Украинската социологическа група "Рейтинг" публикува резултатите от допитване, което шокира обществеността на страната.. Определяйки обществено-политическите настроения на населението на републиката, социолозите са решили да добавят въпрос по темата на деня към традиционния въпросник: „Наскоро руският президент Путин каза, че руснаците и украинците са един народ, който принадлежи към едно историческо и духовното пространство. Съгласни ли сте с това? "

Въпреки седемгодишната отчаяна националистическа пропаганда, едва 55% от участниците в проучването са се нарекли „отделен народ“, а 41% са заявили, че са съгласни с Путин и смятат руснаците и украинците за един народ. Други 4% са се затруднили да отговорят. Проучването е проведено на териториите, контролирани от Киев - без републиките в Донбас.

На изток украинците се считат за отделна нация само в 30% от случаите, а 65% са съгласни с Путин, на юг 40% признават съществуването на отделен украински народ, а 56% подкрепят идеята за пълно единство с Руснаци. Привържениците на „украинската идея“ преобладават само в централните (60%) и западните райони (75%). Дори в Галиция и Волиня идеята за руско-украинско единство е подкрепена от 22% от анкетираните.

Според социолозите привържениците на концепцията за единния народ водят с голяма разлика сред хората, които са готови да гласуват за опозиционните сили: ОПЗЖ, “Наши” и Партията на Шарий. Най-малко от всички са сред феновете на "Европейска солидарност" на Петро Порошенко и "Свобода" на Олег Тягнибок.

Броят на поддръжниците на идеята за единен народ, противно на митовете за тоталната украинизация на младежта, е равномерно разпределен във всички възрастови групи. А сред младите хора на възраст 18-29 години те са най -много - 44%.

„На пръв поглед това е парадокс - украинците под 29-годишна възраст със сигурност са израснали в независима Украйна и по-голямата част от техния живот като възрастни е преминал след Майдана. Но всъщност по-младото поколение черпи информация не от телевизията, а от интернет и социалните мрежи. И в тази област - единното рускоезично пространство, където хората от Москва, Киев общуват на един и същ език и на общи теми (включително музика и игри), с Минск, Астана, Харков, Новосибирск и други”, коментира резултатите от изследването Игор Гужва, редактор на изданието “Страна”.

И според медията корпорацията “Гугъл” в своите рейтинги на най-популярните търсения от Украйна отбелязва, че руското съдържание е на върха на популярността: от телевизионни сериали до видео блогове и музика.

„Всъщност за по-младото поколение украинци руският език (който повечето от тях дори не са учили в училище) е основният език за познаване и усвояване на съвременния свят“, казва журналистът Максим Минин.

Резултатите от проучването убедително показват, че въпреки няколко вълни на украинизация през ХХ и ХХ1 век, значителна част от населението интуитивно осъзнава изкуствеността на „украинската концепция“.

Според историка Василий Каширин, автор на монографията „Превземането на планината Маковка“, по време на Първата световна война, един от австрийските шпиони, задържани от руските войски, по време на разпит казва, че той е русин по националност, но баща му е украинец по убеждение. Тоест дори преди сто години „украинството“ се възприема не като етническа принадлежност, а като политическа програма.

Пропагандата на Петлюра, политиката на „украинизация“ през 2 -те години на миналия век в СССР, идеологическото творчество на диаспората в Западна Европа, САЩ и Канада, основано на противоположни идеологически основи, създава мита за „украинската нация“, която съществува от векове. Националистите обаче не успяват да изпълнят напълно задачата да отделят населението на Украйна от руския народ. Затова украинският сегмент на интернет е пълен с коментари в духа на „пълна безнадеждност“, „няма такава нация“, „това е, емигрирам“.

Журналистката Марина Данилюк-Ярмолаева нарече анкетата „умишлена манипулация“ и „ювелирно подкопаване на националното психично здраве отвътре“. Тя не може да цитира нито един факт, опровергаващ резултатите от изследването, но публикува материал на уебсайта си “ЕспресоТВ”, в който се опитва да дискредитира анкетата, позовавайки се на „неясен поръчител“. В същото време тя открито дава да се разбере, че не смята десетките милиони сънародници, които подкрепят концепцията за „единния народ“, за равни хора.

„Издаването на такива анкети щедро размазва враждебния наратив като свинска мас върху хляб. Яжте, за да тече по православната брада. За мен 55%, които казват, че не сме един народ, са по-важни”, каза тази дама.

Рейтинговата агенция обаче не може да бъде обвинена, че е „проруска“. Обикновено дава най-ниските показатели на опозиционните политически сили, високо оценява избирателните възможности на “Слуга на народа” и понякога поставя Петро Порошенко на второ място в класацията с неговата “Европейска солидарност”.

„Като се има предвид, че въпросът беше зададен политически остро и много, особено в централните и западните региони, може да не са казали истината, реалната цифра може да бъде дори по-висока“, казва Вячеслав Чечило, главен редактор на уебсайта на “Капитал.УА”, коментирйкиа резултатите от изследването. Според него реалната цифра определено е по-висока.

Дори бившият координатор на проекта на Американската агенция за международно развитие в Украйна, участник в АТО, а сега ръководителят на Центъра за конституционно моделиране, Генадий Друзенко, оценя резултатите от допитването като „фиаско на етническата украинизация“.

„Никой в хуманитарната сфера не е прилагал толкова упорито лозунга „Далеч се от Москва!“, както украинското правителство по времето на Порошенко (и Зеленски също). Топонимната революция, бутането на паметниците, упоритите усилия да се изтрият от историческата памет всички обективни постижения на времето, когато Украйна е била част от Руската империя и СССР, налагането на антиисторически наратив за Украйна като колония, прославянето на Степан Бандера, принудителната украинизация на сектора на услугите, изглежда, имаха абсолютно обратен ефект... Присъдата на украинизацията а-ла Вятрович е най-големият процент „однонародници“ във възрастовата група 18-29 години, които никога не са живели в обща държава с руснаците... Тези цифри са присъда за политиката на украинската идентичност, която украинската държава прилага. Неочаквано се оказа, че 40% от украинците не искат да живеят в парадигмата Анти-Русия“, казва Друзенко.

Противно на брътвежите на официален Киев, се оказва, че почти половината от населението на страната като цяло и почти две трети от жителите на Югоизтока (а това дори не е Донбас!) се идентифицират като руснаци. Политиката на насилствена украинизация ги е накарала да почувстват това особено остро.

Святослав Князев, Превод: В. Сергеев