяне с нейните въздействия. Това е проблемът. Има тези допълнителни загуби и щети, които не са свързани с изменението на климата и в момента не се вземат предвид", казва водещият автор д-р Дилис Роу от Международния институт за околна среда и развитие в Лондон.
По отношение на климата принципът „замърсителят плаща" се основава на идеята, че тези, които произвеждат замърсяване, трябва да поемат разходите за намаляване на щетите от него за човешкото здраве и околната среда. Изследователите проучват за биоразнообразието идеята „потребителят плаща": т.е. тези, които консумират природни ресурси (дървен материал, месо), трябва да плащат за въздействието. „Първата стъпка е отварянето на дискусия за това и дали принципът „потребителят плаща" е валиден по същия начин като принципа „замърсителят плаща", казва Роу.
На Cop15 в Монреал миналата година беше договорено, че богатите нации трябва да плащат повече, за да спрат и обърнат загубата на биоразнообразие, но не се обсъждаше компенсация за исторически загуби. „Мисля, че проблемът със загубата на биоразнообразие върви с няколко години, ако не и десетилетия, зад дискусиите за изменението на климата. Ние оплакваме загубата на видове и красиви тропически гори и т.н., без непременно да мислим за социалните последици от това и какво всъщност означава това за хората на място. Загубата на биологично разнообразие е социален проблем, проблем на развитието и проблем на околната среда" каза Роу.
Роу не е проучил как може да се приложи, включително дали загубата на природа може да бъде включена в съществуващото финансиране на климата за загуби и щети поради връзките между тях. Парчето не изследва как или къде трябва да се даде компенсация или колко би било подходящо.
Д-р Сара Далримпъл, природозащитник от университета Джон Мурс в Ливърпул, каза: „Опазването на природата не е само запазване на екосистемите и видовете, но също така трябва да вгради в основата си социалната справедливост– ето защо бих подкрепила включването на принципа на загубата и щетите в глобалните споразумения, насочени към загубата на биологично разнообразие."