На Коледа човек не трябва да се ядосва. Сигурно затова и автоматизираната информационна система в метрото работи като на празник.

Малко преди 18 часа е. На спирката „Джеймс Баучер“ хора чакат да пристигне метрото. Часовникът отмерва минутите и те се трупат. Вдигаш глава и виждаш, че според таблото, показващо времето кога трябва да пристигне мотрисата, се виждат нули. Озърташ се, но метрото го няма и така 20 минути.

Качвам се да попитам продавачката на билети, движи ли се метрото. Тя ме уверява, че всичко е наред. Слизам долу, но ситуацията е все същата. От тунела се чува пристигането на метро, но металически глас от уредбата ни информира, че тази мотриса е за служебно ползване и тя подминава перона.

Чакането продължава, а нулите са си все нули. Най-накрая пристига втора мотриса и всички, след над 20 минути чакане, си отдъхваме с облекчение.

Какво се случва на връщане? На станция „Европейски съюз“ таблото показва, че метрото ще пристигне слез 13 минути. Това какво пише няма значение. Мотрисата пристига. Това е по-добре от нулите и 20 минути чакане.

Всъщност, какво ли означават някакви си цифри? Коледа е и не си заслужава човек да се ядосва. Сигурно както казаха от метрото преди време по повод на течовете, че трябва време да се слегне, така е и с автоматизираната информационна система.

Само да не си помислите, че не харесвам подземната железница. Харесвам си я.