Събитията около Корпоративна търговска банка могат да станат начало на фалити, каквито се случиха у нас през 90-те години. Има няколко банки у нас, чието положение е по-нестабилно от това на Корпоративна търговска банка. Въпрос на време е вложителите с по-слаби нерви да започнат да си теглят парите и да ги обръщат във валута за „бурканбанк” (как ще се развият събитията – виж по-долу).
Медийните атаки срещу КТБ, които започна Делян Пеевски, могат да предизвикат ефекта на доминото. Така през 90-те в конкурентните вестници „Труд” и на пресгрупа „168 часа” излязоха статии, които поставят под съмнение две банки, близки до съответните издателски групи – Туристспортбанк и Първа частна банка. Това предизвика опашки от вложители, които започнаха да си теглят парите и
така тръгнаха фалитите на много повече банки
Какво е различно сега? Сега БНБ уверява във високата ликвидност на банките, системата била стабилна. КТБ беше четвъртата банка, една от тези с най-висока ликвидност в системата. И какво стана с нея? Затвориха я, влязоха квестори, блокираха парите на клиентите.
Навремето шефката на банка ДСК Бистра Димитрова първа каза – „Муха и банка се убиват с вестник”.
БНБ трябваше да се възползва от удобно приетия преди време закон в услуга на банките и да глоби всеки вестник на Пеевски с по 200 хил. лева, колкото предвижда законът. Защото неговите вестници създадоха тази паника и са на път да разклатят цялата банкова система. Вместо това БНБ мълчи. А беше тръгнала да глобява преди време сайта „Бивол”, защото написал за банките „гнили ябълки” – тоест публикува грамите на американските посланици в България, изтекли в „Уикилийкс”. Сега кампанията във вестниците на Пеевски сякаш не се е случвала.
На всичкото отгоре БНБ играе ролята на посредник, който съдейства да се продаде КТБ на руската ВТБ. Това каза Иван Искров, управител на БНБ – имало кой да я купи. Той и друг път е играл нещо като посредник за едни или други купувачи на банки, например банката, която купи Цветелина Бориславова (виж тук). Нека читателят си спомни как Искров беше избран от парламента и как като малко след това дойде Борисов на власт поиска оставки на цялото ръководство на БНБ и остави Искров след неясни пазарлъци.
Ето какво каза сега пред Нова ТВ един бивш финансов министър и настоящ банкер – Стоян Александров:
„Удивих се с каква лекота управителят на БНБ съобщи, че може да се продаде (КТБ – бел. ред). Това малко намирисва, че
КТБ е предварително сготвена с готови купувачи…
КТБ не е затворена за лоши кредити, а за ликвидност, което не е толкова страшно. Банката изпадна в ликвидна криза, но това е нормално при изтеглянето на средства… Има хиляди възможности пред нея… Правителството трябва да подаде оставка и да поеме вината си, че проспа събитията и прие решението на БНБ постфактум. В момента, в който видяха каква помия се излива в медиите, трябваше да излязат с позиция и да успокоят народа.
…Колкото и да е голяма „дупката” в КТБ – и милиард да е, акционерите могат да намерят решение и да гарантират този ресурс.”
Това го казва банкер и бивш финансов министър. А какво правят държавата и институциите? Съдействат една банка да бъде срината и купена евтино. Сриването започва от Делян Пеевски. Разбирай – от Ахмед Доган. Думите на Доган трябва да се припомнят непрекъснато:
„…Властта е в моите ръце… Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос” (който иска, да си го припомни тук). Пеевски е депутат от ДПС и протеже на Доган, негова маша. Никой не трябва да си прави илюзии по този въпрос. Каквото и да говори Пеевски, той дори официално не е собственик на вестници, на фирми, които контролира. Той е просто една маша, изпълнител.
И чрез тази маша група фирми, които имат десетки, а може би и стотици милиони кредити от КТБ, спряха да си плащат на банката. Това го каза шефът й Цветан Василев в своето интервю от Виена – групи фирми, повечето строителни, спрели да плащат, те били свързани с Пеевски. И с „Булгартабак” има подобен проблем. И някои големи клиенти са предупредени дискретно да си изтеглят парите от КТБ.
Организирана атака срещу една банка
Банка, в която се преплитат интереси както на Доган, така и на Бойко Борисов, Пеевски, Цветан Василев и Бог знае кой още (щом Борисов без да го питат тръгна да уверява, че нямал нищо общо, всеки да си прави изводите). Тук няма добри и лоши. Всички са лоши. Но атаката срещу КТБ е едно от най-големите безобразия в държавата, на което нито институции, нито медии реагират адекватно.
Василев е станал с нещо неудобен. Но знае прекалено много, дано остане жив. И затова се оказа във Виена в този момент. Засега той повдигна само малко завесата и само около Пеевски. Но със сигурност знае много повече.
Телевизиите и вестниците разглеждат въпроса като театър, бой между двама на тепиха, някаква атракция. А залогът е стабилността на банките и държавата въобще.
Какво ни очаква?
В най-добрия случай КТБ ще я купят (както вероятно искат Доган и Пеевски), Цветан Василев ще бъде изритан от нея (ако не му се случи нещо повече). Той със сигурност си е подготвил резервен изход, друга банка, бизнеси и т. н.
Но трусът, който направиха по най-инфантилен и безотговорен начин Доган и медиите на Пеевски, няма да се размине само с това. По време на тройната коалиция една от най-големите банки у нас се разклати, аха да падне, и тогавашният финансов министър Орешарски, не без благословията на кабинета, й отпусна пари от резерва и тя закрепи положението (но още не е в цветущо здраве). Сега същият Орешарски и същите управляващи не го правят за КТБ. Те и не могат, защото резервът е наполовина от тогавашния, благодарение на „успешното” управление на Борисов.
Това поставя въпроса – какво ще стане с парите на вложителите, като тръгнат и други банки? Има закон, който гарантира влоговете до 100 хил. евро, тоест – до 196 хил. лева. Но сега държавата няма финансови резерви да ги изплати при фалит. По закон тя ще има да дава, но кога ще се издължи, не е ясно. Няма определен срок в закона.
Има два възможни варианта при такава криза, които вече са се случвали недалеч от границите на България. Единият е вариантът „Кипър”, където бяха експроприирани до 50% от капиталите на големите клиенти с влогове над 100 хил. евро. Другият е вариантът Гърция, където по други причини държавата изпадна в ликвидна криза и се изляха помощи от ЕС и Международен валутен фонд, но това беше съпроводено с драстични съкращения, намаления на заплати, пенсии, обедняване и безработица.
Остава да чакаме, да видим кое ще се случи у нас.
И да не забравяме кой го е предизвикал.
