"Всички манастири на Мадрид не струват колкото живота на един републиканец... Нищо, че ни чернят, че ни оскърбяват, че ни клеветят. Това няма никакво значение. С цялата ми искреност и яснота казвам, че това съвсем не е от значение за живота на една публична личност, за живота на всички нас, а още по-малко за живота на Парламента. Обратно, трябва да имаме кураж, собствено верую, честност, разум и приличие – качества, които светят в обществения и в личния живот….”
Мануел Асаня, / 1880-1940/, президент на Испанската република /1936-1939/
Борбата за независимост в Каталуния не е от вчера, тя е вкоренена в историята й и в политиката й. “Барселонците са сприхави хора, но с лекота дават живота си за ЧЕСТТА.“, определя ги Мигел де Сервантес. Нека припомня, че в Испанската гражданска война републиканците -каталунци са сред най-смелите и най-пострадалите след краха й. „Републиканците, така наречената „колония на прокажените“, които напускат страната и преминават френската граница през февруари 1939г. след падането на Каталуния в ръцете на Франко са общо 450 000 души, а до края на 1939г. заминават още нови 180 000... Мексиканското правителство на президента Ласаро Карденас приятелски приема най-голяма част изгнаници ...“ В търсене на спасение от франкизма те стигнаха до Мексико, създавайки своя република. След края на Втората световна война, на 17 юли 1945г. Франко издава указ „Правата на испанците“, с който дава общо помилване на политическите затворници от гражданската война, а чак на 17 април 1948г. генерал Франко слага край на военното положение в Испания, т.е. близо 12 години след началото на гражданската война./“Битката за Испания“, А. Бийвър/
И до днес има още живи испански републиканци в Мексико. При една от визитите на премиера Санчес в Мексико те предявиха с документи от Републиката своите претенции за испанско гражданство, за да се върнат в Каталуния.
След смъртта на Франко, след 40-годишно изгнание, в Каталуния се завръща голяма емигрантска група начело с последния президент на Женералитата Джозеп Тараделяс, посрещнати с овации в Барселона. На първата си среща с испанския премиер Адолфо Суарес Тараделяс поставя въпроса за независимостта на Каталуния, който въпрос тактически е отклонен за момента. Така от обещание на обещание между политически лидери на Мадрид и Барселона копнежът за независимост се вкорени и превърна в неизлечимата болка за каталунците и до днес.
Каталонското правителство - Женералитат с президент - журналиста Карлес Пучдемон /2015-2017/ и вицепрезидент - университетския преподавател Ориол Жункерас се осмели да организира и проведе референдум за независимост на Каталуния на 1 октомври 2017г., обявен от испанското правителство за незаконен на 6 септември 2017 г. и отменен от Конституционния съд на Испания, защото нарушава Испанската конституция от 1978 г. Каталунците, въпреки забраната на Мадрид, гласуваха масово за независимост.
Въпросът, зададен на референдума, бе „Искате ли Каталония да стане независима държава под формата на република?“. Над 2 200 000 гласа (91,96%) се произнасят с „Да“ и само около 177 000 са за „Не“ при гласоподавателна активност от 43,03%. Въпреки желания резултат, референдумът остави един горчив спомен за каталунците.
След референдума каталунският парламентът провъзгласява от трибуната Каталунска република на 27 октомври и приема Декларация за независимост на Каталуния, предвид резултатите от референдума. Въпросната декларация, обаче, не бива регистрирана от парламента, което я лишава от юридическа валидност. Така Декларацията за независимост остава на стълбите пред вратите на Каталунския парламент...
Незабавните действия в Барселона на испанското правителство на Мариано Рахой, в резултат на които актовете на каталонското правителство са обявени за незаконни и управлението на автономната република е поето от централното правителство, а Карлес Пучдемон е отстранен от президентския пост заедно с цялото каталунско правителство. Предотвратена е промяната на статута на Каталуния за самостоятелна република. Каталуния влиза в тежка политическа и институционална криза. Приложен е член 155 от испанската конституция на 28 октомври 2017. Президентът Пучдемон напуска Испания от гр. Херона, скрит под един вързоп/денк/ с дрехи и минава френско-испанската граница до Марсилия, от където със самолет заминава за Брюксел, избягвайки испанската полиция, която е по петите му. Вече в Брюксел той дава пресконференция още на 29 октомври и моли Белгия за политическо убежище. Заедно с президента Карлес Пучдемон в Брюксел пристигат четиримата негови министри-съветници: професор Клара Понсати /образование/, Антони Комин/здравеопазване/, Люис Пуиг/култура/ и Мариксел Серат/земеделие/.
