Нацисткaтa политика е "най-динамичният опит да се политизира исляма в съвременната история", пише в книгата си "Ислямът и войната на нацистка Германия" историкът Дейвид Мотадел от Университета Кеймбридж.
"Нашето нещастие е, че сме избрали грешната религия. Защо трябва да бъде християнството с неговото послушание и сънливост?" питал Хитлер личния си архитект Алберт Шпеер.
От гледна точка на Хитлер ислямът е "Männerreligion", религията на истинските мъже. Според Хитлер, „той по-добре съответства на немски темперамент от еврейската мръсотия или свещеническо бърборене на християнството", пише The Wall Street Journal.
Хитлер е хвалил първият президент на Турция, Мустафа Кемал Ататюрк, за прогонването на гърците и избиването на арменците.
Мотадел пише, че по време на Втората световна война, мюсюлмани са воювали и от двете страни, но само между нацистите и мюсюлманите е имало политическо-духовна връзка. И двете групи са мразели либералната демокрация.
През април 1942 г. Хитлер станал първият европейски лидер, декларирал, че ислямът "не може да извърши терористични актове."
По време на войната, мюсюлманите на Балканите били включени от нацистките власти в списъка на "расово ценни народите на Европа". Лидерът на палестинските араби, хадж Амин Ал Хусейни, Велик мюфтия на Ерусалим, наел няколко хиляди от тези "германски мюсюлмани", като първите не-германски доброволци на служба в SS. През ноември 1944 г., Химлер, главнокомандващ SS и главния мюфтия създават в Дрезден Военнo училище за имами под егидата на СС. След края на войната, някои мюсюлмански нацисти са успели да избягат и са влезли в правителството на Саудитска Арабия като съветници.