Убеден съм, че години ни делят от времето, когато книгите ще бъдат електронни, а може би ще излизат печатни само за ценители и ще струват много по-скъпо, заяви в интервю за БГНЕС пиар експертът Максим Бехар.

"Може би съм изключение, макар че едва ли, но не съм чел печатна книга от години. В същото време не се разделям с Киндъла си (електронен четец - бел. ред.). Наскоро си купих последния модел Киндъл и съм много щастлив. Разбира се, че книгите ще се четат все повече електронно, защото има редица удобства - можеш да си запомняш цитати, да споделиш този цитат веднага в някоя от социалните медии, да го изпратиш на приятел по и-мейл, да си складираш папка с най-добрите цитати от различните книги, след което да се връщаш към тях отново, както правя аз от години. Не мога да си представя да нося в багажа си 20 книги и нямам никаква носталгия към печатните книги или към мириса на печатарско мастило, въпреки че съм прекарал 20 години от живота си в печатница, работейки във вестници. Но смятам, че това, което ни дават технологиите, е много положително. Те ни дават повече познания, повече свързаност един с друг, а това не е никак малко", смята Бехар.

Той е убеден, че хартиените вестници също ще изчезнат, още преди 2025 г. Основания за това му дава начинът, по който се развиват печатните медии в България, скоростта, с която падат тиражите им и в същото време много добрият интернет в страната, който е трети по бързина в Европа. Поради това все по-голяма част от хората започват да научават новините онлайн.

"Журналистите не са продавачи на хартия, те са продавачи на мнения, на гледни точни, на позиции, на коментари, на новини. Дори колегите от печатните медии трябва да се радват, че онлайн медиите толкова бързо се налагат на пазара, защото за тях това е шанс тяхната журналистика, мнения, коментари по-бързо и ефикасно да стигат до читателите. Защото една онлайн медия предлага интерактивно общуване. Ако в един вестник напишеш коментар и някой не го харесва, първо, той може да изхвърли вестника само заради този коментар, дори да харесва всичко останало. Второ, той дори да иска да си каже мнението, не може да го направи. Едно от нещата, които преди 2-3 години най-силната и най-мощната социална медия Фейсбук донесе на пазара, беше прозрачността и персонализацията. Погледнете, че нещастните, самотни хора с псевдоними от форумите започват все по-бързо да изчезват, тяхното мнение има все по-малко и по-малко, да не кажа никакво значение. Докато мнението на онези, които се регистрират с Фейсбук профилите си, които застават със своите лица, със своите имена зад тези мнения, стават все по-многобройни и мненията им стават по-авторитетни, по-четени и хората много повече им вярват", заяви пиар специалистът.

"Новите технологии навлязоха в живота ни като цунами и го промениха изцяло. Разбира се, че тези промени са положителни. Първо, животът ни стана по-прозрачен, по-достъпен за много хора и това е положително. Защото когато си прозрачен, това означава, че си по-лесно контролиран от обществото, че теоретично, а според мен и практически, си по-почтен, по-точен, по-добре си изпълняваш задачите, държиш се по-нормално и дори си по-креативен, след като си по-прозрачен и хората виждат какво правиш и какво не правиш. Второ, знаем много повече. Никога човечеството не е било толкова пълно с информация, никога не сме имали такава възможност, а и огромно желание да споделяме толкова често информация. Не само обикновеното споделяне във Фейсбук, въпреки че защо не, но и всички други социални медии ни доведоха до там, че знаем много повече, можем много повече, информирани сме много по-бързо. И това няма как да не движи цялото човечество напред. От друга страна, ми се струва, че много повече хора започват да обръщат внимание на начина, по който пишат и по който се изявяват публично. Защото в крайна сметка всички ние вече сме публични. Допреди четири-пет години, преди да го има целият този силен поток от обмен на познания в социалните медии, публични бяха политиците, спортистите, шоузвездите. Сега всички ние сме публични и когато някой се държи глупаво, много повече хора го виждат и могат да му го кажат по-открито. Това води до гигантски корекции в държането на хората в обществото и ми се струва, че то е много положително. Най-важното са познанията и това, което имаме в главите си, начина, по който акумулираме познанието и го използваме", посочи Бехар.

"Колкото до критиките, че виртуалното общуване все повече измества общуването лице в лице, аз се питам кое общуване е реално и кое е виртуално. Ако общуваш с десет души във Фейсбук десет часа дневно и след това ги видиш за 15 минути, много по-нормално е да си мислиш, че реалното общуване е било това във Фейсбук, а виртуалното това, в което си ги видял за 10-15 минути в училище, в офиса или в кафене. Не смятам, че има какъвто и да е проблем с това. Защото в крайна сметка хората смеят да си кажат много повече неща виртуално или онлайн, отколкото когато са очи в очи, лице в лице или заедно лично. В същото време има химия между хората, която много трудно може да се предаде онлайн или може да се почувства в социалните медии и тази химия обикновено се случва, когато хората са заедно. И едното и другото е много полезно и нужно, но със сигурност виртуалното общуване ще измества все повече и повече личните контакти, най-вече поради факта, че онлайн можеш да кажеш много повече неща на много повече хора, които никога не би посмял да кажеш в лично общуване.

