На 21 април 1985 г. афганистанските муджахидини залагат засада и избиват съветска рота „спецназ" в началото на Мараварското дефиле в провинция Кунар. Това става само на 4-5 км. от град Асадабад, където е дислоциран 334-и отряд със специално назначение.
Мараварската долина започва перпендикулярно на река Кунар и се простира на изток към Пакистан, намиращ се на около 10 км. Разстоянието между хребетите отначало е 700-1000 м., като постепенно се стеснява, но равнинният участък е около 300 м. Превишението на планините е 300-400 м. Само на 3 км. от входа на Мараварското дефиле е град Асадабад.

Отрядът е отскоро в Афганистан, пристига край Асадабад на 27 март 1985 г. През това време изпълнява съвместно със 154-ти отряд задача, в която играят второстепенна роля, повече гледат и се учат. Този показен бой обаче оставя погрешното усещане, че е лесно да се воюва.

Грешките започват с планирането

Командирът на отряда Виктор Терентев съвсем правилно иска да наберат боен опит. На него обаче му липсва командирски талант, просто не е роден за тази работа.

Първата и вероятно главна грешка е направена ден преди началото на операцията. Тогава командирът на отряда събира командирите на роти и групи и заедно със своите заместници излизат на рекогносцировка. Офицерите се изкачват на една височина в началото на дефилето, при това без да се крият. Те обаче са забелязани от муджахидините или от техни съгледвачи. На тях, воюващи вече шеста година, не им е трудно да се досетят, че трябва да чакат гости.

Втората сериозна грешка е, че не е организирана добра свръзка, като всички подразделения са оставени да работят на една честота.

Не е заделен оперативен резерв, способен да окаже помощ. Не е организирано взаимодействие с батальонната артилерийската батарея, а нейният огън може да окаже решаващо въздействие в хода на операцията.

Накратко: Командирът не оценява правилно противника. И тъй като това е първото самостоятелно излизане на отряда в Афганистан, то отношението към него е като към занятие с учебна цел. Затова и не са взети боеприпаси за водене на бойни действия.

Начало на операцията

На 20 април в 22 часа отрядът излиза от Асадабад и с моторни салове преминава река Кунар, получавайки задача да претърси необитаемия кишлак Сангам в Мараварското дефиле. Според разузнавателни данни в селището е забелязан наблюдателен пост на муджахидините от десетина души.

Прякото изпълнение на задачата е възложена на 1-ва рота с командир капитан Николай Цибрук, а 2-ра и 3-та рота я прикриват от околните доминиращи височини.

Към 5 часа сутринта на 21 април ротата заобикаля по околни пътеки безлюдния Сангам откъм изток и го претърсва. Противник не е открит, но са забелязани двама муджахидини, скриващи се в далечината на дефилето.

Командирът на отряда майор Виктор Терентев ръководи отряда от наблюдателен пост край входа на долината. Получавайки информацията за забелязаните муджахидини, Терентев заповядва те да бъдат заловени или обезвредени.

Капитан Цибрук разделя ротата на четири групи и започва придвижване по лявата и дясната страна на дефилето към кишлака Даридам, намиращ се само на 2 км. Същевременно 2-ра и 3-та рота не се придвижват по билата и 1-ва рота остава без прикритие отгоре.

Боят

Първи в покрайнините на безлюдния кишлак Даридам в бой влиза групата на лейтенант Николай Кузнецов. Капитан Цибрук начело на една група се отправя към мястото на боя, останалата част от ротата се изкачва по десния склон, опитвайки се да се закрепи там на каменна тераса.

Свидетели и анализатори са единодушни, че ротният командир първи осъзнава сериозността на положението и какво ще се случи. Той обаче не успява да вземе изпреварващи мерки, защото е убит с куршум в гърлото.