Барселона е ранена в сърцето - следват арести, размирици, бунтове. Каталуния бе вкарана в извънредно положение под диктата на Мадрид. Премиерът Рахой посегна към тежкия член 155 от Конституцията, 40 години неприлаган по никакъв повод в Испания. Лидерите-индепендетисти начело с републиканеца Ориол Жункерас, вицепрезидент до вчера, един по един, министри, депутати бяха арестувани. Реакцията на Мадрид не закъсня. Кралят Фелипе Шести, направи остро изявление против независимостта на Каталуния, което тегне и до днес. Крал Филип VI не знаеше ли за мъдрия съвет на дядо си? Графът на Барселона, Дон Хуан, дава на сина си - крал Хуан Карлос I следния съвет за значението на Каталуния за Короната: "Можеш да се бориш срещу целия свят, но не и срещу Каталуния, защото ако го сториш, със сигурност ще загубиш".
Полицейски и военни части от Мадрид пристигат на Барселонското пристанище и обграждат Барселона и големите каталунски градове в очакване на военна заповед..
Политическата криза се разрасна, но въпреки това извънредните парламентарни избори са спечелени отново от индепендентистите в Каталуния и парламентът остана жив, въпреки член 155-ти на Конституцията.
Каталунците са борбен народ и през последните 4 години, не превиха гръб. Правителството на социалиста Санчес се опита да потърси диалог с правителството в Каталуния, но консервативната съдебна система не допусна и намек за политическо решаване на процеса.
Процесът т.н. „1-О“ през 2019, който беше публичен и зрелищен, напомнящ римския конвент осъди каталунските политически лидери - индепендентисти на затвор с присъди общо над 100 години, най-високата за лидера - републиканец О.Жункерас, 13г. Поради отсъствие от Испания лидерът Карлес Пучдемон и неговите съветници-министри останаха като бегълци за съдебната система и на разпоредба на полицията със заповед за задържане и арест.
Въпреки строгия арест републиканецът Жункерас преди процеса бе избран за депутат в испанския Конгрес и също за евродепутат в Брюксел. Но след процеса съдебната власт в Испания го задължи да се откаже и от двете депутатски места, поради присъда и тежък затвор. И Жункерас влезе в затвора с думите „ борбата продължава!“ от затвора.
Другият политически лидер, Карлес Пучдемон, главният виновник за провеждането на референдума за независимост в Каталуния, пое от Брюксел тежкия кръст на изгнанието. Където и да мине или да се появи в Европа, вече 4 години, испанската заповед за арест и екстрадиция го преследва. Пучдемон е обявен за един от най-преследваните политици в Европейския съюз, но борбата за независимост продължава. Пучдемон преди две години също се отказа от депутатско място в испанските Кортеси, Мадрид, заради угроза от арест и затвор в Испания, но остана евродепутат заедно с двамата негови бивши министри, които запазиха постовете си евродепутати, макар и с временен имунитет. Пучдемон се установи да живее в Белгия във „ветровитото средище на битки и сблъсък“ Ватерло, където направи офис на Каталунската република и на неговата партия „Junts“/ Crida Nacional per la Republica y Junts per Catalunya/.
Испанският премиер Педро Санчес по време на Срещата на върха в Брюксел през юни 2021г. заяви, че е дълбоко убеден, че”Не може да продължим да живеем закотвени в 2017г., не го заслужаваме. Нека гледаме напред и превъзмогнем това срутване между нас, това откъсване, което сторихме на каталунското общество...” Санчес информира ръководителите на ЕК и Съвета и оповести решението си като ръководител на испанското правителство, за ПОМИЛВАНЕ на каталунските политически затворниците от „Процеса 1-О”, 7 мъже и 2 жени, осъдени за провеждане на Референдума за независимост на Каталуния на 1 октомври 2017г. , в последствие обнародвано в Държавен вестник.
