В понеделник президентът на САЩ Барак Обама и германският канцлер Ангела Меркел дадоха съвместна пресконференция, за да покажат, че имат единен подход към конфликта в Украйна. "Руската агресия само засили единството между Съединените щати, Германия и останалите европейски съюзници", подчерта Обама.
Де да беше така. Руската агресия в Украйна и продължаващите дебати как да се отговори на нея подложиха трансатлантическия съюз на сериозно напрежение - проблем, който става все по-трудно да бъде скрит.
На проведената наскоро Мюнхенска конференция по сигурността двете страни се опитаха да омаловажат разделенията помежду си.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери подчерта, че Америка и Европа се разминават за тактиката, а не за стратегията. Това обаче не казва кой знае колко. Двете страни се обединяват около мнението, че Русия е главният агресор в един конфликт, който причини смъртта на над 5000 души и принуди 1,5 милиона други да напуснат своя дом.
Те се съгласяват, че Русия трябва да върне Крим и да спре да изпраща войници и оръжия в района на военните действия в Донбас. Както и че е необходимо Русия да зачита суверенитета на Украйна и нейното право да се интегрира в Европа.
Русия обаче не възнамерява да приеме нито едно от тези неща, в резултат на което цялата игра се свежда до тактиката. Как да бъде накаран Владимир Путин да отстъпи? Това е основната безизходица между САЩ и ЕС.
Въпросът на момента е дали да бъдат изпратени оръжия на Украйна. Администрацията на Обама, Великобритания и Канада обмислят такива доставки. Някои във Вашингтон, като сенаторът от Аризона Джон Маккейн, настояват твърдо за това. Германия, сега най-силният глас в европейската външна политика, е категорично против тази идея.
Разногласията излагат на показ един по-дълбок конфликт.
Централният елемент в подхода на САЩ е не да бъде защитавана Украйна, а да бъде наказана Русия. Вашингтон може да си позволи да пренебрегне икономическите последици от краха на отношенията с Москва: през 2013 г. Русия е била 23-ият по големина търговски партньор на Съединените щати, с едва 1 процент дял от американския стокообмен.
Близо 10 процента от търговията на ЕС миналата година обаче е била с Русия, което я превръща в негов трети най-голям търговски партньор. При условие, че много европейски страни са икономически зависими от руската енергия и нейната подкрепа за някои отрасли - банките, финансите, селското стопанство и други - наказанието за Русия е наказание и за Европа.
Обама изглежда не желае да изпрати оръжия в Украйна, но иска да увеличи натиска над Путин. Той се опасява, че преговорите сами по себе си дават на руския лидер време, за да дестабилизира още повече и да доведе до фалит властта в Украйна, и смята, че санкциите трябва да бъдат засилени. Европа засега поддържа вече влезлите в сила санкции, но прекалено много европейски правителства дълбоко не желаят налагането на нови.
Защо да се съгласят да бъдат причинени нови вреди на техните собствени икономики, когато не вярват, че Путин ще промени своя курс? В действителност нито преговорите, нито санкциите ще накарат Путин да отстъпи, поне не достатъчно скоро, за да бъдат спестени на Киев огромна цена и болка. В момент, когато агресията срещу Украйна набира мощ и исканията да бъде направено нещо се чуват все по-силно, Америка и Европа обаче по всяка вероятност ще започнат да следват различни планове. Това е лоша новина и за двете.
Сега, когато единството между САЩ и ЕС за тактиката по отношение на Русия се разпада, кой е големият победител? Това не е Путин. Неговата награда за непоколебимата агресия е една разбита Украйна, едни прекъснати връзки със Запада и една съсипана икономика. Вместо това Китай е онзи, който ще спечели.
Китай не е съгласен с най-общата позиция на Запада - необходимостта от силен международен отговор на руската агресия на първо място. В момент, когато Русия се обръща на изток, Китай ще договори по-изгодни условия в техните търговски връзки, като едновременно с това ще се погрижи да направи така, че отношенията с Америка и Европа ще продължат да се разширяват.
Тактиката да играе и с двете страни ще проработи много успешно за Китай. И предвид нарастващото трансатлантическо разделение, по-добрите отношения с Китай може да са по-важни от когато и да било.
БТА