От този момент отрядът остава командир, който да управлява боя. Капанът около откъсналите се от основните сили постепенно се затваря. По преминаващия по дъното на дефилето път откъм Пакистан на самоделни автобуси муджахидините оперативно докарват подкрепление и излизат в тила на 1-ва рота.

На подходите към Даридам от страна на 2-ра и 3-та рота муджахидините поставят постове, въоръжени с голямокалибрени картечници ДШК. Бойците от 1-ва рота са блокирани и се укрепват на завареното място. Някой в последния момент запалва оранжев дим. Силите са неравни, а взетият боекомплект за учебното излизане бързо привършва.

Лейтенант Кузнецов примъква в укритието прапоршчик Бахметов, ранен в ръката, крака и лицето (остава жив) и се връща на позицията. Само след няколко минути последният път към спасението е окончателно отрязан.

Останал без патрони, тежко раненият лейтенант Кузнецов взривява под тялото си граната Ф-1. Седмина бойци, също предпочели смъртта пред плен и изтезания, се взривяват с щурмова граната, направена от мина ОЗМ-72.

Спасителна операция

В същото време в Асадабад спешно е създаван сборен отряд от останалите в района бойци. Бронираната група на отряда, усилена с танкисти от съседен пехотен батальон, тръгва на помощ на намиращата се едва на 3-4 км. бедстваща рота. Тежката техника обаче не може да бъде прекарана с моторните салове и се налага да премине по мост по течението на река Кунар на 10 км., а след това да премине обратно 13 км. през пълната с мини афганистанска земя. До Маравар си пробива път само една машина.

Съдбата на ротата на капитан Цибрук вече е решена, въпросът е да бъдат спасени 2-ра и 3-та рота, отбиващи непрекъснатите атаки на муджахидините.

След обед на 21 април, когато сборната рота и бронираната група навлизат в Мараварското дефиле, срещат оцелелите, носейки ранените си другари. Те разказват за ужасяващата разправа на вбесените от яростния отпор муджахидини над останалите на бойното поле: разпаряни са им коремите, изваждани са им очите, запалвани са живи... Ефрейтор Василий Федив прерязва на един муджахедин гърлото, докато той се кани да го убие.

По тревога от Джелалабад на вертолети са прехвърлени батальон „спецназ" и десантно-щурмови батальон. От Асадабад излиза и навлиза в планините още един батальон. Макар че границата е близо, в небето постоянно работят вертолети и фронтова авиация. Така че голямото учебно излизане се превръща в неголяма армейска операция със силите на четири батальона.

В боя загиват 31 съветски бойци. Те (или части от тях) са събирани в продължение на два дни, като са опознавани по телесни белези и пагоните. Последно е открито и разпознато тялото на пленения сержант Виктор Тарасов - руската артилерия изстрелва по целеуказване точен залп и убива Тарасов и цялата група муджахидини, които го водят към Пакистан.

Разследването

Командирът на отряда се опитва да прехвърли отговорността на загиналия капитан Цибрук, като твърди, че той самоволно се е отправил към Даридам. За поставената задача за следващи действия извън бойната заповед знае само командирът на втора рота капитан Макаров. Ако той премълчи, то цялата вина ще се стовари върху загиналите и живи офицери от 1-ва рота. Макаров обаче не мълчи. Командирът на отряда е отстранен от изпълнение на задълженията си, а след това е снет от длъжност.

За командир на асадабадския отряд е назначен капитан Григорий Биков, изпълняващ до тогава задълженията на началник-щаб на 154-ти отряд. Човек волеви и неординарен, той съумява от почти деморализирания от поражението отряд да направи истинска бойна единица. Под негово ръководство е отработена тактиката на щурмовите действия и внезапни нападения на цели укрепени райони и отделни техни елементи.

„Асадабадските егери", както ги наричат афганистанците, не дават спокойствие на муджахидините в провинция Кунар чак до изтеглянето на отряда от Афганистан през 1988 г. Затова Биков получава прозвището „Гриша Кунарски".