Преди осем години янотива с братята си да търси работа като строителен работник в новостроящия се приют към храм „Света Троица” в Добрич. Тогава за първи път влиза в християнски храм.

„Човек има една студенина в сърцето и в един момент усеща като идва насам-топлина, топлина и си намира пътя. И моята съпруга е християнка. Ние нямахме деца 13 години и аз започнах да посещавам по-често храма, да влизам в храма, да се моля за нея и в един момент осъзнах, че молейки се за нея, аз се моля и за други хора, и за себе си, и тогава открих топлината в сърцето си, както казах преди малко, и реших да приема християнската вяра”, казва дякон Емануил Ириза Юсеин.

Духовен баща на Ерхан става свещеникът в храма - отец Стоян. „Когато той реши да приеме тоя път - да стане християнин, от мюсюлманин на християнин, аз поисках благословията от майка му, понеже тя е жива още. Може би минаха месеци, после той ми каза, че майка му няма нищо напротив и така ние го кръстихме”, разказва свещеникът.

Дякон Емануил добавя, че за майка му решението не било никак леко, тъй като семейството му е религиозно. „Още в деня, в който й съобщих тази новина, тя поседя малко, погледна ме и каза - това е твоя път, щом си го избрал ти, не си малък, продължавай, щом така говори сърцето ти”.

Година след като приема християнството, се сбъдва и голямата му мечта - ражда се синът му.

„Когато се роди синът ми, Александър се казва, аз си дадох обет да стана свещенослужител, в смисъл да работя нещо, да помагам в църквата. Никога не съм си помислял да стана свещеник. Но с течение на времето, Божият дух ме осени, явно така се и записах Семинария и ето ме сега вече съм в дяконски сан”. До месец дякон Емануил ще завърши Семинарията и ще бъде ръкоположен за свещеник.

„Решил съм да бъда доста ревностен в служенията за Христа. Покоят го намерих, както ви казах стопли ми се сърцето. В Божия път ли си, то човек се успокоява абсолютно. И на практика всичко, което съм си пожелал, Господ ми го дари- и син и семейство, и сега в храма проповядвам”.