Споразумението от 13 точки, което стана резултат от четиристранните преговори за уреждане на конфликта в Украйна вчера в Минск, е описвано различно - от "лъч на надежда" до "крайно проблематично".

Документът от четири страници, който бе подписан от сепаратистките лидери и членовете на т. нар. Контактна група, по същество е ревизиран вариант на първите мирни споразумения, постигнати в беларуската столица през септември.

Освен че повтаря голяма част от първите договорености, като размяната на пленници и общата амнистия, то предвижда и "крайно проблематични" решения за политическия статут на сепаратистките територии и за границата с Русия, смята Дмитрий Тренин от московския Фонд "Карнеги".

Гарантирането на сигурността на границата с Русия бе едно от основните искания на Киев, защото е публична тайна (отричана от Москва), че бойци и тежки оръжия свободно текат от Русия в Източна Украйна през стотиците километри от нея, контролирани сепаратистите.

Макар че Киев настояваше за незабавно връщане на контрола над границата, споразумението отложи това за края на годината и изисква първо Украйна да приеме нова конституция и да организира местни избори.

Въпреки че първоначалното руско искане за федерализация на Украйна липсва, според документа Киев трябва да приложи приетия през есента закон за специалния статут, който дава широки правомощия регионите, контролирани от сепаратистите, включително им се позволява да поддържат собствени полицейски сили и да назначават съдии и прокурори без съгласието на централното правителство.

Вчера наблюдатели посочиха, че военните точки от споразумението пряко противоречат на политическите. Текущата фронтова линия остава непроменена, що се отнася до бронираната техника на сепаратистите, докато изрично се заявява, че политическите клаузи трябва да се спазват само в териториите, очертани въз основа на линията на прекратяване на огъня от септември.

Това означава, че зоните, практически контролирани от сепаратистите, официално остават под контрола на Киев - една опасна двойственост.

Друга точка, широко смятана за отстъпка пред Русия и сепаратистите, е че прекратяването на огъня влиза в сила чак утре в полунощ, което практически отпусна още над два дни за боеве за спечелване на нови територии.

Смята се, че сепаратистите в момента притежават по-голяма огнева мощ, след като победиха правителствените сили на летището на Донецк и, макар и неокончателно, на железопътния възел Дебалцево.

Друго поражение за Украйна вероятно е точката за изтегляне на тежките оръжия, която изрично позволява на сепаратистите да запазят завоюваните територии. В споразумението се говори за две линии на прекратяване на огъня - едната от септември за изтеглянето на правителствените войски, и сегашната за сепаратистите.

В добавка буферната зона се разширява от предишните 30 на сегашните минимум 50 километра.

Германският канцлер Ангела Меркел, на която се приписва заслугата за новото споразумение, го нарече "лъч на надежда", макар да отбеляза, че думите трябва да бъдат последвани от дела.

Делата бяха най-видими вчера в Дебалцево, където сепаратистите затягаха обръча около правителствените сили, все още удържащи стратегическия пункт според министерството на отбраната в Киев.

Украинските медии изтъкнаха, че първоначалният двудневен срок на прекратяването на огъня е било продължен до почти три дни под натиска на Русия.

"Допълнителното време им е необходимо заради Дебалцево", написа новинарският сайт "Украинская правда".

"Най-доброто, на което можем да се надяваме след Минск, е прекратяването на огъня да издържи", написа Тренин от "Карнеги" в Туитър.

БТА