Лидерът основател на Сингапур Ли Куан Ю, който умря в понеделник сутринта, беше изтъкната фигура на световната сцена. Той помогна неговият малък град-държава да се превърне в икономическа сила. Президентът Обама даже нарече Ли "истински великан в историята".
Картината обаче би била непълна, ако - как правят мнозина - само се отправят похвали към 91-годишния Ли за неговата далновидност. Лидерството му несъмнено помогна Сингапур да стане една от най-богатите и най-некорумпирани страни в света.
Неговият "сингапурски модел" на икономическо развитие вдъхнови други лидери, включително Дън Сяопин в Китай, да предприемат политики в подкрепа на свободния пазар. Но той беше също така авторитарен лидер, който запушваше устата на критиците и пращаше опозиционни водачи в затвора, потискаше несъгласието и сплашваше медиите.
Ли не отхвърляше тези методи, а всъщност им се наслаждаваше. "Никой не се съмнява, че ако ми се противопостави, аз ще си сложа боксове и ще го причакам в задънена улица", каза той през 1994 г. А това беше, след като той привидно се оттегли от министър-председателския пост и стана старши министър - длъжност, от която продължи да упражнява значително влияние.
Хората, които пострадаха от тези мръсни номера, като опозиционните политици Дж. Б. Джеяретнам и Чи Сун Джуан бяха съсипани финансово, след като загубиха съдебни дела за клевета, заведени от Ли и семейството му.
По стандартите на авторитарните лидери в Югоизточна Азия Ли едва ли беше тиранин. За разлика от военните лидери на Мианма и Камбоджа той не обричаше страната си на жестокости и бедност. А постигна доста по-голям успех в превръщането на Сингапур в развита държава от други авторитарни лидери в съседни Малайзия и Индонезия.
Въпреки това той и неговите протежета в управляващата Партия за народно действие, сред които най-големият му син и настоящ министър-председател Ли Сян Лун, запазиха строг контрол върху политиката и словото дълго след като други азиатски държави с бърз растеж като Южна Корея и Тайван станаха конкурентни демокрации и дълго след като Сингапур постигна просперитета, който Ли посочваше като причина за ограничаване на свободното изразяване и многопартийната демокрация.
Ако въобще някога е имало момент, когато Сингапур напълно да приеме демократичните принципи, то той е наближил. Изглежда, че 5,6-милионното население на страната е все по-недоволно от еднопартийното управление и нарастващото неравенство на доходите. На изборите през 2011 г. въпреки огромните пречки опозиционните партии спечелиха 40 процента от гласовете, макар че това дава доста по-малък дял от местата в парламента. Също така през последните години нископлатени работници мигранти от Китай и Южна Азия организират протести, а в края на 2013 г. предизвикаха размирици по улиците.
Докато Сингапур размишлява за наследството на Ли през седемдневния национален траур, много хора ще се съсредоточат върху икономическия растеж на страната при неговото управление.
Но постигнатото от един лидер не бива да се измерва само с материалните постижения. Следващото поколение лидери би трябвало да превърне Сингапур в политически модел, а не само в икономически.
БТА