Да вземем за пример социална медия като Фейсбук, в която има една опция poke, в превод на български сръчкване, смушкване. Много често получавам по 10-15 души, които са натиснали опцията poke към мен. И не мога да си представя, че ще мина по улицата и всички тези хора ще ме сръчкват с тояга или с пръст. В същото време, ако някой те "поукне" във Фейсбук, ти си казваш: "А, много готино, сега ще му отговоря на този човек". Ако това се случи на улицата, въобще няма да е така. Това са различни начини на общуване и ние трябва да се съобразяваме с тях, но си мисля, че няма нищо страшно в онлайн общуването. Точно обратното, хората се опознават от страни, от които никога не биха се опознали, ако трябваше да общуват единствено и само лично. Защото по-голямата част от живота ми е минала, когато сме общували с хората само лично, когато имахме само стационарни телефони и се прибирахме в 17 ч вкъщи, защото знаехме, че тогава някой ще ни потърси. Мога да сравня много добре този и онзи период. Този е много по-добър, много по-интересен, много по-допринасящ познания. Въобще, животът става по-хубав със социалните медии", убеден е Бехар.

"Социалните медии са най-вече обмяна на познания. И смартфоните изградиха едно смарт поколение, което много знае, много вижда, много може, бързо реагира, за секунди пише много есемес-и, проверява си различните новинарски източници. И това е едно поколение, което ще доведе света, надявам се е България, до съвсем друго равнище. Ще стане по-добър свят, свят на познанията, който ще е много по-конкурентен. Никога досега хората в света не са работили толкова много, колкото работят сега. Обикновено в най-трудните години се работеше и в събота, но от 9 до 17 или от 8 до 16, след което се прибираш вкъщи и единственото, което те тормози, е кой какво казал по време на работата, коя колежка нещо се заяла с някого и това е. Докато сега всеки се събужда в 1 ч. и си казва: "Това забравих да напиша, дай да го изпратя, да отговоря на този и-мейл, да видя новините дали не се е случило нещо интересно". Това прави хората по-добри и света по-добър. Смятам, че смарт поколението е това поколение, което ще управлява света след десет години", изтъкна пиар експертът.

Той смята, че мястото на България в бурно развиващия се свят на технологиите е абсолютно адекватно, като на всички други държави. "Няма значение дали един млад човек на 20 години е от България, от Непал, Индия, Австралия. Те имат възможност за достъп до същото количество информация, голяма част от тях имат същото количество информация в себе си, могат да реагират по един и същи начин. Аз имам една теория, че до 10-15 години религиите ще започнат напълно да изчезват. Защото в крайна сметка религията е вяра, етика, честност. Всички тези неща спокойно могат да се споделят в социалните медии, да се види кой в какво вярва, кой каква ценностна система има и до каква степен е честен, почтен и точен", казва още Бехар.

От друга страна, може би преди години различните религии са внасяли разликата в самите нации, може би и сега го правят. Но след години никой няма да се интересува от това кой е арменец, кой е евреин, кой е християнин, кой изповядва будистка религия. Много по-важно ще бъде какви са хората и това лесно ще се вижда в онлайн медиите. България има своето абсолютно адекватно и равностойно място, на която и да е друга държава и съм изключително щастлив, че светът може да види, че българите са европейци по манталитет, по отношения помежду си, по начина по който работят, по начина, по който разбират света, и социалните медии само помагат на България колкото се може по-скоро да заеме полагащото й се място в Европа", смята Бехар.

Помолен за равносметка в края на годината, той заяви, че 2012 е била много трудна, главно за бизнеса, защото не беше направено нищо България да има по-добро име, по-добър имидж в чужбина.

"Бяха направени някои добри инициативи, особено от Агенцията за инвестиции, но ми се струва, че през следващата година те трябва да бъдат много по-активни. Трябва да се говори повече за България като инвестиционна дестинация, като хора, като интелект, който имаме концентриран тук. Това беше трудна година, която изпращам с изключително смесени чувства и не мога да видя, колкото и да съм оптимист по природа, че следващата година ще бъде по-добра. Единствената надежда е около изборите, когато ще се водят много тежки, трудни политически битки, да могат да изкристализират идеи, които да се родят в българското общество, да активизират гражданското общество, така че и самите хора, от които зависят управленските решения, да могат да дават по-добри опции за развитието на България. Ще го видим през следващата година, но очаквам много неща да се променят. Най-вече по-доброто представяне на България в чужбина. Това ни е абсолютно необходимо, защото без чужди инвестиции много трудно можем да излезем от каквито и да е кризи", завърши пиар експертът.

























БГНЕС