Испанската десница не закъсня с негативната си реакция, тя заля улиците на Мадрид с масов протест, окачествявайки „помилването“ за “пакт на Дракула”. Лидерът на Народната партия Пабло Касадо поиска оставката на премиера Санчес и нови избори. А от другата страна в Каталуния привържениците за независимост се обявиха за пълна амнистия или нов референдум.
Помилването постановява деветимата да излязат от затвора, но с условие, ако отново извършат закононарушение, ще се върнат обратно в затвора. Остава и забраната да заемат държавни постове.
Испанският премиер Санчес, който стои зад тази политическа мярка, изтъкна, че „лидерите-индепендентисти имат пълната свобода да отстояват своите идеи, но в рамките на закона.“ Присъдата на Върховния трибунал от 2019г. бе за 12 души, но останалите трима вече са излежали наказанието си. А за бившия президент на Женералитата, Карлес Пучдемон и неговите министри-съветници, в изгнание в Брюксел от 2017г. Санчес се въздържа от отговор в Конгреса на депутатите. Те остават с неотменена полицейска заповед за арест, ако прекосят испанската граница, въпреки, че са депутати в Европейския парламент. За съжаление, това избирателно политическо решение на испанското правителство, обвито в кълбо от неизвестности и противоречия, смущава каталунското общество.
Индепендентизмът е пъпната връв на каталунското общество. Ако индепендентизмът като политическо движение нямаше пътна карта, нямаше да има години наред пълно мнозинство в каталунския парламент, нито можеше да съставя правителства с визия за управление на Каталуния с население над 7,8 милиона жители.
Европа подкрепи решението за помилване на каталунските политици, които от 2017г. са в затвора. Съветът на Европа прие резолюция, която аплодира помилванията , но поставя “но/обаче” възражения за съдебното протакване на конфликта и за съдбата на евродепутатите Пучземон, Комин и Понсати, които са 4 години в изгнание и под полицейска забрана да влизат в Испания.
Пучдемон е поставен между чука и наковалнята. Експрезидентът празнува освобождението на своите другари и съратници. Но неговото завръщане в Каталуния не може да стане с акт на “magnanimidad” /“великодушие”или „благоволение“ / на испанското правителство, нито да бъде включен в “лично решение”.
Пучдемон също се произнесе, макар и кратко за бързото помилване: „Сега разбирам бързината на Педро Санчес и неговата гръмка реторика. Испания трябва да се присъедини към европейските демокрации, а не да остане наредена до Турция. Трябва да приеме основните права и свободи и да се възползва от „историческото междучасие“. ..“
Премиерът Санчес беше кратък: “С помилването възстановяваме съвместното съществуване, историческо решение за Каталуня и за Испания.“
Снимката Пучдемон-Жункерас заедно на Ватерло
Най-очакваната снимка след помилването беше за срещата Жункерас-Пучдемон след близо четири години принудителна раздяла. Единият помилван, а другият - в изгнание, но заедно. Срещата на Жункерас, придружен от група помилвани затворници с Пучдемон и екс-министри в изгнание, се състоя съвсем не случайно във Ватерло, Белгия. Партийните централи се опитваха да внушат, че срещата има само личен характер, а не работна среща. Но двамата се срещнаха наистина и като приятели и като съидейници, които по различен начин извървяха „пътя към голготата“.
Републиканският лидер Жункерас заяви още в Страсбург, където се срещна с евродепутати от групата на Зелените, в която е бил като евродепутат заедно с Раул Ромева, бившия каталунски външен министър, който го придружава. :”Няма нужда от никакво помиряване, ние двамата с президента сме добри приятели. От моя страна винаги съм имал желание за разбирателство с Пучдемон. Това е първата ни възможност след толкова време да се срещнем очи в очи и да споделим нашите виждания за настоящия момент и за бъдещето”. След 1.349 дни настъпи отново исторически момент на среща на тази същата земя, която е видяла как Наполеон губи последна битка при Ватерло....
