Преди 84 години, на 27 март 1940 г., само на 47 години напуска завинаги този свят един от великите световни кечисти на всички времена българинът Дан Колов, пише "Телеграф".
Половин век преди друга една спортна легенда Христо Стоичков кечистът прави името на малката България да се чува и да стане известно не само в Европа, но и далеч отвъд океана, в двете Америки и Австралия.
Животът на легендата на кеча е интересен и динамичен, пълен с множество перипетии, трудни моменти и дори с реален риск за живота му извън тепиха. Истинските имена на българската легенда в свободната борба са Дончо Колев Денев. Но в продължение на четвърт век той е известен по цял свят освен с псевдонима си Дан Колов, още и с прозвищата Кинг Конг, Железните ръце, Българският и Балканският лъв.
Пари
Бъдещата кеч легенда е роден на 26 декември 1892 г. в севлиевското село Сенник. Когато е едва на 7 години, умира баща му и за да помага на семейството, малкият Дончо е даден да работи като говедар.
Тичането подир говедата обаче не е за него и 13-годишен заминава с други възрастни хора от селото на гурбет като градинар в Унгария. Там съдбата го среща с друг велик български борец, горнооряховчанина Никола Петров, който вижда потенциала в сънародника си и го съветва да не си губи напразно времето и силата, а да хваща първия параход за Америка.
Дончо последва съвета му и с малко спестени пари в джоба заминава за Страната на неограничените възможности.
Там, разбира се, никой не го очаква с цветя и за да изкарва пари за прехраната в първите месеци, българинът е принуден да работи какво ли не: като хамалин на пристанището, строител на жп линии и миньор в рудниците. През цялото това време той участва в импровизирани състезания по свободна борба без правила, организирани за пари.
Съдба
Не е ясно каква е щяла да бъде съдбата на наш Дончо, ако съдбата не го бе потупала по рамото благосклонно. През 1914 г. той съвсем случайно купува билет за цирково представление, в което един от коронните номера е гастрол на известен борец, срещу когото всеки мъж от публиката може да се изправи. И ако го победи, да спечели определена сума.
Младият Дончо излиза и само за няколко минути успява да тръшне на манежа прехваления борец на име Джеф Лоурънс. И това се оказва началото на неговата кариера. В следващите няколко години българинът участва в десетки аматьорски схватки за пари. А през 1917 г. подписва и професионален договор с мениджъра Дейвид Харисън.
По съвет на мениджъра той приема псевдонима Дан Колов, като фамилията му трябвало да предизвиква асоциации с „колос“. Още в началото на кариерата си българинът успява да спечели победи срещу някои от най-гръмките имена в света на кеча в Америка, сред които: Збишко Циганевич, Джак Ширей, Джим Браунинг, Джо Стекър, както и срещу вече познатия му от цирка Джеф Лоурънс.
Охрана
Само за 5-6 години момчето от севлиевското село се превръща в един от най-титулуваните кечисти в САЩ. Той вече има своя охрана, а жените го причакват на улицата и му се обясняват в любов. По това време Дан Колов получава и примамливото предложение да смени българското си гражданство с американско.
Той отказва, при това неведнъж, а няколко пъти през кариерата си. „Чувствам се силен точно защото съм българин“, заявява той. И дори нещо повече, иска на афишите за срещите му да пише, че е от България. Разбира се, мениджърите невинаги се съобразяват с желанието му и често го представят като руснак, поляк и дори турчин.
Нож
Славата на Дан Колов се разнася далеч извън пределите на Съединените щати и през 1924 г. той е поканен на турнир в Япония. Мениджърът му, разбира се, приема.
По това време кечът в Япония се радва на особено внимание наред със сумото. А и японците винаги са изпитвали истинско уважение и дори преклонение пред майсторите на силовите спортове.
Наред с останалите съперници, с които българинът успява лесно да се справи, черешката на тортата е двубоят му с местната легенда Джики Хигън – Удушвача, чиято слава му печели славата на полубог в Страната на изгряващото слънце.
До този момент японецът никога не е побеждаван. Първи път винаги има, но когато това се случи пред собствената публика и пред самия японски император, не само че не е приятно, но може да бъде и истински опасно за живота на победителя.
След края на срещата охраната едва успява да изведе българина през задния вход, преди той да бъде нападнат и линчуван от разярената публика. Но с това опасностите не са отминали.
Вечерта в хотела, докато българинът се разхожда по халат в стаята, внезапно през прозореца прелита нож, който се забива в гардероба на сантиметри от главата на бореца. Още същата нощ българинът и екипът му тайно напускат хотела и едва след като параходът отплава от японските брегове, всички въздъхват с облекчение.
След като вече са се прибрали живи и здрави в Америка, Дан Колов и мениджърът му разбират, че покушението е поръчано от приближени до победения Удушвач, а убийството на наш Дончо било поръчано на един от най-ловките нинджи в страната. След тази случка до края на кариерата си българинът не иска и да чуе за Япония.
Майстор
Балканският лъв Дан Колов умира на 27 март 1940 г. в Сенник. Той успява да дочака своя приятел и колега Хари Стоев, който бърза, за да го види в последните му минути, и склопва очи пред него. По негово желание кечистът е погребан в двора на селската църква с лице към Балкана.
„Така един Балкан се изправя срещу друг Балкан“, споделят местните хора. В края на селото се издига и паметник на легендарния борец.
А негов бюст има още и в град Плачковци. След 9 септември 1944 г. комунистическа власт решава да превърне Дан Колов в спортен пример. Посмъртно той получава званието „Заслужил майстор на спорта“, а от 1962 г. у нас започва да се провежда и Международен турнир по борба, носещ имената на двете легенди - Дан Колов и Никола Петров.
Световното признание на Дан Колов идва доста по-късно, чак в началото на ХХI век. През 2020 г. името му е вписано в Залата на славата на The Wrestling Observer Newsletter. С което България става една от едва 16-те държави в света, които имат свои борци в тази престижна зала.
