Докато САЩ се намират в политически застой, а други юрисдикции подготвят законодателни крипторамки, заслужава да погледнем към еволюцията, и прогнозите, за търсенето на терен на криптоактиви.

То става все по-релевантно, тъй като много големи държави трябва да се справят с високата инфлация, нестабилни валути и автократичен контрол върху финансовия достъп, а населението става все по-наясно с криптовалутите и липсата на доверие в централизираните институции расте, пише Ноел Ейксън, авторка на нюзлетъра Crypto Is Macro Now, в материал, публикуван от CoinDesk.

Миналата седмица правителството на Пакистан (петата по големина държава в света по брой население с над 239 млн. жители) бе съобщено, че е обявило, че криптовалутите „никога няма да бъдат узаконени“ в страната, за да се избегнат санкции от страна на Работната група за финансово действие (FATF).

На първо четене това може и да звучи като прекомерна реакция на позицията на организацията – миналият четвъртък президентът ѝ публикува писмо, озаглавено „Край на беззаконното криптопространство“, в което призовава за регулации, а не за пълна забрана.

Пакистан обаче има напрегнати отношения с FATF и едва миналия октомври страната бе извадена от „сивия списък“ на организацията (който включва страни с „недостатъци“ в контрола на пране на пари, което на свой ред би могло да доведе до ограничено участие в световната финансова система).

Също така не е трудно да се забележи и ръката на Международния валутен фонд (МВФ). Пакистан в момента води преговори с организацията за спасителен финансов пакет, въпреки че за момента разговорите изглежда са в застой, а притесненията за политическите и икономически проблеми на страната започват да се отразяват и на съседните страни. МВФ не крие притеснението си от криптопазара и преди няколко месеца се появиха съобщения, че фондът е наложил ограничаващи криптовалутите условия в преговорите си с Аржентина.

Въпреки това употребата на криптовалути в Пакистан е активна, като хората дори обръщат заплатите си в стейбълкойни, за да предотвратят ерозия. Рупията е поевтиняла с над 20% спрямо долара от началото на годината до сега, с над 30% през последната година. Междувременно биткойнът в рупии е поскъпнал със 103% от началото на 2023 г. (спрямо 63% в доларово изражение). Вероятно не е съвпадение, че доклад от 2022 г. на аналитичната компания Chainalysis постави Пакистан на 6-о място в света по приемане на криптовалутите.

Ето я и Нигерия (шестата по големина страна в света с над 218 млн. души население), която вероятно ще обезцени валутата си щом новият президент встъпи в длъжност в опит да се облекчат търговските дисбаланси на страната и недостигът на долари. Субсахарската страна е на 11-о място според Chainalysis при приемане на криптовалутите, а според Google Trends, за период от последните 90 дни (материалът е публикуван в оригинал на 22 май, но графиката по-долу показва актуална статистика, извадена от Investor.bg, бел. ред.) Нигерия е водещата страна по търсене на думата „crypto“ и втора при думата „bitcoin“.

Данните от Google Trends по ключова дума crypto към 25 май.

Турция е 18-та по население в света с над 85 млн. жители. Миналата седмица стойността на местната валута достигна рекордно дъно, докато пазарите очакват вероятното преизбиране на Реджеп Ердоган за президент на балотажа на 28 май. Скорошни данни на фирмата за анализи Kaiko показва пик на криптоактивността в лири, която сега е значително по-голяма от тази в евро. Турция е на 12-о място в класацията на Chainalysis за приемане на криптовалутите, като тревогите за обезценяването на валутата и растящата нужда от хеджиране и диверсифициране е вероятно да я дръпнат по-нагоре в списъка.

Неочаквано включване в списъка със страни, заслужаващи наблюдение е Япония – 11-а по големина страна със 124 млн. души население и третата по богатство в номинален брутен вътрешен продукт (БВП). Миналата седмица Джеймс Бътърфил, ръководител на изследователското звено на CoinShares, публикува графика, която изобразяваше очакваният растеж търгувани спот обеми на криптоборсите. Лидерът? Япония, която има вторият по големина дневен обем на търговия (само след САЩ) и най-високият в процентно изражение ръст (приблизително 55% от началото на годината до сега.

Това до голяма степен може да се дължи на спекулации, тъй като в Япония има занижена инфлация, а валутата е относително стабилна. Или би могло да е знак, че инвеститорите се готвят за ускоряване на инфлацията и валутна нестабилност. Завишената инфлация най-вероятно ще предизвика лихвени увеличения, което би трябвало да подсили йената, така че не е ясно за какво би бил убежище биткойнът в Япония.

Има много други примери за това как хората по света се обръщат към криптовалутите като убежище срещу местната парична волатилност и девалвация – Украйна, Аржентина и Ливан са само някои примери, които идват на ум. Много страни се затрудняват с липсата на надеждни механизми за включване и с трудното попечителство. Но още по-малко са дори слабо притеснени за враждебността на регулаторите в САЩ.

Всичко това служи за напомняне, че САЩ може и да имат най-големия финансов пазар в света, но целта на криптовалутите е далеч отвъд спекулацията, която финансовите пазари обслужват. Също така много развиващи се икономики са свикнали с това регулаторите да прекрачват някои от границите им, що се отнася до ограничаване на финансовата им свобода и по тази причина техните граждани намират в децентрализираната природа на много криптоактиви за по-лесна за разбиране и оценяване, отколкото тези в страни с по-отворени режими.

Прибавете и растящата вероятност от значителни валутни сътресения в страните с развиващи се икономики, инфлационния натиск и силния долар, както и вероятността от политически хаос и може да видите как характеристики като „подсигуряване“ и „хеджиране“ на криптоактивите като биткойна и стейбълкойните стават дори още по-завладяващи. Насрещните ветрове заради паричната ликвидност може и да са значителни, но те представляват цялата картина на криптопазара.