Жункерас пристига във Ватерло като свободен човек, току що помилван, който оглавява Републиканската лява партия на Каталуния, която председателства по настоящем Правителството на Каталуния, заедно с партията на Пучдемон. Пучдемон е начело на партията Junts, която пък ръководи парламента на Каталуния. Пучдемон е евродепутат от началото на 2020г. и поддържа жив факела за независимостта на Каталуния от високата трибуна на Европарламента чрез постоянно участие с изказвания, но продължава да е преследван от Испания. Бившият каталунски президент не спря през тези години от неговото място на евродепутат да се бори за свободата на Жункерас и другите каталонски политици в затворите. Затова веднага след помилването им всички политици, които излязоха от затвора, един по един пристигнаха във Ватерло да изразят твърдото си решение, че “борбата продължава“, за да може и тези в изгнание да се завърнат в Испания като свободни хора.
Пучдемон е известен не само като политик, но и като журналист. Той публикува книга за изгнанието си “La lucha en el exilio”, /”Борбата в изгнанието”/. В нея Пучдемон пише, че е изпратил четири писма до Жункерас в затвора, без да има отговор. “Не получавах нищо, никаква информация” разказва и повтаря “ А аз повтарям, аз му писах писма по четири важни събития и му изпратих книга с посвещение. И още чакам да получа потвърждение, че я е получил. До Ватерло пристигат новини, че бившият вицепремиер ми е обиден , че ми е ядосан, сърдит заради това, че дори не съм се е обадил на съпругата му .... “Какво трябваше да направя сега? Да изляза и да заявя, че на моята съпруга никой никога не й е написал ни дума от партията на Жункерас? Разбира се Пучдемон отчита, че „грешката е и от двете страни, че не сме се погрижили за съпругите...“ Пучдемон се замисля:“Идеята не беше да избягаш, а да се опиташ да създадеш Правителство в сянка , в изгнание, защото не може всички да бъдем в затвора, а и така решихме през 2017...”, споделя Пучдемон в първата част на мемоарите си и „така стигнах до създаване на Съвета на Републиката, чието седалище се намира във Ватерло, където днес сме двамата с Жункерас...“
Пред единствения журналист, който бе допуснат на срещата Жункерас заявява: “Очарован съм да се срещна с президента Пучдемон. Където и да се срещнем, дали в Страсбург или в Брюксел е удоволствие и възможност да разговарям с него и да споделим нашите визии за днешния ден и за общото ни бъдеще. Разбира се срещата ни е съдбовна, колкото лична, толкова и политическа“.
Жункерас повтори: „Щастлив съм, че можахме отново да се срещнем с президента Пучдемон след 1349 дни раздяла, близо четири години, доживяхме го. . Няма да спрем да се борим, докато всички не бъдем свободни и не бъдем заедно в една свободна Каталуния. И съм сигурен, че ще успеем, ще го постигнем”.
Развълнуван Пучдемон се обърна към Жункерас: „Огромна чест е да споделя в Къщата на Републиката един миг толкова приятен, емоционален и най-вече така жадуван. Трябва отново да го направим, това е също твоята къща, нашата обща на Републиката”.
Нямаше церемония в къщата във Ватерло. Последва обща снимка в градината. След снимката в къщата на Републиката се върнаха само двамата Пучдемон и Жункерас и затвориха вратата зад себе си в дългата нощ.
За срещата Жункерас - Пучдемон испанският премиер Педро Санчес настоя двамата Пучдемон и Жункерас да превъзмогнат „процеса“ и повтори: „Не може да продължим закотвени в 2017година.Това, което не заслужаваме е да останем в 2017. Нека гледаме напред, да превъзмогнем това скъсване, което бе много болезнено за каталунското общество.”
На 29 юни в Мадрид, въпреки протестите на десницата, в правителствената резиденция - двореца Монклоа, се състоя дългоочакваната среща между двамата премиери на Испания Педро Санчес и на Каталуния Пере Арагонес. Разговорът продължи 2 ч. и 40 минути по важни и затлачени през последните години политически въпроси. По основната тема – за провеждане на нов референдум за самоопределение на Каталуния, премиерът Санчес заявил открито, че самият той е против, “а и ИСРП никога няма да се съгласи да бъде проведен". Срещата стана седмица след помилването на деветте каталунски лидери по процеса "1-О"- 2017г.
И Пучдемон не закъсня за референдума: „Ако не се одобри идеята за провеждане на нов референдум за самоопределение / независимост, ние сме готови - ще приемем резултатите от стария, т.е. от 1 октомври 2017г.“
