Заради историческите събития, разтърсили света в началото на XX век, България се оказва родина на едно от най-интересните философскополитически течения в руската мисъл – евразийството. Именно в София излизат първите основополагащи трудове, очертали развитието на евразийската мисъл през следващите десетилетия. В историята на евразийството има какво ли не – смели интелектуални решения, наивни политически действия, фатално обвързване със спецслужбите. Има моменти, в които изглежда, че тази философия е погребана завинаги. Но независимо от всичко успява да възкръсне.
През 1920 г. става напълно ясно, че болшевиките печелят Гражданската война в Русия. Огромен брой руснаци, убедени привърженици на бялото движение или просто нежелаещи да се подчиняват на новата власт, търсят спасение в чужбина. Заради географската си близост с Русия България е една от страните, приютили много белоемигранти. На наша територия се оказват не само генерали, полковници и прапорщици, князе, графове и барони, но и писатели, музиканти и учени. Сред тях е Николай Трубецкой. Той е потомък на аристократична фамилия, а баща му Сергей Трубецкой е ректор на Московския университет в бурните времена около Първата руска революция от 1905 г.
Едва 13-годишен, Николай посещава сбирките на Московското общество на любителите на естествознанието, антропологията и етнографията. На 15 години публикува първата си научна работа, посветена на отражението на езическата обредност в една финландска народна песен. В следващите години младият Николай Сергеевич отделя особено внимание на лингвистичните проучвания. Като студент в Московския университет учи философия, западноевропейска литература и сравнително езикознание. Революцията от 1917 г. го заварва на научна работа в Кавказ.
Преподава известно време в Ростовския университет, а през 1920 г. емигрира в България. Още същата година в София е издадена книгата му „Европа и человечество”. Именно този труд поставя началото на евразийската философска школа. Самият Николай Трубецкойпризнава, че терминът „евразийство може и да не е много сполучлив, но бие на очи, предизвикателен е и затова е подходящ за агитационни цели”. Две думи за този термин. Евразия в никакъв случай не представлява механично съединяване на европейското и азиатското начало. Евразия е съвсем отделен „континент”, различен както от Европа, така и от Азия. Тъй като основното място в този „континент” принадлежи на Русия, именно на нея се пада уникалната мисия да покаже на цялото човечество неговото бъдеще. Тази месианска идея, развивана от Николай Трубецкой и останалите евразийци, е напълно логична за интелектуалните нагласи в началото на XX век.
Тогава европейският модел за развитие, сочен за пример на целия свят, е силно дискредитиран. Огромното разочарование от западния свят намира най-силно интелектуално отражение в прословутата книга на Освалд Шпенглер „Залезът на Запада”.
