В контекста на разразяващите се с наближаването на изборите "медийни войни" виждаме как езикът на капитала се превръща в език на медиите. Или иначе казано – виждаме как в определен медии се защитават икономически интереси на определени групи.

Това каза в интервю за БГНЕС Орлин Спасов, медиен експерт и изп. директор на фондация "Медийна демокрация". Много медии следват политическата конюнктура и се ориентират не ценностно, а спрямо нея, пиковете в подкрепа на една или друга политическа формация са основен ориентир на голяма част от българските медии, обясни Спасов. Очаквам отново да се повтори ситуацията на бързото преобръщане на мнението на някои медии в рамките на един ден, добави той.
Опитът ни от последните няколко предизборни кампании беше по-скоро негативен относно осигуряването на информиран избор на гражданите от страна на медиите, смята Спасов. "Тъй като няколко основни проблема съществуваха, свързани с липсата на регламент за използване на политическата реклама, което доведе до размиване на материали, свързани с политическата агитация от една страна и редакционни съдържания от друга. Което често причиняваше объркване в зрителя или читателя", поясни експертът.
След доста сериозни дискусии бяха направени промени в Изборния кодекс, една от тях задължава медиите да публикуват договорите с политически формации за предизборно отразяване, продължи Спасов. Но други важни промени не намериха разрешение в промените, като остана висящ най-вече въпросът с регламентирането на политическата реклама, с което опасностите, които вече споменах, остават, добави той.
Традиционните медии доста загубиха популярност през последната година, особено ясно видяхме това през миналото лято на "Орлов мост", когато едно младо поколение им обърна гръб и за първи път заяви тази пропаст в начина, по който се информират младите и старите, отбеляза Спасов. "Оттук нататък протестите задълбочиха тази пропаст, медиите разбира се опитаха да компенсират загубата на доверие като по време на протестите взеха страната на протестиращите. Което в крайна сметка беше позитивно, но доведе до разрастване на тази вълна от протести", заяви той.
"Но разбира се само с подобно заиграване с публиката няма да се промени положението", каза още медийният експерт. "Една от големите опасности идва от разгърналите се медийни войни напоследък в самото навечерие на предизборната кампания. Защото в контекста на тези медийни войни виждаме как езикът на капитала се превръща в език на медиите. Или иначе казано – виждаме как в определен медии се защитават икономически интереси на определени групи", заяви Спасов.
В една предизборна кампания това е опасно, защото обективността на представянето на събитията е застрашена, предупреди Спасов. Определено мисля, че много медии, специално пресата, подценяват публиката и губят нейното доверие, каза експертът, като по негова информация в момента то е най-силно спрямо телевизията и след това – радиото. "Именно пресата е, където се разиграват в най-голяма степен тези медийни войни и е големият губещ. В крайна сметка публиката е наясно какво се случва, тя разпознава добре откровеното прокарване на определени интереси", добави той.
Има определени медии, които не са заинтересовани от промяна, защото съществуващото статукво на неясноти устройва техните планове. Но струва ми се, че обстановката се променя, защото като цяло българската медийна среда става заинтересована от наличието на ясни правила, етични и професионални стандарти, добави той. Защото, когато средата като цяло е нормативна, развива се според ясно действащи правила за всички то възможността на всеки да печели в тази среда е по-голяма, каза още медийният експерт.
Преодоляването на проблемите на искреността на отношенията започва да се случва в един алтернативен канал – интернет, на терена на социалните медии и мрежи, смята Спасов. "Нашите изследвания показват, че социалният интернет – Фейсбук, блоговете, сайтовете за видеосподеляне – се радват почти на толкова голяма степен на доверие, както и телевизията. Сега наблюдаваме неслучайно една много мощна инвазия на политически партии в социалните медии и мрежи, където се опитват да търсят един по - неопосреден контакт със своята аудитория.", поясни тезата си той. Предстои да видим дали нещо позитивно ще излезе от това, добави експертът.
Слава Богу все още има медии, работещи в обществена полза, но те за съжаление не са често най-влиятелните и тези, които са най-добре позиционирани, смята Спасов. Очаквам подобна позиция да бъде изразена от някои медии, които оперират преди всичко в интернет, които са по-малко зависими от външни политически и икономически фактори, което ги прави по-свободни, поясни той. Бих споменал също БНР и БНТ, които през последните години доказаха способност да бъдат неутрални и обективни, каза още Спасов.

















БГНЕС