Разсекретен документ на Министерството на отбраната на САЩ, получен чрез Закона за свобода на информацията, предоставя рядък и необичайно откровен поглед към стратегическото мислене на съветското ръководство по време на Студената война.

В 152-страничния файл са събрани лични интервюта с висши съветски военни, политици и западни представители, разкриващи смесица от надценяване, страхове и вътрешни спорове, които оформят надпреварата във въоръжаването и ядрената конфронтация на епохата.

Интервютата са проведени основно в началото на 90-те години като част от официално изследване на Службата по нетна оценка (Office of Net Assessment). Сред участниците са маршал Сергей Ахромеев, генерал Андриян Данилевич и западни фигури като Харолд Браун бивш министър на отбраната на САЩ.

Сборникът предлага ново прозрение към това как двете суперсили са възприемали ядреното възпиране, потенциала за война и логиката зад масивното натрупване на оръжия, пише сайтът Hidden Truth.

Съветски съмнения относно възможността за ядрена война

Документът разкрива, че още през 70-те години водещи съветски военни мислители стигат до заключението, че ядрените оръжия не са истински инструменти за водене на война, а политически средства за възпиране.

„Нито в един момент СССР не е имал намерение да използва първи ядрено оръжие“, заявява маршал Ахромеев. Той обяснява, че макар теоретично превантивен удар да носи тактическо предимство, в реалността нито една от страните не може да „спечели“, ако започне ядрена война.

Ахромеев ги нарича „политически инструменти“ и отбелязва, че системите за командване и контрол и в двете суперсили достигат пълна надеждност едва през средата на 70-те години, което значително намалява риска от неразрешено или случайно използване.

Генерал Данилевич описва как секретни съветски компютърни модели, показани на Брежнев и други членове на Политбюро в началото на 70-те, предсказват катастрофално унищожение след ядрен обмен.

Според непубликуваните резултати съветските въоръжени сили биха били „намалени до 1/1000 от предишната им мощ“, 80 милиона граждани биха загинали, а 85% от индустриалния капацитет би бил унищожен.

Данилевич си спомня, че Брежнев бил „видимо ужасен“ и трябвало да бъде уверяван, че това е симулация, а не реално изстрелване.

Резюмето на това изследване никога не било публикувано, тъй като посланието му било „твърде психологически разрушително“ за морала. Вместо това по-късните модели изкуствено намаляват предвиденото разрушение, за да изглежда ядрената война по-малко самоубийствена практика, продължила чак до 80-те години.

Стратегически заблуди и вътрешни съперничества

Интервютата показват постоянен модел на грешно тълкуване на намеренията на противника. Ахромеев признава, че личните срещи с американски генерали в края на 80-те променят възгледите му той вижда, че двете страни десетилетия наред са се заблуждавали относно реалните политики и мотиви на противника.

„Всяка страна допусна огромно погрешно разбиране на намеренията на другата, което увеличи риска от случайни удари“, казва той, но добавя, че в периода 1970–1987 г. никога не е имало реална непосредствена опасност от война.

Документът разкрива и дълбоки вътрешни спорове в съветското ръководство между Генералния щаб, политическите власти и могъщия военнопромишлен комплекс. Генерал Батенин описва остри конфликти относно структурата на войските, производството на нови оръжия и въпроса дали трябва да се набляга на количество или на качество.

Интервютата показват, че субективни фактори, политически съюзи и лични взаимоотношения често са имали по-голяма тежест от чисто техническите анализи.

Икономически натиск и надпревара във въоръжаването

Честа тема в интервютата е огромната икономическа тежест на съветската военна програма. Сергей Благоволин, работил по анализирането на американския индустриален потенциал за мобилизация, разказва, че съветските плановици са смятали, че при мобилизация САЩ могат да произведат „50 ядрени подводници и 50 000 танка годишно“.

Тези оценки са използвани десетилетия наред, за да оправдаят колосални увеличения на военния бюджет на СССР, което в крайна сметка допринася за икономическото изтощение на страната през 80-те.

Химически оръжия и нови технологии

Относно химическите оръжия и съветски, и американски интервюирани потвърждават, че СССР поддържа големи запаси като „второстепенно средство“, предвидено за употреба само ако ядрената ескалация може да бъде избегната или при ответен удар. Химическите оръжия се разглеждат като далеч по-малко решаващи от ядрените.

Документът признава и стремежа на двете суперсили да следят и да се опитват да догонват технологични иновации крилати ракети, прецизни боеприпаси, лазерни оръжия но икономическата и политическата реалност ограничават реалното им влияние върху стратегическия ядрен баланс.

Политическото ръководство и процесът на решения

Интервютата отбелязват, че част от съветските политически лидери имат ограничен военен опит. Брежнев е описан като „много слаб“ в областта на военните решения и често оставял ключовите избори в ръцете на министъра на отбраната и Генералния щаб.

Окончателните решения за разработка на оръжия и за контрол върху въоръженията често били компромис между военни аргументи, партийни приоритети и интересите на оръжейната индустрия.

Трайни поуки

Разсекретеният архив предоставя необработен поглед към края на Студената война, видян едновременно от съветски и западни инсайдери. Свидетелствата показват, че зад реториката и натрупването на оръжия и двете страни са осъзнавали катастрофалния потенциал на ядрената война и са разчитали на възпиране, а не на победа.

Колекцията разкрива как погрешни възприятия, вътрешна политика и икономическо изчерпване оформят хода на Студената война и как близо двете суперсили са били до ръба и въпреки това успяват да избегнат пряк сблъсък.